Първа резерва в чакащите
Институциите не могат да решат проблема с недостига на детски градини, но не създават и алтернативни форми на грижа за децата
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През септември Лили* ще навърши три години. Няколко месеца по-рано за родителите й започва дългото приключение по кандидатстване в общинска детска градина. Регистрират се на страницата на Столичната община, попълват онлайн формуляри, събират точки по сложни и спорни критерии. И двамата имат трудови договори, което е плюс. Нито те, нито родителите им обаче работят в общински детски градини или ясли, заради което губят цели три точки.
Регистрацията е успешна и започва нетърпеливото чакане. Семейството на Лили живее в центъра на София и родителите й са посочили във формуляра три детски градини в района. Резултатите обаче ги отчайват - дъщеря им е в списъка на чакащите и в трите, като след последното класиране успява да стигне едва до първа резерва за най-желаната детска градина. Необяснимо в групите има приети деца със същия брой точки като Лили. А пък сред чакащите има такива с по-висок резултат.
Алтернативите на родителите й (и двамата работят на пълен работен ден) са две - частна детска градина, без да е ясно дали и там ще има свободно място и колко ще струва то, или родителски кооператив - недотам законен изход за все повече семейства на фона на недостига на общински детски градини. "Когато държавата не ти дава варианти, си мислиш собствен", въздъхва бащата на Лили. Неясният законов статут на алтернативите на детските градини въобще не го притеснява. Тревожи го повече мисълта дали на него или на майката на Лили ще им се наложи да напуснат работа през септември, за да гледат дъщеря си.
Родителите на 12 800 деца в София тази година са в подобно положение. След първо класиране за техните деца не остана място в общинска детска градина или ясла. Близо шест хиляди от чакащите не посещават изобщо общински детски заведения, други над пет хиляди кандидатстват за преместване от едно звено в друго. Всички те се борят за общо 8300 свободни места. Общината разкри на пожар още над 1200, но това не решава генералния проблем. София и другите по-големи градове в последните няколко години имат огромен недостиг на места в общинските и държавните детски заведения. Много от тях бяха затворени, защото стояха празни през годините, когато раждаемостта беше ниска. След това обаче дойде бейби бумът и пред яслите и градините се извиха дълги опашки. В момента общините инвестират в строеж на сгради и пристройки за нови детски градини и ясли и разширяват съществуващите групи. Тези мерки обаче, от една страна, отнемат много време, а от друга, не гарантират качеството на възпитателния и образователен процес. Модерни алтернативи като родителските кооперативи, публично-частното партньорство, корпоративните детски градини и дневните майки категорично не влизат в плановете на институциите. Получава се абсурдна ситуация - общините и държавата не могат да осигурят на родителите необходимата услуга, но не им дават и възможност за избор на алтернатива.
Детска градина вкъщи
През 2009 г. Ани Калинова и няколко нейни приятелки започват да събират децата си да играят заедно. Година по-късно майчинството им свършва и изниква въпросът кой да се грижи за децата, докато родителите им са на работа. Някои майки и бащи не успяват да се класират за място в ясла, на други моделът 30 малки деца в група с един-двама възрастни, които нямат време да обърнат внимание на всички, пък въобще не им допада. Някак си естествено идва идеята да създадат родителски кооператив. Започват да се редуват да гледат децата и наемат двама преподаватели с опит от детска градина. Занимават децата по програмата на образователното министерство заедно с американската High scope. Организират им познавателни игри, водят ги на разходка, подготвят театрални пиеси. "Спокоен си, че на детето се обръща голямо внимание. А и имаш времето да работиш." Така Ани обяснява защо е избрала варианта с кооператив.
Въпреки че все повече родители прибягват до такова решение, в България подобни родителски сдружения съществуват по-скоро на ръба на закона. Те могат да се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, но действащият Закон за народната просвета определя само три възможни форми на предучилищна подготовка - държавна, общинска или частна детска градина (без да броим подготвителните групи към училищата). Родителите на теория биха могли да създадат частна детска градина, но изискванията към нея са писани за големи детски заведения, които имат за цел да обучават колкото се може повече деца. Според наредба на здравното министерство например теренът на детската градина трябва да включва не повече от 30% застроена площ и не по-малко от 50% озеленени площи. Трябва да има ограда с височина до 1.6 м, физкултурно-музикален салон, директорски кабинет, учителска стая, перално помещение и "по възможност" плувен басейн. Ясно е, че родителски кооператив с пет деца няма нужда от кабинет за директор. Всъщност немалка част от общинските детски градини също не могат да покрият много от тези изисквания.
"Това са мегаломански идеи за отглеждане на деца, останали от социализма", категорична е Емилия Славова. Тя е председател на сдружение "Плейцентър Приятели" и основател на първия родителски кооператив у нас. Истината според много изследвания е, че децата се чувстват по-добре в по-малки общности и детски заведения. А и начинът на грижа и методите на обучение са в пъти по-важни от изкуствените изисквания като това за всяко дете да има индивидуален шкаф, а изложението на спалнята да е на юг, югоизток или изток. Точно преди предучилищната подготовка е времето, когато децата трябва да бъдат спокойни и да станат уверени в себе си. А това няма как да стане, ако лягат по команда за следобеден сън или рецитират стихотворения наизуст. За капак се предвиждат и глоби до пет хиляди лева за лица, които организират и провеждат дейност по отглеждане и възпитание на малолетни в звена, които не са открити по реда на закона. Според Емилия Славова "има едно недоверие към родителите и желание държавата да бъде единствен регулатор на това, което се случва с децата".
Анелия Семкова от дирекция "Правна" към Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) коментира, че не може да се мисли в посока снижаване на критериите за алтернативните форми на грижа и обучение на деца. Според нея обаче "няма пречка" въпросът с изискванията за материалната среда да бъде обсъден с представителите на родителите и на Министерство на здравеопазването и нормите да бъдат съобразени с броя на отглежданите деца. По думите на Семкова новият Закон за училищното и предучилищното образование предвижда по-облекчен режим на регистрация на подобни алтернативни форми. Решението отново ще бъде частна детска градина, като родителите се регистрират в МОМН като юридическо лице с нестопанска цел, кооперация или търговско дружество. Ако покриват изискванията в съответния стандарт за материална база, обучение и т.н., получават разрешение.
От Столичната община коментираха, че до края на годината ще завърши строителството на осем сгради на детски градини и така ще се осигурят допълнително 800 нови места. В строителство и обзавеждане са инвестирани около 103 млн. лв., допълниха от общината.
По-трудните задачи
Алтернативи на традиционните детски градини всъщност има много и те отдавна се практикуват в други страни. В Дания общините сами предлагат различни услуги - градина, родителски кооператив, дневни майки, бавачки - и родителите решават коя услуга да използват. Във Франция съществуват родителски детски градини, които се контролират от държавата и спрямо набора от изисквания, които покриват, получават съответния лиценз. Във Великобритания пък всяко дете има ваучер, който покрива определен брой часове обучение на година, и родителите могат да го използват във всички регистрирани и лицензирани форми на грижа.
"Много е важно да има гъвкавост и алтернативи", коментира Цвета Брестничка, председател на УС на асоциация "Родители". Според нея системата в момента е изключително централизирана, а нормативната база е фокусирана основно върху икономически критерии - големи детски градини с многобройни групи. Алтернативните форми са извън закона, а всъщност могат да облекчат общината и да решат проблема на родителите. Гъвкавостта на системата е важна и за още един сериозен проблем, който засега се игнорира - след яслите и детските градини недостатъчни ще станат и местата в училищата. Ученето на две смени отдавна е доказано като неефективно, а вече се срещат и абсурдни ситуации, в които две училища се помещават в една сграда. Ако консервативната система на образованието не се разчупи поне малко, подобни проблеми няма как лесно да бъдат решени.
*Името е променено
6 коментара
В Европа също съществува проблем с местата в детските градини, но както е отбелязано в статията, там се опитват да решат въпроса нетрадиционно (начин на мислене непознат в нашата администрация). Така или иначе общината дотира всяко дете в общинска детска градина с някаква сума пари (предполагам към 300-400лв), какъв е проблемът, ако не цялата, то поне по-голямата част да отива за покриване на сметката в частна детска градина (подобно на Великобритания). Така на общината няма да се налага да харчи милиони за строежа на детски градини, които след 5-10 години отново може да се окажат неизползваеми (защото съм сигурен, че те изобщо не взимат предвид демографските прогнози и статистики). А ще може много по-лесно в бъдеще да регулира местата, ако те се окажат повече, като намали субсидиите за частните градини.
Аз съм баща на едно от тези над 12 хил. деца, които останаха извън класирането, но вече сериозно се замислям, дали изобщо има смисъл дъщеря ми да попада сред тези олд-скуул лелки, които не са си променили методите от както аз бях дете и които ме отказаха от градината...
Най-доброто, което МЗ и МРРБ могат да направят, за да помогнат в решаването на проблема и легализирането на кооперативите, е да напишат отделни наредби и стандарти за места, където се обучават и отглеждат малък брой деца до 4г. - по-малко от 10 например.
Например, МЗ да премахне задължението в такива места да има назначено на трудов договор медицинско лице и то да има кабинет и изолатор, а да се въведе изискването, учителите, работещи с децата да са минали курс по първа помощ за деца към БЧК, какъвто има.
Изискването за 50м2 тоалетни и гардероби е също разхищение при малка група - достатъчно е да има една тоалетна с една мивка и душ и изискване за отделно място за вещите на всяко дете (не е нужно да е отделно гардеробче, може да е закачалка и рафт).
Изискванията за кухнята също трябва да са опростени откъм площи. Ако предлагането на домашна храна е проблем за МЗ, може да се заложи изискване за кейтъринг. Няма нужда и от отделно помещение "пералня". Може да има просто изискване да има перална машина и колко често да се перат в нея чаршафите.
Изискването за 4м2 на дете площ за игра и постижимо и може да остане - дори да се завиши. Но изискването за отделен физкултурен салон 80м2 и басейн трябва да отпадне.
Изискването за директорски кабинет и учителска стая при двама учителя също е излишно. Може да се изисква просто да има учителско бюро и шкаф с архив. Трябва да има изискване за наличие на двор при целодневно обучение.
За спане на децата да не се изискват задължително креватчета, а да е възможно да спят на матрачета, които да се прибират (както е в изискванията към забавачниците във Вашингтон) Ако сте гледали "Ченге в детската градина" и "Таткова градина" може и да сте забелязали къде спят децата.
МОН може да помогне като разреши в една група да има деца от различна възраст - между 2 и 4г. Длъжността "директор" също е ненужна. Достатъчно е да има да речем "главен учител" и "председател на родителското настоятелство", като вторият да носи отговорност за всички несвързани с учебния процес дейности, като организация на хранене, хигиена и пр.
МОН да осигури ВАУЧЕРИ за всяко дете над 3г, което посещава кооператив с учител, в размер колкото субсидията за дете в държавна/общинска ДГ.
МЗ да осигури ваучери за всяко дете над 2г, ако и двамата родители работят и плащат данъци и осигуровки в размер като субсидията за ясла.
И в Германия е така, в държавните детски градини няма места.
Хубави български деца, трябва да се погрижим за тях.
"А това няма как да стане, ако лягат по команда за следобеден сън или рецитират стихотворения наизуст." - докога неграмотни и неинформирани журналисти ще пишат глупости, особено за образованието! Мила госпожо, лягането в един и същи час е важно за режима на децата, който от своя страна е важен за спокойствието, здравето и психиката им. Безброй много детски психолози и преподаватели са доказали нуждата от режим при децата до 6 годишна възраст и са обосновали с примери от реалния живот ползите от следобедния сън и случването му в един и същ час. Относно рецитирането на стихчета - това все още е един от най-добрите начини за развитие и трениране на паметта в ранна детска възраст. Ако смятате, че не е важно детето да я развива, ок - хайде да не рецитираме и да си бъдем безпаметни - стадото лесно се контролира и манипулира. Докога ще продължавате да отричате полезните неща от миналото и да забравяте да коментирате лошите - като физическия и психически тормоз над децата в държавните градини и абсолютното неуважение към личността и самостоятелността на децата в тях.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.