А ако Айнщайн беше отхвърлен заради дислексията си?

"Тези проблеми обаче не означават, че децата са по-глупави или неспособни, нали?" пита Лазаров, а учениците му отговарят утвърдително. Започва дискусия за трудностите, които деца със специфични образователни потребности може да имат и как могат да ги преодолеят. След това пък обучителят продължава с историите на Айнщайн и Хокинг, за да онагледи как хора с подобни, а и по-страшни проблеми, могат не просто да наваксат с обучението си, а и да станат лидери в своята област.

Преживей дискриминацията, за да я разбереш

След това Димитър Лазаров разделя учениците на два "отбора" - мъжки и женски. Момичетата излизат извън класната стая, а на момчетата им се преподава бърз урок по география. След това всички се събират и започва викторина, като за всеки правилен отговор ученикът прави крачка напред. "Кой е най-високият връх в България?"; "Колко е висок?"; "Коя е най-северната точка в страната?"... Няколко въпроса и отговора по-късно момчетата, които са присъствали на "урока", са с няколко крачки пред момичетата, които са разчитали само и единствено на своята обща култура.

Целта на играта е да покаже на учениците, че все още на много места по света достъпът до образование на момичетата и момчетата не е еднакъв. Следва историята на Малала Юсуфзай и това как се е превърнала в икона в борбата за равен достъп до образование на жените в Пакистан. "Ако повече хора се поставяха на мястото на хората със затруднения, щеше да ни е много по-лесно да разберем какво им е", завършва урока Лазаров. "Урокът бе много интересен и поучителен, само се надявам повече учители да ни преподават материала по този начин", споделя след края на занятието осмокласничката Моника Методиева. В крайна сметка, и най-добрата иновация е безполезна, ако учителят не разбере за нея и не я прилага в час.

Когато неволята те научи на самоуправление

Но 22-ро СОУ крие още изненади. Пространството, в което се провежда урокът, всъщност е читалня и кабинет за кариерно ориентиране, където работи педагогическият съветник Галя Димитрова. "Това място, заедно с библиотеката, бе наводнено преди три години", разказва тя. Вместо да изхвърлят подгизналите книги обаче, те организират базар, с който събират пари за нов книжен фонд, свързват се и с университети и издателства, от които получават множество дарения. "Все още не сме ги инвентаризирали", разказва Димитрова.

А може би най-уникалната иновация, която училищното настоятелство подкрепя, е въвеждането на пълно ученическо самоуправление в библиотеката. Най-активните и заинтересовани ученици-доброволци изграждат система, по която да си разделят смените в библиотеката. С подкрепа на ментор от Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) пък започват да канят млади български автори, които да четат свои произведения в новото пространство. Директорът и настоятелството дори заделят средства за допълнителни стипендии за тези ученици, които отделят от времето си, за да управляват библиотеката. "Какво да правиш - понякога неволята учи!", е оптимистичният извод на Галя Димитрова.