Условие: както ви харесва

Девет неща, които трябва да знаете за родителските кооперативи

В кооперативите се набляга на позитивното възпитание и ненасилието. Децата се насърчават да бъдат самостоятелни.
В кооперативите се набляга на позитивното възпитание и ненасилието. Децата се насърчават да бъдат самостоятелни.
В кооперативите се набляга на позитивното възпитание и ненасилието. Децата се насърчават да бъдат самостоятелни.    ©  Велко Ангелов
В кооперативите се набляга на позитивното възпитание и ненасилието. Децата се насърчават да бъдат самостоятелни.    ©  Велко Ангелов
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Текстът е част от специалното издание "Образование" на в. "Капитал". Всички статии от него можете да откриете тук.

Ако сте от отбора на мразещите мляко с ориз заради травматични спомени от детската градина, този текст е за вас. Ако сте си окей с възпитанието в държавните забавачки, но детето ви не се е доредило до място там, пак е за вас.

Идеята децата да се отглеждат в малки групи в близка до семейната среда се разви шеметно през последните години. Само в София има 19 родителски кооператива. В страната работят няколко, а други са в процес на създаване. Според натрупалите опит това е преживяване, което развива както децата, така и родителите им. Ако и вие се чудите дали да не отглеждате хлапето си в кооператив, ето списък с неща, които е добре да знаете, преди да се захванете с това.

1) Собствен кооператив или "под наем"

По-лесният и бърз вариант е да запишете детето си във вече съществуващ кооператив. Имайте предвид обаче, че повечето имат праг на децата, които могат да приемат, и той стига най-много до десет деца. За свободни места може да разпитате във Facebook групата "Мрежа родителски кооперативи". Обикновено кооперативите имат по един родител, който отговаря за новоприсъединяващи се семейства. Той ще ви ориентира в условията и реда на постъпване. В този вариант има няколко "ако"-та – дали мястото ще ви е удобно, дали ще си допаднете с останалите родители и дали децата ще се спогодят. За целта обикновено е предвиден пробен период за адаптация. "Някои кооперативи имат и встъпителна вноска, която се използва за подобрение на средата", отбелязва Жени, която е учителка в "КоОпчето".

Ако се присъедините към вече съществуващ кооператив, си спестявате дългия път по намирането на други родители, с които да започнете, търсенето на подходящо помещение, мъкненето на мебели, евентуални ремонти, наемането на учител и т.н. Всичко това отнема между няколко месеца и половин година. Но пък накрая имате гаранция, че всичко е така, както ви харесва.

2) Отвъд закона, но не незаконни

Родителските кооперативи са неформална форма на отглеждане на деца, която не е уредена от закона. Но това не означава, че са незаконни. "В съществуващата нормативна уредба липсва изричен текст, който да забранява подобна форма, или пък от друга страна, да въвежда каквито и да е било ограничения и/или изисквания в тази връзка", обяснява Деница Илчева от Асоциацията на родителските кооперативи.

Единствените власти, които могат да влизат на територията на кооперативите и да правят някакви проверки, са Агенцията за закрила на детето и МВР. През някои кооперативи са минавали и служители на ХЕИ, но като цяло никой не е имал проблем с институциите. Все пак стремежът на родителите е да полагат най-добрата грижа за собствените си деца.

Към момента няма единни правила, на които всички кооперативи да се подчиняват. Прави се обаче опит да се изготвят стандарти, които могат да се спазват от неформалната общност на родителите, обединени от общите си разбирания за отглеждане и възпитаване на децата.

3) Учителят

Когато търсят кой да се занимава с децата през деня, родителите избират между два варианта – или екип от учители, или партньорство между учител и дежурен родител. Принципът на повечето места е винаги да има двама възрастни с децата. Преди да наемат педагог, е важно родителите да са обсъдили и да са си стиснали ръцете над методите за възпитание, които предпочитат. Хубаво е също така сами да изберат профила на бъдещия учител, например дали е важно за тях той да има съответното образование. Често се случва родител от един кооператив да е учител в друг.

