Гражданското образование - отново на фокус

Мария Янкова, експерт Образование в "УНИЦЕФ България", също е убедена в предимствата на тези усилия. "Гражданското образование развива критично мислене, аналитични умения и нагласи. То помага на младия човек да се формира като свободна личност, която познава и отстоява своите права, свободи и отговорности", коментира Янкова.

"Когато в училище се изучават много и различни научни дисциплини като математика, история, химия и т.н., голяма част от фокуса в образованието се премества и човешките ценности убягват от учебната програма. А те са изначални", казва Ива Таралежкова, председател на управителния съвет на Форум "Гражданско участие", обединяващ над 120 активни неправителствени организации в цялата страна. Според Таралежкова този дефицит в образованието води до дълбока криза на ценностите в нашето общество. "Затова е важно гражданското образование в училище да заостри вниманието на децата от ранна възраст, при това по интерактивен интересен начин, който да развива критично мислене, аналитични умения и нагласи, за да ги ангажира и да ги накара да се чувстват съпричастни към случващото се в ежедневието", обобщава тя. И допълва, че за огромна част от организациите - членове на мрежата Форум "Гражданско общество", темата за въвеждане на гражданско образование в училище, е основна кауза, по която трябва да се проведе застъпническа кампания.

Сред дискусионните въпроси е дали гражданското образование да бъде отделен учебен предмет или знанията да са вплетени в различни учебни дисциплини, както е сега. Сериозен спор се води и по съдържанието на това, което (ще) се преподава.

Като отделен учебен предмет

"В момента гражданското образование в българското училище се осъществява по-скоро на теоретично равнище и се пренебрегва неговата практическа насоченост и приложен характер. Пренебрегва се и възможността то да се превърне в интерактивна дейност, която поощрява инициативността, креативността и отговорността на учениците", коментира Надя Шабани. Тя цитира международно изследване, което показва, че представянето на българските ученици по гражданско образование е под средното равнище на всички участници. "Това дава основания да се смята, че една от основните проблемни области е свързана с учебното съдържание. Когато е "хоризонтален предмет", вплетен в различни дисциплини, се размива много съдържанието, а обучението зависи от възможностите на конкретния учител", посочва Шабани. И подкрепя експертите, които смятат, че това трябва да е отделна дисциплина, "за да се гарантира, че за нея се отделя достатъчно време и внимание".

Милена Захариева, изпълнителен директор на фондация "Смарт", също подкрепя идеята гражданското образование да бъде отделен учебен предмет, който се изучава във всички класове. Фондацията работи с млади хора, които мотивира и подкрепя да развиват доброволческа и гражданска активност. "Много важно е и здравното образование да бъде отделен предмет. Преподаването трябва да стане по сериозен, добре регламентиран начин. Знам, че учебните часове са определен брой, но е важно още от началото децата да се учат целенасочено, че да си различен не е лошо, че всеки има своите права, че всеки има или може да има различно мнение от другите. Това би променило нагласите да си агресивен, да се подиграваш и да се държиш лошо с различните", обобщава Милена Захариева.

Като част от учебните предмети

Според Димитър Лазаров, експерт по глобално и гражданско образование в Центъра за приобщаващо образование, по-добрият вариант е гражданското образование да бъде вплетено в различни учебни дисциплини. "Един нов учебен предмет означава писане на нови учебници, чиито автори ще се чудят какво да сложат в тях, защото знанията вече съществуват под една или друга форма в различни учебни дисциплини", казва Лазаров. Той поставя още един принципен въпрос. "Трябва да се гледа по-напред. Вече узряхме за идеята да обучаваме учениците да бъдат граждани в собствената си държава, но светът ни изпреварва и се глобализира все повече. Затова вече говорим и за глобално образование. За да бъде активен съвременният гражданин, трябва да познава институциите не само в своята държава, но и глобално", обобщава Лазаров.

"Обучението трябва да е интердисциплинарно, това позволява гражданинът да бъде видян през аспектите на различните учебни предмети. Ако гражданското образование е отделна дисциплина, това означава, че ще има и оценки. Как може един да е гражданин за тройка, а друг – за шестица. Активното информирано гражданство е начин на мислене във всяка една сфера на живота ни. По същия начин е и в училище. Не е добре един учител да бъде носител на тези знания", коментира Биляна Захариева, ръководител на проекта "Училище за граждани" на сдружение "Политроник".

Няма единодушно мнение нито единен модел за гражданско образование, показва европейската практика. «Ясно е само, че то не бива да е самоцелно. Мнозина се опасяват, че ако се въведе отделен предмет в училище, това означава някой от другите учебни предмети да отпадне. Но кой? А и се смята, че всяка година натоварването в училище расте. Гражданите по душа обаче искат въвеждане на отделен учебен предмет», обобщава Дани Колева.

Не бива да се забравя, че освен прякото образование има различни други начини, с които учениците могат да бъдат възпитавани да мислят и действат като хора с позиция. Например - участие в ученически съвети, клубове, ученически парламент, в различни доброволчески инициативи, припомнят експерти.

Дискусия по темата се води и на сайта «Гласът ни», където всеки регистриран потребител може да изкаже мнение и да подкрепи съмишленици.