Когато Доковска заговори

На Тодор Живков не му беше нужно да нарушава законите. Те се създаваха под ръководството на Българската комунистическа партия, която той оглавяваше." , пледира Доковска в присъщия си афористичен стил.

Тогава публиката не можеше да оцени колко пророчески звучи това. Ако повече хора се бяха замислили над тази реплика, днешната действителност можеше да не включва превръщането на властта в пари и създаването на закони, които властимащите не се налага да нарушават, защото са им удобни.

В един от репортажите от делото тогава журналист разказа случайно доловена размяна на реплики между Доковска и друг адвокат, който я попитал как според нея ще се развие някакъв аспект от процеса. "Ние сме се разбрали със слатинската врачка - аз да не пророкувам, а тя да не гледа дела", отвърнала Доковска.

И въпреки това, нейните пледоарии, речи, интервюта, дори кратките й коментари по конкретни злободневни теми, звучат пророчески.

Мисия "Просветител"

Българската адвокатура е удовлетворена, че един от най-изявените нейни представители получи своето високо признание - за значимите й заслуги за развитието на правната наука и юридическото образование Даниела Доковска беше наградена с ордена "Св. Св. Кирил и Методий". Това обяви Висшият адвокатски съвет (ВАдС) на 1 ноември т.г., отбелязвайки, че адвокат Доковска е отличена точно 100 години, след като през 1922 г. Денят на народните будители бе обявен за официален празник.

Ако има човек, който в най-голяма степен да отговаря на идеята за будител, това е Даниела Доковска. Човек, за когото просветителството е призвание, високият стандарт и безпощадната прецизност във всяка дейност е запазена марка, а обществената кауза - приоритет. Човек, обсебен от науката и книжнината, за когото разпространението на знанието и писаното слово е мисия.

Даниела Доковска отдавна се е превърнала в институция. Адвокатската й дейност е публично известна, а името й е еталон в професията. Авторитетът й е огромен. Беше начело на Висшия адвокатски съвет 5 години, а когато издигнаха кандидатурата й за председател на съвета, не се появи нито една алтернативна кандидатура - за първи път в историята.

Далеч по-непозната е просветителската й мисия - научните й редакции, преподавателската й дейност в университета, последователната й работа за повишаване на професионалната квалификация в адвокатурата. Доковска е един от инициаторите на създаването на Центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев", негов лектор и дългогодишен член на управителния му съвет. Тя е сред адвокатите, които възстановиха списание "Адвокатски преглед" - много сериозно и актуално научно издание, на което тя от дълги години е главен редактор. Пак тя е в основата на създаването на Библиотеката на ВАдС. Тя е и сред учредителите на фондация "Български адвокати за правата на човека" - един от основните центрове, съдействащи за познаване на Конвенцията за правата на човека и за нейното прилагане у нас. Тя създаде и практиката за участие на адвокатурата със становища по тълкувателните дела на върховните съдилища.

Твърде дълъг е списъкът на каузите, в които е участвала, и на отличията, които е получавала. Само една малка част от публикациите й са изброени на сайта на кантората "Доковска, Атанасов и съдружници", измежду тях - и над 50 редакции и научни редакции. Сред тях особено значима е нейната редакторска работа по библиографията и юбилейните алманаси на Петко Добчев, посветени на историята на българската адвокатура, на върховните съдилища и на Министерството на правосъдието. "Заедно Петко Добчев и Даниела Доковска имат огромна, до днес неоценена заслуга, за съхраняване на институционалната памет и за развитие на историческите изследвания на българските правосъдни институции", се казва в публикацията на ВАдС по повод награждаването й. Тя е съставител на книгата "Алеко Константинов като адвокат", която ВАдС издаде по случай 150-годишнината на писателя, и научен редактор на редица монографии на доц. д.и.н. Евгени Йочев, посветени на историята на адвокатурата и на съдебната система.

Който е наблюдавал нейната работа, не може да не е оценил перфекционизма й във всеки детайл - независимо дали редактира кратка вестникарска дописка или книга, дали подготвя слово или пледоария, тя осмисля всяка дума, излъсква всяка фраза, проверява всеки факт, оправя всяка запетайка, скоба, интервал.

От средата на 80-те години досега Даниела Доковска неизменно участва в подготовката и приемането на най-важните законодателни промени в наказателното право и наказателния процес. Тя, заедно с проф. Екатерина Трендафилова и съдия Румен Ненков, са основните автори на действащия НПК - резултат от мащабна кампания за привеждане на българското законодателство в съответствие с Конвенцията за правата на човека. На упреците, че НПК е прекалено формалистичен, Доковска реагира със свиване на рамене: "Всеки процес е формален. Не може да се говори за процесуален формализъм, когато формата гарантира правата на гражданите и достоверността на доказателствата. Абсурдно е прокуратурата да твърди, че процесуалният закон й пречи, щом постига 97% осъдителни присъди. Друг е въпросът, че у нас не се разследва истински сложната престъпност. Разкриват се престъпления, по които обвинението не може да не се докаже - пияни и дрогирани шофьори, катастрофи по пътищата, битови убийства, неплащане на издръжка и т.н."

На въпрос как би описал феномена Доковска, колегата й адвокат Васил Василев казва: "Когато тя заговори, всички млъкват. Защото има какво да чуят.".

"Никоя власт не си позволява да не слуша, когато Доковска говори", казва Мирослава Тодорова, самата тя блестящ наказателен съдия, един от многото юристи, които се смятат за щастливи нейни възпитаници. Нейният неподражаем афористичен стил, усетът й за парадокса и способността й да доведе порочната теза до абсурд, според колежката й Ина Лулчева, са плод на изключителния й ум, но и на едно дълбоко познаване на правото. "Същевременно е страшно пестелива в думите, в писаните й текстове никога не можеш да разместиш дори и една дума", допълва Лулчева.

"Много широко скроен човек с изключителна култура", казва друга колежка от кантората Златка Стефанова. "Доковска има брилянтна юридическа мисъл и всеки неин анализ стига до дъното", казва тя.

На въпрос какви качества трябва да притежава добрият адвокат, Доковска отговаря кратко: "Знания, морал и характер. Ние трябва да защитаваме човека така, както той би се защитавал, ако имаше нашия професионализъм".

Често атакуват адвокатите заради техните клиенти поради неразбирането, че всеки човек има право на защита. Всъщност, Доковска е най-много атакувана, защото е на върха. Но тя носи биографията си с достойнство и често цитира проф. Л. Е. Владимиров: "Защитникът няма чест, която може да бъде оскърбена. Той има дълг, който не може да бъде оскърбен".