Хората, които променят света

Да си полезен на природата, докато приключенстваш с каяк по Дунава

"Доброволна, доброволна, но все пак - работа", биха си помислили тези от вас, които са уморени от безкрайните задачи в офиса. Е, инциативата за устойчиво развитие на Дунавските острови на русенското туристическо дружество "Приста" е тук, за да опровергае този страх. Освен, че почистват "ничията земя", в която са се превърнали островите по реката, от натрупващите се с годините боклуци, доброволците всъщност изживяват малко приключение всеки уикенд.

"Тръгваме сутрин на поход с каяци към островите. Носим си палатки и храна, освен чувалите за боклук. След като почистим, се събираме за по бира пред лагерния огън, а като се събудим на сутринта сме обградени от мистичните мъгли на Дунава", разказва един от доброволците Ема Иванова. Тя учи в Нов български университет, но редовно се връща до родния си град Русе, за да помага в инициативата, а и за да се спусне с каяк по реката.

Инициативата на туристическото дружество (което е едно от най-старите в България) спечели една от наградите за доброволческа инициатива на фондация "Лале" и Националния алианс за работа с доброволци тази година. Идеята хрумва на Михаил Михов, Весела Михова и Сашо Попов от дружеството, които редовно организират походи с лодки по Дунава и изобщо не са доволни от екологичното състояние на островите. "Брегът на Дунава се стопанисва до някаква степен от държавната и местната власт, но островите са диви", казва Михаил. По думите му над 100 души са се включили в инициативата, като четвърт от тях идват от София. Някои са се присъединили през платформата за набиране на доброволци на TimeHeroes. Ентусиазъм не липсва и сред учениците, които посещават лекции на доброволци-специалисти по биоразнообразие и туризъм в новия еко-музей, който отвори врати тази година.

А връзките между доброволците продължават отвъд речните им приключения. "Учредихме "Клуб на пътешественика", подобен на софийския", разказва Михиаил. Според него създаването на общност от активни хора е едно от най-ценните неща, които доброволческите дейности създават. "Удоволствието от това не просто да ходиш сред природата, а да бъдеш полезен, е огромно. А в България все повече млади и динамични хора търсят начин да бъдат инициативни", добавя Михаил. "Работата представлява тежък физически труд. Често събираме разделно между 70-100 чувала с боклуци - намирали сме какво ли не, от обувки с токове до врата на хладилник", разказва за преживяното Ема, но добавя, че когато човек се запали по това, което прави, и знае защо го прави, работата става по-лека. Ако искате да се присъедините към походите с каяци на русенци, можете да проследите дейността им във Facebook.

Да подадеш ръка на бежанците

Бежанската криза в България изкара на показ някои от най-добрите и някои от най-лошите черти на голяма част от българите. Но докато страхът от чужденците сковава много хора, които са виждали бежанци само по телевизията, тези, които се престрашат да излязат от комфортната си зона, могат да научат много - за себе си и за мигрантите - от работата с тях.

"Доброволчеството ми подейства отрезвително, много бързо след стъпването ми в бежански лагер, след запознанството ми с историите на деца и техните родители, избягали от войната в Сирия", разказва Мария Шестакова. Тя е доброволец по проекта за образователна помощ на Си Ви Ес България и Каритас София. "Проект Бежанци" спечели наградата за доброволческа инициатива миналата година. Мария разказва, че е запчонала да посещава бежанските лагери по собствена инициатива още в началото на кризата през 2013 г. "Исках да помогна по някакъв начин на търсещите закрила и да видя дали това, което се говори навсякъде, е вярно", казва тя. Помага на няколко семейства, които впоследствие заминават за Германия, но пламъкът на доброволчеството вече е запален и тя се записва в проекта на Каритас. "Веднъж започнеш ли с доброволчески труд, много трудно можеш да спреш", добавя Мария. Тя ръководи часовете по изкуство на децата и също помага с набирането на средствата за проекта.

А на участниците в "Проект Бежанци" не им липсва изобретателност, когато се опитват да съберат средства. Те организираха например пролетен маратон на 1 март под мотото "Баба Марта бързала." Базарите с изработени от деца и възрастни картички, шалове, накити и други аксесоари също се радват на популярност.

"Единственият негатив е това, че много бързо свикваме и се привързваме едни към други, а те в крайна сметка заминават за Западна Ервопа със семействата си. След това идват нови деца, ние отново се привързваме, а те отново заминават", казва Мария. Освен привързването, понякгога самата комуникация е проблем. Васил Борисов, който се занимава със счетоводни дейности, когато не доброволства в някой от бежанските центрове в София, казва: "Комуникацията с чужденците понякога е трудна, но знам, че това, което преподавам, ще им бъде от полза някога." В проекта го привлича идеята да преподава английски и да демонстрира гостоприемство към пристигащите бежанци. Отвъд трудностите обаче човек може да спечели много от доброволчеството - дори в личен план. "Имаме доста допирни точки с другите доброволци, говорим на един език и е мотивиращо да си в тяхната компания", казва Васил и добавя: "Приятни хора се занимават с доброволчество." Последно, но не и по важност, е новият поглед върху бежанската криза, която доброволците от "Проект Бежанци" получават през работата си. "Нека хората да опитат да работят с бежанците, за да видят със собствен поглед и да се докоснат от първа ръка с тях", призовава Васил. Можете да научите повече за проекта във Facebook.