Live: Кои иновации правят образованието по-добро

"За да няма разминаване между образователната система и индустрията, трябва 4 от 10 ученици да учат математика и науки", обясни ван Дурсен.

Организацията на ван Дурсен се опитва да покаже на учениците перспективите за бъдещо развитие в различните индустрии. "Опитваме се да внедрим опита от реалната среда в учебния план, чрез примери и съдържание, защото едно посещение в компания годишно не е достатъчно да задържи искрата", коментира Дурсен методологията на преподаване.

Извън осъществяването на връзката между децата и специалисти от компаниите, Jet-Net има и няколко иницитиви, финансирани от бизнеса и правителството. Ван Дурсен дава няколко примера за национални събития - кариерен ден, ден за момичета, "Запознай се с шефа" и уебкаст. Идеята на всички тези инициатови е учениците да видят как работят технологиите и производството, да добият представа за значението на науките, за да могат да изберат профила си на обучение.

"Предпоставка за успех е пълната отдаденост - както на компаниите, така и на училищата. Трябва да има ръководител на проекта и в училището, и в дадената компания, за да имат проектите дългосрочни ефекти, а не да са просто забавно занимание"

17:12 Богдана Христова от РИО-Враца смята, че стратегическата инвестиция трябва да е в хората, които да се въоръжат с нужния инветнар, за да успеят да се справят с предизвикателствата на 21 век. "Страхът срещу новите технологии е породен от това, че учителите не са подготвени да се справят с тях", казва Христова и добавя, че адаптацията е ключова. Тя даде пример с класическо католическо девическо училище в САЩ, което продължава да се нарежда на челно място в класациите в страната заради способността да се адаптира към новите изисквания на модерното обучение.

Христова показа различни видове чипове и други устройства, които помагат за обучението по природни науки. Raspbery Pi, Micro:bit са само част от тях - обучението по природни науки преминава през програмирането на роботи и комплекти за извършване на химични експерименти. "Важно е децата да пипнат всичко със собствените си ръце", смята Христова. По думите й една промяна може да е ефективна само, ако е достатъчно гъвкава и отговаря на въпроса "какво е най-важното, което българските деца трябва да притежават, за да се справят с предизвикателствата на 21 век."

16:46 Проф. Цоков даде няколко примери за различните модели на училища. Автономните училища са извън централизираната образователна система. Иновативните училища се управляват по начин извън познатите практики. Активиращата форма дава възможност на учениците да се учат чрез правене.

Новата педагогика е част от тази промяна и иновация, смята проф. Цоков. Затова трябва да се измени съдържанието. Методите на обучение трябва да включват проекти, симулационни методи и нови технологични инструменти.

16:42 Проф. Галин Цоков даве две гледни точки по въпроса защо трябва да се променят училищата. Едната причина е глобализацията и все по-голямата отвореност чрез комуникациите, заради което и светът става по-малък. "Ако изпуснем възможностите сега, ще трябва да почакаме 22-рия век", заяви проф. Цоков. Другата гледна точка са новите ученици. Родените след 2000 г. дигитални деца са закърмени с информационни технологии, мислят по различен тачин, правят повече неща еднвоременно и много по-бързо пренасочват вниманието си. "Трябва да променим училището, за да го адаптираме към това поколение", смята проф. Цоков.

"Интернет не е новият инструмент, а познание, комуникация и огромна възможност да променим производството и образованието", заяви още Галин Цоков. Според него новото училище на 21 век е хибридно училище - реално и виртуално, където облакът е основното средство за комуникация. И много важно за новото училище е да бъде ориентирано към твирчеството на всяко дете.

16:25 Време е за последния панел от конференцията, посветен на стъпките към нова образователна екосистема. Проф. Галин Цоков от Пловдивския университет ще говори за предизвикателствата пред подготовката на бъдещите учители. Богдана Христова от РИО-Враца ще разкаже за иновациите в преподаването по природни науки и математика, а Дафни ван Дурсен от холандския консорциум Jet Net ще разкаже как бизнеса, държавата и образователните институции могат да работят заедно, за да внедрят иновации в училище.

