Джихадисти на всеки километър

Същевременно джихадизмът се превърна в глобален феномен, който въпреки фантазиите на някои крайнодесни политици в Европа няма как да бъде държан настрани само със затваряне на границите. В деня, в който братята Куаши нахлуха с калашници в редакцията на Charlie Hebdo и убиха 12 души, в атентат в Йемен, извършен от "Ал Каида на Арабския полуостров" (AQAP), загинаха 37 души. В Нигерия ислямистите от "Боко Харам" използваха 10-годишно дете за жива бомба, а според данни на Amnesty International 2000 души са избити само при нападенията им срещу град Бага този месец. Разпадът на държави в Близкия изток и Африка, както и възходът на ИДИЛ и съперничеството й с "Ал Каида" (особено с нейния йеменски клон AQAP, с която изглеждат свързани Саид и Шериф Куаши) вече прелива по улиците на Европа.

Срещу тази еволюирала заплаха антитерористичните служби, успели в последните години да предотвратят редица атаки и да опазят Европа от мащабни атентати, изглеждат неподготвени. И докато дебатът за нови мерки, които да увеличат правомощията им, се засилва, въпросът отново е къде да бъде поставена границата между сигурност и свобода. Той засяга и България, която е  транзитна страна за "радикален туризъм" и по тази линия се оказа свързана с разследването на атаките в Париж (виж карето).

Връзки на нападателите от Париж с други радикални ислямисти Преглед на оригинала

Щом се случи във Франция...

"Всеки път, когато невинни хора умират заради терористична атака, това означава, че има провал на разузнаването, тъй като основната задача на разузнавателните агенции е да предотвратяват подобни атаки", казва пред "Капитал" Матиас Фермойлен, експерт по противодействие на тероризма от European Univeristy Institute във Флоренция и автор на доклад от 2012 г. за системата на наблюдение на външните граници на ЕС (EUROSUR). Но добавя, че въпреки това е илюзия да се смята, че службите могат да спрат всеки един атентат.

В миналото на Кулибали и братята Куаши, които разследване на в. Guardian описва като "родени, отраснали и радикализирани в Париж", има предостатъчно факти, които да събудят интереса на френските служби. И за тях ще е трудно да отговорят как хора с присъди, престой в затвора, пътували за обучение в лагери на AQAP в Йемен, с доказани връзки с радикални ислямски проповедници и фигуриращи в списъка на САЩ за лица, на които е забранено да летят, са били оставени да организират атентати.

Всъщност, както посочва Фермойлен, Кулибали и двамата Куаши са били на радара на френското разузнаване, като братята дори са обект на строги и целенасочени мерки за наблюдение между 2011 г. и 2014 г. Но тъй като в този период очевидно не е имало признаци, че планират нова атака, вниманието към тях отслабва. "Макар със задна дата това решение да изглежда спорно, към онзи момент то вероятно е било правилно - една разузнавателна агенция не може да наблюдава всички през цялото време, особено като се има предвид какви човешки ресурси изисква подобно наблюдение", коментира анализаторът от European Univeristy Institute. Просто в един момент се налага службите да направят избор, особено когато трябва да следят и завръщащите се от бойните полета в Сирия и Ирак джихадисти (само във Франция те са около 200 по последни данни). Както обобщава пред в. WallStreetJournal анализаторът от Chatham House Беноа Гоми, "един от големите проблеми с контратерористичната политика е, че докато купата със сено става все по-огромна, ние трябва да продължаваме да намираме иглата в нея". И щом дори френските служби, признати за едни от най-добрите в света, се затрудняват с тази задача, то ситуацията е тревожна.

Освен това домашно отгледаният фанатизъм няма как да бъде преборен само със затягане на полицейския режим. "Терористичните актове като взимането на заложници могат да бъдат разрешени с репресивни мерки за сигурност. Но за да се преборим с радикализма, е нужен широк набор от други мерки", казва Матиас Фермойлен. Според него всяка държава трябва да помисли за своя всеобхватна национална стратегия, която да включва неправителствени организации, социални и здравни работници, образователни експерти, служби за сигурност. "Подобна стратегия трябва да изгради доверие във и между общностите, да им помогне да се разберат по-добре взаимно, да опознаят своите проблеми и чувствителни места, и да ангажира различни слоеве от обществото", смята анализаторът от European Univeristy Institute.

Сигурни, свободни или и двете

Но докато подобни програми се правят трудно и бавно, идеи как спешно да бъде ограничен "джихадисткият туризъм" и службите да могат да събират и обменят повече данни вече започнаха да циркулират. На набързо свикана среща в Париж представители от 11 европейски държави и САЩ обсъдиха как пукнатините в разузнаването да бъдат затворени и част от предложенията ще бъдат поставени на срещата на върха на ЕС следващия месец. Испания, с подкрепата на Франция и Великобритания, настоява за връщане на поне частичен граничен контрол в шенгенската зона за свободно пътуване - нещо, на което Европейската комисия се противопоставя. Набира скорост и инициативата на министри от ЕС за притискане на компании като Google, Facebook и Twitter да съдействат за намаляване на възможността терористи и джихадисти да използват интернет за набиране на нови попълнения в редиците си и като пропаганден инструмент за насаждане на омраза и насилие. Връща се и фокусът върху споразумението за обмен на данни на пасажери между ЕС и САЩ, което от 2013 г. е блокирано в Европейския парламент. Отделно британският премиер Дейвид Камерън обяви, че в следващия си мандат ще даде на службите право да следят телефонните и онлайн комуникации на заподозрени в тероризъм, за да няма "сиви зони" в интернет, където разузнаването няма достъп. И сред цялата тази активост рискът е свръхреакциите да отворят път за масово следене от типа на това, извършвано от американската Агенция за национална сигурност (NSA) и разкрито от Едуард Сноудън.

"Като цяло разузнавателните агенции в страните от ЕС получиха повече пари и правомощия след 11 септември 2001 г. и това доведе до разкриване на редица терористични заговори (включително в Белгия в края на седмицата - бел. ред.). Но това, което бих критикувал, е прекомерното уповаване на технологични мерки за наблюдение вместо на старомодния човешки шпионаж. Често проблемът не е, че няма достатъчно данни, които да сочат потенциална терористична атака, а че няма достатъчен човешки капацитет, който да ги анализира и да свърже точките", казва Матиас Фермойлен. За да не се повтарят грешките на "войната срещу тероризма" на Джордж У. Буш, е важно този път Западът да уцели точния баланс между истерията и измамното самоуспокоение.