Като лъвиците
Защо Кения продължава да е едно от лошите места да бъдеш жена по света и как това спъва развитието й
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
До масайското село в област Каджиадо, Южна Кения, се стига бавно и трудно, по черен път и под скептичния поглед на жирафите. Местните разказват, че при добра видимост от пътя можеш да зърнеш шапката на Килиманджаро. Прахта на сухия сезон обаче пречи на гледката, а в петъчния следобед обичайният пейзаж е селският бар. Подпийнал възрастен масай, облечен в класическата си червена дреха, блъска по тезгяха, борейки се за още едно. В защита на мъжката част барманът ще обясни, че някои от мъжете от древното африканско племе са почерпени, понеже е петък, децата се връщат от училище и през уикенда те ще поемат грижата за животните. Теорията му ще бъде разбита на пух и прах от жените, събрали се в двора на църквата на една от редовните си срещи, на които обсъждат общите си проблеми. Най-големите са водата и мъжете. И ако за първото може да се намери решение чрез дълбоки сондажи, то сонди за изпомпване положението на жените в редица африкански общности, все още не са измислени.
Проблемите на жените в племето са много и базови - от зловещата традиция на женското обрязване, през ранното отпадане от училище до правото на собственост и предприемаческа инициатива. "За всичко се грижим ние - храната, водата, децата. Мъжете нищо не правят, но могат да се женят за няколко жени", обобщава ситуацията жена от масайското село. Предложението "защо не се разведеш с него" се приема със смутена усмивка и простото обяснение: "Ама той ще ме набие, ако си тръгна." "Вашите мъже май твърде много време са прекарали в наблюдение на лъвовете и са заимствали тяхната безполезност по осигуряването на прехраната и грижата за децата", отбелязвам, а женското събрание избухва в смях: "Да, точно като лъвовете са."
Според последния доклад за декадата на женското включване на африканския континент (2010 - 2020 г.) Кения отбелязва съществен прогрес по отношение на защитата на правата на жените. Въпреки това през ноември 2014 г. по улиците на иначе модерната столица Найроби се състоя протест под надслов "Моята рокля е мой избор". Той беше предизвикан от поредния инцидент по улиците на града, при който мъже събличат жена като наказание, че дрехите й са предизвикателни. Насилието над жени е още по-широко разпространено в многото гета на града. Там момичета посещават клубове по бокс, които организира неправителствена организация тъкмо с идеята да помогне на девойките да развият защитни умения срещу насилници. Реалността е показателна за това, че дори Кения има да извърви дълъг път до истинското налагане на правата на жените. А положението е най-сериозно в племенните общности заради дългогодишните и трудно изкореними традиции на дискриминация на жените вътре в самите общества. Ако жените бъдат пълноправни членове на своите общества по целия африкански континент, това ще е от изключителна важност за успешното развитие на държавите като цяло и решаването на някои от настоящите им проблеми.
Силни на хартия
Последният доклад за декадата на женското включване на африканския континент (2010 – 2020 г.) все пак посочва положителни тенденции и законодателни промени в различните страни. Така например началните училища в Етиопия се посещават вече от 83% от момичетата. Република Конго е една от малкото страни, които ще успеят да покрият целите си за намаляване на смъртността сред родилките, която през последните десет години е била редуцирана с 50%. А в началото на 2014 г. парламентът в Мароко промени текста в закона, който позволява на насилник да се спаси от правораздаването, ако се ожени за жертвата си със съгласието на семейството й. Поправката идва две години след самоубийството на 16-годишната Амина ал Фил, принудена да се омъжи за насилника си, за да се запази честта на семейството.
Пълното включване на момичетата в образователната система, драстичното намаляване на смъртността сред родилките и на насилието срещу жени и постигането на икономическа и политическа самостоятелност все още са далечни цели. Дори ебола вирусът, оказва се, е по-смъртоносен за жените, като 75% от жертвите са от женски пол. Причината се крие в схващането, че заболяването се предава посредством човешки флуиди и на родилки е била отказвана медицинска помощ.
Приемането на законодателни текстове в отделните държави не води и до автоматичното им прилагане. През 1984 г. Кения ратифицира Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените на ООН (CEDAW). През 2010 г. държавата ратифицира и Протокола от Мапуто, защитаващ правата на жените. А с конституцията си отново от 2010 г., налагаща рамката за равенство между половете, Кения отбелязва още един значителен напредък. Въпреки това обаче "жените продължават да бъдат дискриминирани", се казва в доклада. "Имаме доста прогресивна конституция и закони, но прилагането не се случва. Имаме ги на хартия, но никой не се интересува от това. Съдът също не е толкова прогресивен, колкото ни се иска", коментира масайката Джозефин Нешипае, председател на Лигата на жените пасторалисти в Кения.
Отделно някои от по-новите промени в законодателството по-скоро се класифицират като крачка назад и нарушаване на конституцията и ратифицираните международни документи. В началото на 2014 г. влиза в сила т.нар. Matrimonial Property Act, уреждащ въпросите на семейната собственост, според който жената трябва да докаже икономическия си принос за имуществото при развод или смърт на съпруга, за да получи някаква собственост. Срещу текстовете се обявиха експерти по правата на човека от ООН. През март 2014 г. кенийският парламент приема т.нар. The Marriage Act, който позволява на мъжете да имат колкото жени пожелаят. Текстът, който позволява на жената да има право на вето при повторните женитби на съпруга си, отпада въпреки протестите на женската част в парламента.