15:37 Митко Кунчев от МГ-Русе анцентира върху финансирането на училищата. В гимназията всеки учител получава различна заплата спрямо работата си и извънкласните дейности, в които се включва. "Така младият учител съзнава, че ако върши повече работа, ще получи по-голяма заплата дори и от старшия учител", каза Митко Кунчев. "Не съм върнал нито един учител, дошъл при мен с някаква идея. Един учител например ми искаше преди време хиляда лева за един робот. Инвестирахме много повече и наскоро ученици бяха на международно състезание по роботика", разказа директорът.

15:25 "Опитваме се да поощряваме всички усилия, които подобряват педагогическите практики, правят ги ефективни и ефикасни", продължи Павлин Петков от МГ-Варна. Той също засегна аспекта с това, че за да има разчупване на учебния процес, трябва да се намерят учители, които да се ангажират с това - "на този етап, безплатно". МГ-Варна се опитва да запали интереса на учениците към природните науки и създава център по природни науки. Друга иновация в гимназията е повече от един учител да се включва в даден урок. "Това е трудно за реализация, резултат е от добра воля на учителя, а трябва да му се направят законови и съответно финансови предпоставки", смята Павлин Петков. Според него трябва да се повиши ангажираността на всички училищни общности.

15:16 "Опитваме се да направим модели от иновативни практики. Това предизвикателство не е лесно - нито за директорите, нито за учителите", започна Величка Стойчева. В 18. СОУ са използвали интерактивен, интердисциплинарен подход с елементи на сугестопедия и сугестология. Преди това обаче няколко учители са минали сериозно обучение, за да преподават по този метод. Идеята в 18.СОУ тръгва от определена нужда - успешното преминаване на учениците от 4 в 5 клас.

15:09 Започва дискусия на тема как се управлява иновативно училище. В разговора ще участват Митко Кунчев, директор на МГ "Баба Тонка", Русе, Величка Стойчева, директор на 18 СОУ "Уилям Гладстон", София и Павлин Петков, директор на МГ "Д-р Петър Берон" – Варна.

15:00 "Сега е по-изгодно да използваме технологииte. Голяма част от тях не са свързани с огромни инвестиции - те са отворени и безплатни", каза още Браян. По негови наблюдения игрите са хит в образвоанието - 9 от 10 ученици предпочитат да играят игри. "Защо не ги ангажираме чрез игрите?", попита Браян. Според него 70% от хората смятат, че компютърните игри са полезни за учебния процес.

14:50 Презентацията на Браян Милър е посветена на иновациите в учебния процес. "Искаме да дадем на учениците възможност да бъдат креативни. Дайте им проблем, който да решат и ги оставете да се справят сами. Дайте им малки напътствия в началото, а после ги оставете да са креативни", каза технологичният директор. Той посъветва учителите да трансформират учебния си план. "Предизвикателството е да спрем да правим това, което винаги сме правили", каза Браян. А един от начините това да стане е като инструментите за преподаване се заместят от нови, което ще увеличи съдържанието през новия канал, а учениците получат инструменти, с които могат сами да създават съдържание. "Накарайте учениците си да учат преди часа, а после обсъдете в клас", смята Браян. "Използвайте идеите на учениците - възползвайте се от идеите или въпросите им, за да трансформирате процеса на преподаване. И отделете достатъчно време за интересите им. Вдъхновете креативност чрез проектно базирано учене. Възползвайте се от събраното знание и методи на други учители, като например - rubistar".

14:43 Ролята на Браян е да ръководи смисленото използване на технологиите в училище, а не да осигурява техническата инфраструктура. Училището - Pine Crest School, е второто най-голямо частно училище в САЩ, с 3500 ученици и 400 учители, разделени в два кампуса. "Иновациите са нов начин да използваме нещо, което вече имаме по различнен начин", започна Браян. "В образованието правим всичко, което сме правили и преди. Но начинът, по който го правим, е важен и се променя."

14:05 Сега Браян Л. Милър, който е директор "Иновации и образователни технологии" в училището Pine Crest School, САЩ, ще разкаже за една все още непозната в България роля - тази на технологичния директор. В следващите месеци 20 български учители ще бъдат обучени за технологични директори от американски експерти в областта.

13:13 Обедна пауза. Връщаме се в 14:00 ч.

13:05 Тодорка Русинова разказва за палтформата "Дийд" (Deed), която позволява на учителите да създадат множество виртуални групи за дискусия по теми, както и да поставят предизвикателства към своите ученици. "За мен ключовия въпрос не бе как да направим учителите креативни, а как да ги обучим да освободят креативната енергия на учениците.

А как изглежда едно предизвикателство? Учителят описва какво трябва да направи ученикът, определя какъв брой точки ще получи ученикът, ако ги изпълни и за колко време. Групира децата в малки екипи и определя формата, под която трябва да бъде предадено успешно завършеното предизвикателство – Word, powerpoint или видео. До момента учителите в училището на Тодорка Русинова са поставили над двеста предизвикателства, а децата са излезли с общо над 2000 решения. Когато детето участва в предизвикателства, то печели точки за изпълняването му, но печели и когато получава гласове от другите ученици или самото то гласува за техните изпълнения. Активността на децата след това се вижда в отчети и така учениците се ориентират какъв тип задачи са по-интересни, забавни или полезни на учениците.

Само 28% от учителите, които използват платформата, използват вече съществуващи предизвикателства. Останалите измислят свои собствени. Ефектите от използването на платформата за учениците е, че се повишава мотивацията и самочувствието им – тези, които не успяват да настигнат другите по време на час, имат възможността да постигнат успех в предизвикателство, следвайки своето темпо. Има постоянна обратна връзка от учителя. Променя се също поведението на учителя – той вече знае, че децата имат огромен достъп до информация, но очкват от него да ги поведе през цялата тази информация.

12:44 Лена Парова разказва как се изгражда професионална учебна общнност. Това е конкретен подход към съвместната работа. В него има ясни цели, споделено лидерство и отговорност и не на последно място – анализ. "Важно е как учителите работят заедно."

"Решихме, че ще работим по повишаване на увереността на учителите. Разработихме карта за взаимно наблюдение на уроците. Тя има три рубрики. Първата се попълва в часа от наблюдаващия. Втората рубрика се попълва веднага след часовете и в нея има различни показатели – там се изразява собственоот мнение на наблюдаващия. Сложили сме емотиконки вместо думи като "добро" или "много добро". В третата критериите са ясни и кратки, така че всеки учител може да отбележи дали липсва или има даден елемент. Има анкета и за учениците. Тя е кратка, има емотиконки и включва и място ученикът да сподели как се чувства след часа", разказва Лена Парова.

12:36 Започва панелът "Промените в училищната среда и как да отговорим на тях". Лена Парова от ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Ветрен ще разкаже как се изгражда професионална учебна общност. Тодорка Русинова, директор на ОУ "Светлина" - с. Тополица, Айтос пък ще говори по темата как всяко дете може да изяви талантите си.

12:24 Новина от конференцията - по думите на Деси Стоева от "Casa de Bambini", вчера, на среща в Софийския университет, е станало ясно, че е подкрепено създаването на курсове и програми по Монтесори педагогика в Софийския университет.

12:05 Барбара Айзъкс разказва за основния принцип за учене по метода на Монтесори - "учене чрез правене". Тя не отрича, че е прекрасно децата да се научат да работят на компютри и таблети от малки, но това не означава фундаменталните умения - писане, например, да остават на заден план. "Ако децата се научат само да пишат на клавиатура, те няма да развият фината моторика, която е нужна при писането с молив. Така в последствие те няма как да развият уменията, които са нужни на дърводелеца, когато дълбае по парчето дърво, или пък на артиста, когато рисува картина", разказва Айзъкс.

Според нея родителите са първите обучители на децата и създаването на връзки с тях е изключително важно в ранното развитие на децата."Ученето по време на 1-2 година от живота е основополагащо според нови изследвания в неврологията. Малките деца се нуждаят от толкова повече от това просто да бъдат нахранени и напоени", смята Барбара Айзъкс. Това не означава, че родителите или дори учителите са единствените обучители на децата - според принципите на Монтесори всяко дете може да учи достатъчно успешно само или от връстниците си. "Често мислим, че децата не могат да учат, освен ако не им преподаваме. Това не е така", казва Айзъкс.

11:51 Ред е на вторият панел, в който ще бъде представен метода за обучение Монтесори. Барбара Айзъкс, главен секретар по образование за Montessori St. Nicholas Charity, ще разкаже повече за него, а Деси Стоева от детска градина "Къща на децата" ще представи филм за монтесори педагогиката в България.

11:14 Шари Маршъл, директор "Преподаване и учене" от Англо-американското училище, разказва за качествата, необходими на иновативния преподавател."Едно от основните им качества е, че постоянно е учат, гладни са за информация, искат да я споделят с други, те са тези, които ще ви подгонят по коридора със статия, която току-що са прочели. Те често се ровят в онлайн курсове и платформи и ви изпращат полезни неща по имейл", казва тя.

Други качества, за които Маршъл разказва, са желанието за развитие, адаптивността и свързаността: да се опитват да се свържат с други хора, които се вълнуват от темите, които ги интересуват. Ако преподават урок за океаните, може да се свържат с учен, който се занимава с изучаването им. Така се създават професионални образователни общности. "Иновативните преподаватели са фокусирани върху определени сфери", казва Маршъл и доавя: "те работят с колеги, за да преценят кое съдържание е истински значимо, има ли нужда да учат неща, които лесно могат да се открият в Google.

Преглед на оригинала

11:06 Учителят по география Димитрина Докимова разказва за ползите от междудисциплинарното обучение. "В интердисциплинарното обучение учениците имат по-голяма свобода на изразяване, използват технологиите, за да направят съдържанието по-лесно достъпно и за интерактивността на материала", разказва тя. Нещо повече - един от най-конкретните резултати, според нея, е че децата получават увереността. "В началото те нямаха надежда, че могат да реализират свои проекти, а сега имат идеи, знаят към кого да се обърнат, когато работят по даден проект, и се свързват с различни институции за съдействие", разказва Докимова.

10:48 Модераторът Асен Александров смята, че иновативният план не трябва да е самоцелен. "Трябва да има цел да се подобрят определени неща. Не би трябвало да работим на парче. Както каза Морис, ако добавим към сегашната организация някои елементи, няма да се появи иновативно училище, а може да се провалим. Трябва да ни е ясно какво искаме да постигнем: дали да намалим отпадащите ученици например",споделя той.

Севдалина Зафирова разказва проектно-базираното обучение, което поставя практически задачи и повишава интересите на учениците. "Например при нас ученици от 10 клас направиха проект за енергоефективен дом, казва Зафирова и добавя, че ученици от 9 клас са направили проект за ремонт на дом. "Всичко качваме в обща платформа. Някои от родителите даже споделиха, че започват ремонт, защото вече имат всичко изчислено", разказва директорът на Първо СОУ - Търговище. А защо проектно базирано обучение? Накратно - по-малко преподаване, повече учене. "Имаме продукт, дава възможност за себеизява, удолетвореност. Повече общуване между учители и ученици също", завършва Зафирова.

10:29 Започва първият панел от конференцията, посветен на идеите от класната стая. В него ще участват директорът на Първо СОУ "Св. Седмочисленици, Търговище", която ще говори за проектно-базираното обучение. Учителят по география от МГ "Д-р Петър Берон" - Варна Димитрина Докимова ще сподели опита си от използване на интердисциплинарният подход в образованието, а Шари Маршал от Англо-американското училище в София ще разкаже как изглежда иновативният преподавател.

Тук можете да следите Twitter фийда на конференцията и да задавате своите въпроси:

Атмосферата в училището SteveJobs се различава изключително много от тази в стандартните училища. Там постоянно има посетители, учителите ги развеждат из класните стаи. "Влизаме в една, в която деца седят и си работят. Изведжнъж забелязах: учителят дори не беше там! Други деца искат в събота да отидат на училище. А това не е обичайно за децата в Холандия", разказва холандецът.

"Имах урок с деца на 12 години за езика и конкретна тема за езика. Казах на децата: имате 15 минути да влезете в интернет и да потърсите неща по тази тема. След тези 15 минути трябва да презентирате за 3 минути това, което сте открили. Последните 10 минути се използват за заключение. За този урок научиха много повече отколкто миналата година, когато преподавах по учебник", разказва де Хонд.

10:03 Ето как де Хонд е организирал новото училище. "Първият елемент е, че на всеки 6 седмици има среща между учителят, детето и родителят и учителят обучава едно дете. Всеки учител има 20 до 25 деца и фунцкията му е на треньор. На срещата правим индивидуален обучителен план. Дискутираме какво се е правило през последните 6 месеци и обсъждаме какво ще правимм през следващите 6 седмици. Това се базира на възможностите и талантите на децата и, разбира се, на регулациите на правителството."

Де Хонд разказва още, че всяко училище има своя "кът на тишината". Там децата отиват и работят самостоятелно с адаптиращ софтуер. Всички децата в нашето училище имат iPad, който училището купува и те могат да си го занесат вкъщи. А дали децата не остават на компютъра по цял ден? "Ако питам децата какво правят като се приберат, те не ми казваат, че не сядат на компютъра, защото през деня вече са използвали таблетите достатъчно", разказва де Хонд.

9:49 "Ако погледнете училищната система, тя е базирана на фабричното производство – смята се, че всяко дете на определена възраст е на определено ниво и трябва да постига определени цели" споделя холандецът своята визия за това защо се проваля днешното образование. И дава пример: "Училищата в Холандия казват, че развиват талантите на децата. Но ако моето 8-годишно момче е добър програмист, а учителите там не могат да програмират, как ще развият техните таланти?" Според де Хонд основната цел на училището е да подготви децата за бъдещето, използвайки технологиите или други възможности от настоящето и, най-вече, да се основава на възможностите и талантите на децата.

9:35 Започва първата презентация от конференцията. Тя е на Морис де Хонд, основател на SteveJobs Schools, Амстердам. "Образователната ни система, която беше прекрасна система през 90-те години, вече има все повече проблеми, защото светът се променя толкова бързо", разказва де Хонд. Той започва с история за мотивацията, която го е подтикнала да започне ново училище от нулата. "Дъщеря ми тръгна на детска градина, когато беше на 2 (през 2011г.), и тя беше в същото училище, в което големият ми син беше учил през 1981г. Минах покрай класната стая на сина ми от 1981г. и видях същата като отпреди. И си помислих: сега имам дщеря, която вече се обучава във виртуалния свят, и сега трябва да я водя на училище, което е абсолютно същото като през 1981г.", споделя де Хонд.

9:16 Форумът е открит от Министъра на образованието Меглена Кунева. "Да направим образованието средище, където всеки се учства щсатлив и реализиран", пожела тя в началото на приветствието си. "Искренно се надявам следващата година да организирате форума в "Арена Армеец", пошегува се министърът. По думите ѝ носещата конструкция на новия закон е учителят, защото в образованието всеки е важен, но учителят е този, които ще реализира закона и ще издигне обществото до следващата фаза. В закона има няколко важни неща, уточни Кунева. Първо, той дава възможност на учителите да им е интересно постоянно, да бъдат лидери и успешен център насветът за всяко дете. "Този закон събира в пресечна точка три епохи - гутенберговата, интернет и на социалните мрежи", каза министърът и добави, че според нея това е безпрецедентно богатство. "В закона има елементи, които с гордост бих нарекла консервативни – ценности, които са част от обществото ни от столетия", каза още министър Кунева и добави, че трябва да вървим в крачка с най-напредналите технологии, но и да оставим верни на основните сързващи звена в образованието. "Аз смятам, че учителската професия ще става все по-важна и по-важна. Даваме новата ера в създаване на българския учител. Да живее учителят", заключи министърът на образованието.