За "рейтинга" на вещите лица и за вредата от него

С други думи, в регистъра ще фигурират вещи лица с висок рейтинг и вещи лица с нисък рейтинг. Да се чуди човек вещи ли са лицата с нисък рейтинг, или тъкмо обратното.

По-лошото е, че рейтингът на вещите лица ще се определя от възложителя на експертизата. На досъдебното производство експертизите се възлагат от разследващия полицай, следователя или прокурора. Следователно те "ще имат възможност да дадат оценка за вещото лице". Това са неоправдани очаквания, защото вещи лица се назначават, когато за изясняване на обстоятелствата по делото "са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката" (чл. 144, ал. 1 НПК). А горепосочените субекти на досъдебното производство по дефиниция не са сведущи в тези области. Те обаче ще могат да преценят "доколко възлаганите експертизи са били от полза на възложителя на експертизата" (сиреч от полза за обвинението).

Фактът, че Министерството на правосъдието си позволява да предложи такъв законопроект, е знак за тежка криза на правосъзнанието. Хрумването, че вещите лица трябва да дадат заключение, което "ползва" възложителя, компрометира изцяло експертизата като процесуален институт. Защото в основата на този институт стои идеята, че вещото лице е неутрален и обективен професионалист.

Познавам вещи лица, които изпълняват всяка поръчка на органите на досъдебното производство, срещу което получават нови и нови назначения, респ. нови и нови поръчки. Засега те са малко и обслужват основно някои специализирани институции. Но преобладаващата част от експертите са професионалисти и нравствени хора, които дават заключенията си по съвест и знание. Зная един уродлив случай от практиката, когато прокурор отказа да заплати дължимия хонорар на вещите лица, защото експертното им заключение не обслужваше обвинителната теза. Зная и друг случай - когато висшестоящ прокурор разпореди при изготвяне на обвинителния акт "да не се взема предвид заключението на разширената експертиза", защото то опровергаваше обвинението.

Само че добросъвестните професионалисти вече няма да се котират като вещи лица, защото няма да са "от полза на възложителя на експертизата". Ще се сдобият с нисък "рейтинг". Няма да бъдат назначавани от органите на досъдебното производство. Няма да се явяват и в съда, защото съдът изслушва основно експертизите от досъдебното производство. Постепенно ще отпаднат от регистъра. И ще останат онези с поръчките.

Преди години от българското законодателство тихомълком изчезна една смислена разпоредба, според която наблюдаващият прокурор даваше оценка на разследващите полицаи. Сега прокурорът не може да дава оценка на разследващия полицай, но и прокурорът, и полицаят могат да оценяват вещите лица. Така те, според вносителя на законопроекта, ще спомогнат за "подобряване на работата на вещите лица и качеството на експертизите чрез въвеждане на критерии и механизми за избор и последващ подбор, промени в системата за заплащане на труда и контрол върху дейността им, доразвиване на етичните правила и подобряване на контрола и наблюдението върху дейността на вещите лица".

Нали разбрахте - контрол и наблюдение върху дейността на вещите лица. От полицията и прокуратурата. Това превръща вещото лице в квазиразследващ орган.

Някой може да ме упрекне, че не споменавам съда, който също назначава експертизи и ще има право на "оценка". Не се спирам обстойно на този въпрос, защото идеята съдът да прави "рейтинг" на вещите лица е безсмислица, която ни хвърля в хаоса. Какво ще стане, ако първоинстанционният съд възприеме експертното заключение, а въззивният съд намери, че то е непълно и назначи допълнителна експертиза? Какво ще стане, ако касационната инстанция прецени, че и двете експертизи по делото са необосновани и върне делото за назначаване на повторна експертиза?

А ако съдът отхвърли експертизата, какво значение ще има мнението на разследващия полицай? И колко оценки ще получи едно и също вещо лице за едно и също заключение?

При това съдът също няма специални познания, за да оценява експертите. И е достатъчно натоварен, за да се ангажира с неприсъща извънсъдебна работа.

Впрочем предлаганият законопроект задълбочава някои сериозни проблеми, които съществуват в българската наказателнопроцесуална система според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). По делото "Стоименов срещу Бившата Югославска Република Македония" (решение от 5 април 2007 г.) Съдът приема, че становището на Бюрото за съдебни експертизи прилича повече на доказателство срещу обвиняемия, отколкото на неутрално експертно мнение. Същевременно подсъдимият не е могъл да използва собствени експерти, а искането му за назначаване на нова експертиза е било отхвърлено от съда. След като подсъдимият не е имал възможност да представи доводите си при същите условия, при които и прокурорът, Съдът приема, че е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

По делото "Ходорковски и Лебедев срещу Русия" (решение от 25 юли 2013 г.) Съдът приема, че "защитата трябва да разполага със същата възможност (както и обвинението, бел. моя) да представи собствени "експертни доказателства" и че руският НПК "създава дисбаланс между защитата и обвинението в областта на събирането и представянето на "експертни доказателства", като по този начин нарушава равенството на оръжията между страните.

Тези изводи на ЕСПЧ са напълно относими към българския Наказателно-процесуален кодекс.

Законовата регламентация на експертизата у нас се нуждае от сериозно обсъждане на плоскостта на чл. 6 ЕКПЧ. Законопроектът за "рейтинга" само влошава ситуацията. Защото обещанието за осъществяване на ефективен контрол "върху качеството и дейността на вещите лица" е заплаха срещу свободата на научно мнение и независимостта на експерта от органите, които го назначават. Заплаха срещу справедливия процес. И заплаха за осъдителни решения срещу държавата в Страсбург.