Между училището и осакатяването
Според Джозефин най-важната промяна, която страната е претърпяла през последните 10 – 20 години обаче не е законодателна, а все по-голямото покритие на образователната система, която обхваща и жените. Макар и не в достатъчна степен. Основните причини за необразоваността сред момичетата са ранните бракове и бедността. Ако семейството трябва да избира кое от децата да посещава училище, защото не разполага с достатъчно средства, изборът обикновено е в полза на момчето, се казва в доклада за Кения за женското включване. В племенната общност, към която Джозефин принадлежи, сред всички останали женски проблеми, се прибавя и още един, който влиза в челен сблъсък с ученическата скамейка. Практиката на женското обрязване, на която са подложени жените в редица африкански племена. Въпреки че законът в Кения забранява практикуването му, то все още се извършва в масайските общности. Освен че буквално осакатява и води до инфекции и смъртни случаи, то се отразява и върху качеството на живот, образованието и икономическата независимост на жените. Обичаят се изпълнява, когато момичето стане на 12 години. Така то става готово за брак и това води и до ранното отпадане от училище. Джозефин разказва, че обичаят разваля и браковете, тъй като мъжете, взели обрязана жена от общността, впоследствие търсят вниманието на жени от общности, които не го практикуват. А това затруднява допълнително борбата с болести като СПИН например, който е причина за 15% от смъртността сред децата и 20% от смъртността сред майките.
Пастор Джон, който е превърнал борбата с женското обрязването в своя кауза, би нарекъл тази част от масайското наследство негативна. "Правим го, защото го правим и защото сме го установили като практика. Мисля, че това е нещо, което трябва да спре. Няма никаква културна стойност", отсича той. "Въпреки че според традициите жена, която не е обрязана, не може да се омъжи, като семейство с жена ми сме решили, че нашите дъщери няма да упражнят това право. Ако после някоя от тях реши, че желае, това е нейно решение, но докато още е в ръцете ми, това няма да се случи", категоричен е пасторът. Шегува се, че "Господ е създал телата ни така и не бива да ходим в рая без някоя част".
В църквата си пастор Джон редовно дискутира проблема с женското обрязване с лидерите на отделните общности. "Лидерите се страхуват на местно ниво да говорят за това. Страхуват се, че ако повдигнат въпроса, ще загубят гласа си в обществото, защото се приема като опълчване срещу традициите. Далече от дома си са против, но вкъщи не. Това е лицемерие", смята пасторът за бавната промяна в мисленето. Но поне се случва. По думите на Джон преди 20 години културните вярвания са били много силни и женското обрязване се практикува почти от всички на сто процента. Сега процентът е под 50, а като причина пастор Джон посочва образованието.
Фотогалерия: Отборът по крикет на племето Масаи и неговите благородни каузи
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
Джоан е една от масайските жени, които държат много на образованието. На два пъти бяга от дома на баща си като дете, за да избегне брака и да остане в училище. Образованието сега й дава възможност да се занимава с друг основен проблем на жените масаи - липсата на собствена земя. "Знаех, че ще мога да се справя по-добре в живота, отколкото ако бях станала просто домакиня", разказва тя. Джоан е от малкото масайски жени, които имат собствена земя и добитък. Тя обаче е имала късмет, тъй като баща й е бил "мил човек", тя се е държала добре с него и той в крайна сметка е решил да остави и на нея собственост, а не само на синовете си. Факт, който тя окачествява като "голяма рядкост".
Редица международни организации отдават огромно значение на проблема с достъпа на жените до собственост за подобряване на тяхната икономическа независимост. Поради равната им роля с мъжете в сектора на земеделието, който има най-голям принос за брутния вътрешен продукт на страната, това би довело и до подобряване на икономическото представяне на страната и изхранването на нарастващото население. Според последния доклад за женското включване обаче "правото на жените на собственост върху земята в Кения продължава да бъде нарушавано", като най-сериозните посегателства се случват в крайбрежните зони на страната и са необходими кампании за разясняване на жените как да защитават правото си на собственост.
Не по-малко важен е и въпросът за насърчаване на предприемачеството сред жените. През 2014 г. кенийското правителство създава фонда UWEZO, насочен към жените, младежите и хората в неравностойно положение, като целта на фонда е да предоставя малък стартов капитал за микропредприятия. Година по-рано в Кения стартира и американската програма, насочена към жените предприемачи в Африка (African Women's Enterpreneuership Program - AWEP), която иска да помогне на жените да стартират свой бизнес.
Според Джудит, която работи в един от хотелите в областта Каджиадо, едва около 20% от момичетата имат шанса да работят нещо различно от това да се грижат за животните. "Аз имам образование, това е разликата. Решаването на проблема зависи от мъжете, които трябва да разберат, че ако дадат на жените си или на дъщерите си възможност да получат образование, така ще си помогнат взаимно", смята младата жена. А проблемите са много. Нарастващо население, огромен процент хора, живеещи в крайна бедност, несигурност, задълбочаваща се след всеки терористичен акт в страната. Все неща, с които лъвовете ще се справят само ако включат и лъвиците.
5 коментара
В цяла Субсахарна Африка е това
(моля ви махнете това гадно съобщения не може да се четат нормално статии в Капитал браузърът блокира )
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.