Каналите за търсене на подходящ човек са най-разнообразни – обява в сайт, през агенция, чрез познати или във Facebook - всички работят. Заплащането е по договаряне според финансовите възможности на семействата, но практиката е заплатата на учителя да е по-висока, отколкото би взимал в държавно заведение. "Учителите са щастливи, защото в кооперативите могат да правят това, за което са учили. В държавните детски градини просто нямат време за това", разказва Ася Стоянова, родител в кооператив, който работи с педагог на пълен работен ден.

В зависимост от средствата и желанията на семействата за допълнителни занимания на децата могат да се търсят и други специалисти – например по език, театър, музика, танци, рисуване или др.

4) Родителите

"Основната идея на кооперативите е, че се събирате хора и го правите, както ви харесва. Времето и усилията не могат да се избегнат, но са споделени", казва Ася Стоянова. Тя подчертава, че е много важно родителите в един кооператив да са "сродни души" както по отношение на разбиранията си за възпитанието на децата, така и като финансови възможности. Предстоят им доста общи стъпки и ако са с различни възгледи и ценности, е трудно да се пази баланс. "Когато се взимат решения, винаги се търси съгласие, не се следва принципът, че мнозинството печели. Кооперативът всъщност е страхотна школа по демокрация", усмихва се Ася Стоянова и дава пример: "Учиш се на толерантност. На това да изразяваш и да отстояваш това, което искаш. Сверяваш си часовника. Страхотен обмен на идеи и опит е. Родителите много израстват. Дори покрай кооперативите много от тях придобиват смелост да направят свой малък бизнес."

Същевременно ангажираността на родителите с целия процес също е въпрос на тяхна лична преценка. Има кооперативи, в които родителите се сменят да дават целодневни дежурства. Опитът показва, че този вариант е по-подходящ за хора със свободни професии, които могат да са гъвкави в работното си време. За хора, които се трудят от 9 до 6, е по-трудно да влязат в този ритъм. При все че има хора, които се договарят с работодателите си да си взимат отпуск в деня на дежурството си в кооператива. Има и такива, в които родителите не дават дежурства, а отглеждането на децата се поема изцяло от екип от учители. В тях семействата обикновено се събират през уикендите и ги прекарват заедно.

В повечето кооперативи обикновено имат ясно дефинирани роли, в които влиза всеки родител в зависимост от уменията и предпочитанията си. Така например един се грижи за финансите и бюджета на кооператива. Друг пазарува храна. Трети се занимава с изготвянето на менюто за децата. Четвърти отговаря за образователната програма. Пети се е заел с поддръжката и подобряването на средата на кооператива. Семействата признават през смях, че имат отговорник дори по подаръците за рождените дни на децата. Кооперативите са начин и за много активно включване на бащите – дали ще режат клоните на дърветата в двора, ще сглобяват катерушки, или ще носят мебели, те също са много въвлечени в процеса.

"Според мен всяко семейства отделя минимум 10-15 часа на месец. Моят опит през последните 2 години показва, че това често са доста повече часове", казва Деница Илчева, инициатор на един от първите кооперативи в София и добавя: "Но отделеното време за създаването на пространство, в което детето ти расте щастливо, обичано и подкрепяно, е най-смислено инвестираното време в живота ми."

5) Децата

Плавното откъсване от дома и индивидуалното внимание са двете основни предимства на израстването в кооператив пред детските градини, казват родителите. "Детето има възможност да расте в близка до семейната му среда, заобиколено от хора, към които изпитва доверие и получава подкрепа. Родителят е активен участник в процеса по създаване, развитие и ежедневно функциониране на средата, в която расте детето му", казва Деница Илчева.

"В кооператива детето се възприема като автономна личност с право на свободен избор. То е субект на собственото си развитие. Не е напъхано в очаквания, рамки. Постепенно развива отговорност", добавя Жени, родител и учител в кооперативи.

"Децата тук дръпват много бързо в развитието си. В детските градини обикновено до тригодишна възраст само ги пазят да оцелеят. Не им организират никакви занимания. Докато тук имаш индивидуална грижа", допълва и Ася Стоянова, майка на двегодишно момченце в кооператив.

В кооперативите се набляга на позитивното възпитание и ненасилието. Децата се насърчават да бъдат самостоятелни. Да уважават околните. Да общуват добре в група. Да изразяват себе си и да управляват емоциите си.

