Годината на доброволеца
За хората, които ни припомниха защо да ни е грижа за другите и какво е да сме близо един до друг
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Партито е в разгара си. Децата извиват влакче под бодра мелодия, а гирляндите проблясват по гърбовете им. Глъчката е невъобразима. Стаята за детски занимания в бежанския лагер "Военна рампа" едва побира вълнението на малчуганите. Особено когато пристигат подаръците. Осигурени от младежи от Англо-американското училище в София, пакетите са придружени от лични послания за всяко дете. Едно момиченце е толкова слисано, когато му подават куклата, че очите му се разширяват като копчета и то увисва на врата на доброволката на БЧК за няколко минути.
Малките неща. Които връщат детството, погребано във войната. Заради тях 30-годишната британка Зоуи напуска работата си като консултант по зелена енергия, за да прекара една година в България в занимания с деца бежанци. Зоуи е доброволка към бежанския образователен проект на Си Ви Ес България и Каритас София. Тя се грижи за екип от около 40 други доброволци, които всяка седмица учат децата в лагерите на български и на английски език, помагат им с домашните, рисуват, пеят и спортуват с тях. Или както се шегуват самите те, организирането на партита като това във "Военна рампа" най-малко им е в специалността. Проектът за образователна помощ на Си Ви Ес България и Каритас София спечели наградата за доброволческа инициатива на годината на наградите на фондация "Лале" за постижения в социалната сфера. А доброволците по време на наводненията станаха "Човек на годината" (конкурсът за принос към човешките права, организиран от Българския хелзинкски комитет).
България изпраща годината на хората, които ги е грижа за другите. И това e хубаво тъкмо защото не е събитие, а процес. Който бавно ни придвижва по-близо едни към други. Кара ни да осъзнаем, че няма по-добър начин да се измъкнем от локвата, в която живеем, от това да помогнем на семейство да извади къщата си от калта. Доброволците във Варна и Мизия и тези, които поеха грижата за бежанците, опровергаха плитката житейска философия, която не допуска да разбереш другия и да му повярваш. Защото времето, енергията и отдадеността им казаха просто: ние сме системата. От нас зависи.
"Депресиращо ли? Ние се смеем през цялото време"
Зоуи от Великобритания е в София от юни. През половината от времето си се занимава с деца в бежанските лагери, а в останалата част помага на самотни родители и деца в неравностойно положение - изработват заедно сувенири, с които майките да осигуряват на себе си и децата си достоен живот. На практика в тази една година, в която си е взела отпуск от другия си живот, Зоуи живее доброволчество. Тя не се впечатлява от подмятанията "Ще отделиш една година за това?! Че на кого му пука за бежанците в България?!", защото е намерила отговора. "Това е хубавото на доброволчеството - че срещаш хората, на които им пука", казва тя. "Толкова им пука, че взимат отпуск от работата си, за да участват в заниманията с децата, или го правят между лекциите. Тези срещи стоплят сърцето."
"Много хора ме питат не е ли депресиращо да работиш с бежанци", продължава Зоуи. "Честно казано, не. Ние се смеем през по-голямата част от времето. Въпреки че езикът е бариера, постоянно намираме начини да се шегуваме". В групите, които тя води по английски език в центъра в "Овча купел", децата са от най-различни националности. Има деца от Сирия, младежи от Афганистан и Африка. Това е любимата група на Зоуи, защото има възможността да види как разцъфтяват приятелства в клас въпреки различията и ограниченията на езика.
Това е едно от многото неща, които учиш и които те развиват в тази работа, смята Зоуи. Десет деца, които тичат срещу теб, когато влезеш в лагера, защото са щастливи да те видят и са развълнувани заради активностите, които предстоят - това са малките знаци, че си направил разлика в техния живот. И техният начин да кажат "благодаря". Защото, когато учат нов език, ритат топка или рисуват с доброволците, имат възможност да бъдат отново деца, да общуват, да живеят нормален живот.
Хапче против негативизъм
26-годишната холандка Риан пък е координаторът на групата доброволци към Си Ви Ес България. Между заниманията с децата тя отговаря на десетките имейли, грижи се за фондонабирането и върши голямо количество от административната работа. Това означава, че чете мотивационните писма на кандидатите за доброволци при всяко набиране на нови хора (от началото на проекта през 2011г. досега през организацията са минали повече от 200 доброволци - бел. ред.). Това, което забелязва в тях, е един повтарящ се мотив - желаещите да доброволстват казват, че около тях има толкова много негативна енергия, че искат да се включат да помагат, защото имат нужда от позитивно преживяване, от това да направят нещо за някого. Риан се впечатлява и от големия брой кандидати за доброволци тук. "В Холандия не е така, студентите не се интересуват", казва младата жена, самата тя наскоро завършила "Психология и когнитивни науки".
Риан, която още в Холандия е била доброволец по проекти за бежанци, непрекъснато чертае паралели между тук и там. И в двете страни общественото мнение по-скоро е настръхнало срещу чужденците. Разликата е, че там познатите й реагират позитивно на обяснението какво ще прави една година в България, а тук реакцията на хората се изчерпва с еднобуквеното "О". "Дори онзи ден един таксиметров шофьор ми обясни как бежанците всъщност са богати, идват с много пари и нямат нужда от помощ. Очевидно беше наясно с всичко", смее се тя.
26-годишната холандка отбелязва и приликите в поведението на служителите на Държавната агенция за бежанците - българската и холандската. И в двете системи хората са заети с това да се оплакват колко е трудна и тежка работата им. "Това е така", съгласява се Риан, но "пропускат да забележат добрите й страни - възможността да помогнат, да направят добро". В голяма степен тъкмо доброволците, техните занимания с деца и възрастни, координацията с тях припомнят на институциите колко смислена би могла да бъде дейността им.
Шансът да променя нагласи е това, което кара и 24-годишната студентка по археология и мениджмънт на културното наследство Галина Петкова да последва линк във Facebook и да се запише като доброволка към проекта. И по-конкретно я мотивират съседите й в родния й град Русе, които, както повечето българи, се информират за бежанците от телевизията. Тоест научили са универсалната "истина", че това са лоши и опасни хора, които правят престъпления в милата ни родина. "Дори само да разказвам в моята общност другата страна на историята, все е нещо, за да променя отношението", казва Галина и тръгва след децата, които я дърпат да танцува с тях.
Това е първата Коледа на голяма част от сирийските деца. И няма значение, че този празник не е техен, ако червените шапки, които им раздават доброволките, ги карат да се чувстват една идея по-приети в тази страна. Пък и детското парти спонтанно завършва с мъжко кюрдско хоро. Нали затова са празниците - за да ни събират заедно.
3 коментара
Има още оптимисти, на които им се ще...успех
Зоуи не е хубаво така да говориш.."че на кого му пука за бежанците в България".Първи ние им подарихме подаръци на децата на бежанците и се хранят и живеят при нас, но не парадираме с гостоприемството си щото сме българи а не англичани.И вземи се оправи лицето че сигурно плашиш децата-българките са най-красивите жени.
Хубав материал е този по-горе. Но, както и друг път съм слагал този линк под подобни статии, мисля, че има и немалко българи, доброволци, от който, немалко чужденци могат да се поучат.
Ето добрият пример за доброволец, според мен поне- Димо Димов
http://www.dnevnik.bg/live/chitatelski_dnevnik/201
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.