Всеки ден по една дяволия да е от мен
Родители, деца и образователни предприемачи в страната създават среда, която експериментира с нови подходи в ученето
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Те са заети шестгодишни хора. Вечер, когато разказват на плюшените си мечета и кучета за деня си, пътят им тръгва от дома и минава през детската градина, после през уроците по плуване, ски или пиано, а в зависимост кой ден от седмицата е може да се отбият на занимания по английски език или забавна математика. През почивните дни можеш да им завидиш за богатата им културна програма. В събота са на архитектурна работилница, в неделя на концерт или куклен театър, а следващият уикенд ще посетят кулинарни курсове за деца или ще покоряват Черни връх с родителите си.
Преди да тръгнат на училище, сигурно ще могат да четат, пишат, смятат, да планират времето и ресурсите си, да си поръчват сандвичи и мляко с какао на поне един чужд език и да вдигат веждите на дядо си с познанията си за Слънчевата система или живота на мравките.
Те са децата, които растат в София и големите градове в страната, отглеждани от ангажирани родители, които имат възможностите и желанието да инвестират повече внимание и ресурси в тяхното образование и развитие още от най-ранна възраст. В отговор на търсенията за образователни алтернативи възникват различни бизнеси, които допълват детската градина и училището - школи по езици, танци и спорт, работилници по различни изкуства, образователни центрове, частни занимални и ателиета, които експериментират с иновативни образователни подходи. Появяват се и технологични стартъпи, които разработват образователни софтуери, приложения и видеоуроци, които правят ученето много по-интересно и близко до децата. На тази вълна най-после се качиха и музеите и галериите в страната, които започнаха да адаптират съдържанието си за деца и да разработват специални програми, насочени към тях. А малка група дизайнери, артисти, автори и преводачи започнаха да оформят ниша за качествени български книги, образователни игри и детски играчки, които развиват умения и се противопоставят на пластмасовата мода (вижте историите на две интересни инициативи в допълнителните текстове).
Това е тенденция, която обаче има и тъмна страна - тя е израз на натрупаното недоверие на родителите в публичното образование. Една част от допълнителните занимания за деца компенсират дупките в централизираната държавна система и нейната упоритост да не признава алтернативи и иновации. През тях родителите се стремят да наваксат липсата на индивидуално внимание към всяко едно от децата в училище и потискането на естествените им любопитство и креативност.
Родители, деца и образователни предприемачи в цялата страна създават среда, която е отворена към експерименти, нови техники и подходи на учене. От една страна, тя прилича на паралелна образователна система, до която, уви, имат достъп само децата на родители с по-добри доходи. От нея обаче произлизат идеи, технологии и добри практики, които с малко повече усилия и желание биха могли да влязат и в обикновеното училище. А защо не и да се родят легални алтернативи на друг тип училище.
По-информирани, по-изискващи и по-ангажирани. Така родителите, с които "Капитал" разговаря, описват своето поколение и начина, по който то се отнася към отглеждането на деца. Според тях те взимат много по-информирани решения и съответно имат много по-ясни очаквания защо и как образованието трябва да е свързано с реалния живот. Самите те учат непрекъснато за своите деца и за това как да бъдат родители и търсят да наваксат пропуските от своето детство. Държат на ранното детско развитие, стремят се да прекарват повече качествено време с децата си и подбират занимания и игри, които развиват социалните им умения и задълбочават връзката помежду им.
"Ние сме деца на прехода. Родителите ни са израснали в затворено общество, в което са се ценяли умения, които в момента са излишни. А уменията, които сега са важни, са били мачкани и притъпявани", казва Елена Унджиева, която живее във Варна и отглежда две момчета на 2 и на 4 години. Представата й за мястото, където нейните деца да получават образованието си, е там, където са спокойни, обичани и се подкрепя тяхната индивидуалност. Тя ги насърчава от малки да растат сред обществото - да са адаптивни и социални, но и да получават възможности да се развиват сами.
"Сега имаме интернет, имаме общности, имаме културни центрове, в които се срещаме и обменяме опит за това, което правим", добавя и Венцислава Христова от Русе, която има дъщеря на три години и е част от активна общност в града, която следва принципите на привързаното родителство. Културният център, с който тя работи, непрекъснато кани представители на софийски организации, които презентират добри практики в детското развитие. Нейната дъщеря посещава общинска детска ясла и Венцислава Христова казва, че е доволна от грижата, която получава там. Според нея, ако вкъщи детето получава достатъчно грижи и внимание, в детската градина то е по-осъзнато, по-разбиращо, не търси толкова внимание и е по-подготвено за това, което му се случва.
Изследване на Центъра за приобщаващо образование от 2014 година например показва и че родителите се стараят да прекарват голяма част от свободното си време с децата си, като освен в разходки и игри (57%), различни забавления и телевизия (47%) и посещения на културни събития (36%) отделят време за съвместно учене и упражнения (67%) и проверка на домашните (65%).
Същото изследване показва и че по-голямата част от хората в България - 65% - изразяват по-умерена удовлетвореност от образованието, което получават децата им. Доколкото има по-критични оценки, те са концентрирани в малки, но по-високо статусни групи родители, предимно в големите градове, сред хората с висше образование, които имат и по-високи очаквания към училищното образование. Именно в тези групи родителите в по-голяма степен биха искали освен базово образование и знания за света училището да развива социални умения и умения за критично мислене, да развие творческия потенциал на децата и да ги възпитава в норми на поведение, казва още проучването.
По подобен начин и Валери Ангелова от София избира първо детската градина, а сега и училище за своя син. За нея и съпруга й е важно отношението към децата да е човешко, а не като към роботи, които трябва да бъдат нахранени и приспани, базата да е хубава, детето да се чувства приятно и да създава приятели, да се учи по адекватна, модерна и гъвкава система и да се търси мнението на родителите в процеса по обучение. На етапа училищата, които отговарят на това описание, са частни.
Освен частната детска градина синът на Валери Ангелова, който е на 5, посещава и уроци по плуване. В почивните дни родителите му го водят и на катерене или на Витоша. Посещават заедно театри, опери, концерти на възглавници. Стараят се да го поставят често в различна среда, четат много заедно и му подбират филмите, които да гледа. Валери Ангелова признава, че е тънка границата в колко точно активности да въвлечеш детето си. "Хубаво е децата да бъдат оставяни и да си играят, да си създават сами приказки и ситуации, а забелязвам, че родителите са свръхамбициозни, непрекъснато ги водят по активности и не им оставят никакво свободно време", казва тя и добавя: "На моменти се хващам, че и аз тръгвам натам, но се дърпам назад съвсем умишлено."
Тя забелязва и друга причина родителите да инвестират повече в най-различни извънкласни занимания - те са нещо като GPS за по-бърз изход от страната. Колкото повече умения трупат децата от малки, толкова повече възможности получават да се интегрират в света и да тръгнат нанякъде. "Толкова е видимо, че чак е тъжно", отбелязва Валери Ангелова.
Но има и нещо друго - в България добре образованите хора са щастливи хора, показва скорошно изследване на Института за пазарна икономика. То установява, че образованието и заетостта са ключовите фактори човек да е удовлетворен от живота си и да получава добри доходи.
*Заглавието е от детската песен "Детство мое"
Децата са дизайнери
Образователните игри Red Paper Plane дават възможност на семействата да прекарват по-пълноценно времето си заедно
Някъде по пътя на ученето за своите деца и търсенето на допълнителни възможности за тяхното развитие някои родители сами стават предприемачи. Като Георги и Цветелина Камови, които като семейство създават образователните игри за деца между 3 и 6 години Red Paper Plane. Когато техният син е на три години, те си дават сметка, че почти няма дейности, които семействата да правят вкъщи заедно с малките си деца, които да не отнемат много време и да са еднакво интересни както за децата, така и за родителите. Търсят игра, която да провокира и да съответства на развитието на децата. "Когато започнахме да четем, видяхме какъв потенциал имат децата между 3 и 6 години и започнахме да гледаме по друг начин на забавленията и играчките. Правим разлика между смислени и несмислени игри", разказват те.
С помощта на похватите на дизайн мисленето те създават мисиите. В тях в рамките на седмица или месец детето се превъплъщава в реална професия и решава предизвикателства, свързани с нея. А семейството го подкрепя и му помага в процеса. Може да влезе в ролята на главен готвач, който да изготви семейното меню, да направи списък с продуктите, да помни ястията и напитките и да ръководи пазаруването, на семеен лекар, който да състави специален здравословен режим за всеки член на семейството и да следи за неговото спазване, или на метеоролог, който да прави прогнози, да следи времето във всеки от дните и да избира какво да облича и да прави навън заедно семейството. Мисиите на Red Paper Plane отговарят на няколко условия - предизвикателствата са от реалния живот и са разделени на стъпки, които са интуитивни за децата, не отнемат повече от половин час на ден, правят се с подръчни и налични вкъщи материали и могат да се повтарят с различен резултат.
"Децата са дизайнери и те са очаровани, че им се дава възможност да покажат какво могат", казват семейство Камови. И добавят, че за тях е от значение игрите да развиват реални умения, чрез които децата могат да опознаят света, вместо да го заместват с друг, измислен. Важно е и в процеса децата да са свободни да пробват и грешат. Затова крайният резултат може да е различен в зависимост от възрастта, уменията им и изборите, които правят.
Повечето им мисии са безплатни и могат да се свалят свободно от техния сайт, който има версии и на английски и португалски език. А Георги и Цветелина се готвят да пуснат на пазара и първия си физически продукт за мисия "Ескимос". Той ще включва кутия с енциклопедия със снимки и факти, ескимоски приказки и стихотворения с дизайнерски илюстрации, скицник с рисунки и апликации, карти за игра с полярни животни, експерименти за дома и на открито и др. Отделно работят и по мисии и програми за детски градини, които да развиват умения като справяне с проблеми, решаване на сложни казуси, работа в екип, създаване на чувство на отговорност и емпатия. "Неща, които се опитват да напъхат в училище, а ние ги правим още в детската градина", усмихва се Георги Камов.
Учене без чинове и оценки
В образователния център Exploratorium децата учат чрез правене и преживяване
С идеята да стимулира децата да забелязват света и да експериментира с различни методи и техники на учене възниква и образователният център Exploratorium в София. Той съществува в две форми - целодневна (която се посещава предимно от деца в предучилищна възраст) и полудневна форма (в която се включват децата след училище). Тук не обичат думата занималня, защото им напомня на анимацията в ол инклузив хотел, където хвърляш децата на някого да ги занимава. А искат да предлагат образователна среда, в която не се поставят оценки, децата не се съревновават помежду си и не се борят за одобрението на учителя, а просто могат да бъдат приети и окуражавани, че могат да се справят с всичко.
В Exploratorium не се учат предмети, а обясненията за света се практикуват. Голяма част от знанията се придобиват в реална среда - по музеи и паркове. В момента като част от голямата тема за общностите децата изследват квартала, в който се намира центърът - минават през отделните места, събират информация за професиите и бизнесите, които се практикуват наоколо, съпреживяват компетентностите, които се изискват за тях, и правят проекти. А седмицата им е посветена на човешкото тяло и като част от нея им гостуват лекар анестезиолог и специалист по акупунктура, които отговарят на въпроси от това кои са трудните и смешните моменти във всекидневието им до това може ли човек да усеща болка, дори когато се намира под упойка.
Денят в Exploratorium започва с дискусии, или както тук ги наричат "кръгчета", в които децата и учителите са насядали върху голям зелен килим, който прилича на поляна, и се настройват към деня, към средата и един към друг. "Това е свързано пряко с разбирането ни, че ученето е свързано с процес на личностно израстване, защото е важно човек да израсне, опознаващ себе си, да разпознава емоциите си и да бъде добър човек. Тук им се дава възможност да работят със себе си", обяснява управителят на образователния център Веселин Симеонов.
Това е застъпено и в начина, по който се предава знанието. Тук децата не се разделят по възраст, а груповите занимания са по обща тема. Ако се работи с един текст, децата ще получат различни задачи според развитието, уменията и интересите си. По-малките например ще откриват думи с определена буква, а по-големите, които могат да пишат, ще развиват и доизмислят историята. По този начин малките бързо попиват знания от по-големите, а по-големите деца са помощници на учителя. Дори и една част от заниманията поемат те, като по този начин придобиват други важни умения - да структурират занятия, да носят отговорност, да планират ресурси, да задържат вниманието на другите и т.н. Всяка сряда например е ден, в който децата стават учители и предават на останалите знания и умения, в които те са добри. Ако пък се работи с числа, целта не е да се даде един верен отговор на това колко е 20+6, а по колко различни начини може да се стигне до 26. Така всяко дете може да намери не просто един верен отговор, а много верни отговори. Също както в реалния живот, когато имаш казус за решаване.
Философията на Exploratorium се формира от няколко важни принципи, разказва още Веселин Симеонов. Говори се правила на поведение, а не за дисциплина, и в създаването им участват и самите деца. Децата тук се радват на уважение, което означава да не бъдат третирани като празни буркани, в които се налива съдържание, а да бъдат питани за това, което им се случва, и за това, което искат да правят и учат. Контролът е заместен от делегиране на доверие и отговорности. А въпросите и отговорите се държат от децата, не от учителите. Родителите, също като децата, имат право на управление и участие в учебния процес. В началото на годината те заедно с екипа на Exploratorium определят целите за годината и всяка седмица получават не само активностите, но и индивидуално образователно описание в какви посоки се развива детето и с каква скорост навлиза в различни сфери.
1 коментар
По скоро рекламна статия.
"В отговор на търсенията за образователни алтернативи възникват различни бизнеси"
Това не е в отговор на търсенията,а в отговор на липсата на смисъл в дейността в училище.
Никой от тези наперени родители не се оказва достатъчно грамотен да постави правилно въпроса в училищата. И точно заради този вид допълнително преподаване (а не прекарване с децата, както пише в материала) в обикновените училища стават издевателства над по-слабите ученици (имам предвид не физически).
Понеже те не могат да преодолеят трудностите, а и не е необходимо(!) да правят подвизи на тази възраст с "търсене" на частни уроци, то отделни родители на "успелите" започват да издевателстват на родителски срещи, че несправящите се като техните пречат на техните, че не се ноправдават частните им уроци, учители се оплават открито и директно с имена, и настъпва хаос и ад в училище.
Решение не е да платиш пак, да "търсиш" курсове. То работи, но кратко - до емиграцията а детето ти в чужбина.
Отличникът станал директор няма да поправи обучението по англисйки в училище, ако самият той като дете го е научил на курсове! Той не знае как!
Той ще пусне частниците в училището. Ще организира ПЛАТЕНИ курсове, както се и случва.
Решението е другаде. И тази статия не е в неговата посока.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.