Групите, в които се отглеждат деца, обикновено не надвишават десет. От друга страна, е добре семействата да са поне 7-8, за да има кооперативът достатъчно средства, за да работи добре. Съотношението възрастен-хлапе обикновено е 1 към 4, или 1 към 5. Възрастта на децата варира от 1.5 до 6 години. Като някои майки споделят, че предпочитат децата да са на различни възрасти, защото така се сплотяват дори повече, а по-малките напредват по-бързо в развитието си.

6) Вторият дом - къщата

Според Деница Илчева, когато търсите място, подходящо за кооператив, изискванията би следвало да са същите, на които трябва да отговаря всеки дом, в който се отглежда дете – да е чисто, естетично и безопасно. Добре е мястото да е удобно за всички родители, да е в близост до работата или дома им.

Предпочитани са къщите с голям двор, за да могат децата да прекарват достатъчно време в игра навън. Или приземните етажи на кооперации. Вътре е важно да има голямо пространство за игра и занимания и отделно помещение за отдих. "Средата в кооператива да е стимулираща и насърчава любопитството, самостоятелността и интересите на децата и да развива естетическото им чувство", добавя Деница.

7) Бюджетът

Родителските кооперативи са некомерсиални и разходите се разпределят между семействата. Те сами определят колко да е месечната такса на кооператива, както и дали тя да е фиксирана или ще варира в зависимост от разходите за месеца. Сумата обикновено зависи от броя на семействата, но трудно може да падне под 200-250 лева на месец. Освен ако родителите притежават помещението и не им се налага да плащат наем. Тоест кооперативите излизат по-скъпо на семейния бюджет от държавна детска градина, но често са по-евтини от частна детска градина. Таванът на вноската, разбира се, отново зависи от семействата и техните финансови възможности.

В някои кооперативи е прието, ако събраните пари за месеца надхвърлят месечните разходи, остатъкът да отива в резервен фонд, с който да се правят подобрения на средата или пък да се намалява вноската за следващия месец. "За разлика от традиционните бизнес инициативи за отглеждане на деца (частни детски градини, детски центрове и други) в кооператива всеки родител знае за какво е похарчен всеки лев от парите, които плаща на месец", подчертава Деница Илчева.

8) Храната

За това какво хапват хлапетата през деня се грижат родителите. Обикновено се сменят да готвят по предварително изготвен график. В кооперативите, в които родителите дават дежурства, готви този, който е на смяна. Менюто за седмицата е предварително сглобено от семействата, като например има ден за месо, ден за зърнени храни, за риба и т.н. Повечето кооперативи държат продуктите да са екологично чисти и да не се съдържат оцветители и консерванти. Така храната в кооперативите винаги е като сготвената вкъщи и може да бъде съобразена за специфични нужди на всяко от децата, като алергии например.

9) Здравето

Родителите сами решават дали да наемат медицинско лице в кооператива, но в повечето случаи това не е практика. Възрастните, които се редуват да се грижат за децата, са минали курс към БЧК за първа помощ за деца. Важно е семействата предварително да са установили ред, по който се действа в случай на инцидент. Да имат списък с най-близките медицински центрове, телефони за връзка с личните лекари на децата и т.н.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    tougherty avatar :-|
    tougherty
    • - 4
    • + 16

    Плюсовете на кооператива безспорно са много, но и ангажиментите май са почти като да си отглеждаш детето вкъщи. С разликата, че вместо едно, ще гледаш 10 деца.

    Нередност?
  • 2
    anelia99 avatar :-|
    Angelina
    • - 7
    • + 6

    До коментар [#1] от "tougherty":

    Вярно е, родителят трябва да поеме отговорност както за собственото си дете, така и за чуждите, което си е риск, а и не говорим за професионалисти, на които това им е работата и с времето са придобили опит, имат подход към децата и знаят как да ги овладяват, а за обикновен родител, който точно в този момент може и да е с опънати нерви.

    Нередност?
  • 3
    kas. avatar :-|
    kas.
    • - 2
    • + 17

    Идеята е добра, затова среща толкова силен институционален отпор. Ако можеха разните чиновници щяха да забранят родителските кооперативи.
    Статията ми хареса, защото отразява голяма част от особеностите на това начинание. Успех на всички, които са се заели с тази дейност!

    Нередност?
  • 4
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън
    • - 10
    • + 7

    Не разбрах какви са предимствата на кооператива... Разходи има горе-долу като за частна детска градина, но за сметка на това няма да имаш същата база, съотношението учители-деца е същото, храната едва ли е по-добра, да не говорим за странични занимания (спорт, екскурзии и тн)...

    Нередност?
  • 5
    merikk avatar :-|
    merikk
    • + 12

    Трябва да призная, че коментарите под статията ме подразниха. Моето семейство е съ-създател и член на родителски кооператив от повече от година и половина. За мен това е изключително работещ модел, предоставящ адекватна грижа за децата, каквато не бих могла да намеря никъде другаде. Поради простата причина, че аз самата съучаствам при определянето на това, какво е адекватна грижа, учасвам активно във всяко едно решение, а решенията се взимат на демократичен принцип, т.е. няма как да се оплаквам за каквото и да е в кооператива, защото всяко едно решение е било аргументирано и обсъдено с всички родители, включително и мен, а аз имам право във всеки един момент да отправя предложение за подобрение към другите родители. Възникването и разпространяването на родителските кооперативи е показателно за промяна в мисленото на обществето, а и именно че хората, ангажирали се с това осъзнават, че отглеждането и възпитанието на деца е най-вече тяхна отговорност. Не разбирам въпроса, който се задава: кой носи отговорността? Дори и в една детска градина, винаги родителите са тези, които носят отговорността. Базата за нас е на най-последно място. Всъщност това, което повечето частни детски градини предоставят е само база. Нашата е база е сходна на тази в един дом, но е адаптирана напълно към децата. Съотношението възрастен деца е 1 към 4, разходите са такива, каквито родителите ги гласуват. Прилагаме съвременни методи за работа с деца, учим ги да създават сами играчките си. Създаваме програмата си въз основа индивудиалността и интересите на децата, а не на база на програма, спусната ни от някъде си. Резултатите са доста по-добри. Няма никакъв проблем да организираме странични занимания (ние ползваме външен организиран транспорт, за да водим децата на плуване или излети извън града). За мен много по-важно е, че познавам родителите на приятелите на моето дете, че с тях споделяме еднакви цености, че реагираме по един и същи начин вкъщи, както и учителите в кооператива на сходни ситуации, че обсъждаме как е редно да реагираме в подобни ситуации. Това е изключително важно при създаването на навици при децата, а и избягваме изграждането на различно поведение вкъщи и навън. От друга страна стресът при децата е минимален, когато става въпрос за адаптация. Родителят остава в кооператива толкова дълго, колкото е необходимо и детето му има нужа. Има деца при които адаптацията отнема 1 ден, има други, при които това трае 2 месеца. За децата е огромен плюс да виждат, че родителите им са приятели. Ние даваме най-добрия пример за тях как да комуникират, да бъдат толерантни и да се кооперират със собствените си постъпки. Ние влагаме време и средства, за да създадем семейство от семейства. Колко от вас обсъждат ежедневни ситуации от ежедневието на детето си с учителите му в родителски срещи на всеки 2 седмици, колко от вас прекарват уикендите си със семействата на учителите на децата ви, колко от вас наистина знаят, как детето ви създава приятелства, колко от вас могат да участват и наблюдават детето си във всяко едно занимание, което се организира в детската градина, колко от вас чувстват всичките други 7 деца (ако въобще има възможност да са талкова малко) така близки, все едно са ваши? Съзнавам, че не всички семейства могат да са достатъчно активни и всеотдайни, за да участват в родителски кооператив, но за мен е важно, образователната ни система да дава на родителите право на избор и много се надявам, родителските кооперативи в най-скоро време да не се приемат вече за такава екзотика и да се радват на подходяща регулация и държавна подкрепа, както се случва в повечето западни държави, в някои от тях вече от повече от 50 години дори.

    Нередност?
  • 6
    flowerlin avatar :-|
    Цветелин Андреев

    Ние сме поели по трудния път ... и си търсим учители : https://www.facebook.com/gorksa.gradina.bistritsa

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал