Седмичен бюлетин за правни новини

Лаура Кьовеши: България е рекордьор по сигнали до Европейската прокуратура

Европейската прокуратура е получила рекорден брой сигнали от България, попадащи в компетентността й, и в резултат на това е започнала над 120 разследвания по български сигнали. Това заяви европейският главен прокурор Лаура Кьовеши след срещата си с премиера Кирил Петков в сряда. "Искам да поздравя българските граждани, защото най-висок брой жалби сме получили от България, това показва определено ниво на доверие в Европейската прокуратура", заяви по-късно Кьовеши в интервю пред bТВ. Основно сигналите и разследванията са за измами с евросредства в България, най-вече свързани с обществени поръчки, за злоупотреби със селскостопански субсидии, измами в сферата на строителството и фондовете за възстановяване след COVID-19, каза още тя по време на брифинга.

Закриването на спецправосъдието мина в правната комисия, съдии прогнозираха масови отводи по висящи дела, а главният прокурор обяви, че ще атакува закона пред КС

В парламентарната правна комисия в сряда партиите от управляваща коалиция и "Възраждане" подкрепиха законопроекта за закриване на спецправосъдието и за премахване на кариерните и финансовите бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет и на инспектората към него. Същинската съпротива дойде от масираното присъствие на представители на специализираните съдилища и прокуратури, ръководството на прокуратурата, членове на ВСС. Многократно в залата се чуха прогнози, че спецсъдиите масово ще си направят отводи по висящите дела, които е предвидено да си догледат, поради което делата ще трябва да започнат отначало, а много от тях ще бъдат погасени по давност. Главният прокурор Иван Гешев пък заяви, че ще атакува закона пред Конституционния съд, защото той налагал "реподбор и лустрация" в нарушение на принципа на несменяемостта и нарушава разделението на властите. Още по темата вижте тук.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Не, г-жо Нинова, форсмажорът не се обявява, а се доказва >> Идеята на вицепремиера Корнелия Нинова да се обяви форсмажор за всички сектори в икономиката заради войната в Украйна, предизвика лавина от критики - както от средите на управляващите, така и от опозицията, а също и остра реакция от правната общност. Последва ново съобщение от икономическото министерство, че това е поискано от бизнеса, а като доказателство е приложено писмо от Българската търговско-промишлена палата.

Данъчното облагане на доходи от сделки с криптовалути >> Кои са най-честите въпроси за облагането на доходите от криптовалути, реализирани от физическо или юридическо лице, как и кога следва да бъдат декларирани те - коментар от адвокат Иван Александър Манев. С началото на годината тези въпроси стават особено актуални за хората, реализирали печалби на криптопазарите.

Временна или международна закрила: Какви са разликите и какво печелят в двата случая бягащите от Украйна >> Идващите от Украйна в България могат да останат тук за 90 дни, а през това време, ако искат, могат да кандидатстват за получаване на временна закрила за една година или за получаване на международна закрила (в общия случай хуманитарен статут). За временната закрила обаче се знае твърде малко, тъй като сега за първи път се прилага европейската директива от 2001 г.

Надежда Йорданова: Закриването на спецправосъдието е на дневен ред през следващите седмици >> Два важни законодателни приоритета анонсира правосъдният министър Надежда Йорданова за следващите седмици - закриване на спецправосъдието и започване на дебата за реформата в КПКОНПИ. Освен това в правосъдното министерство се работи усилено по механизма за отстраняване на главния прокурор, за гаранции за бързо и ефективно производство по несъстоятелност, правото на втори шанс на бизнеса, нова наредба за юридическото образование.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Когато има настойчив съдия: На две четения приеха в закон решението на ЕСПЧ по делото "Вецев срещу България". Eдинoдyшнo парламентът пpиe пpoмeнитe в зaĸoнa зa изпълнeниe нa нaĸaзaниятa, даващи възмoжнocт за конвоиране на задържани под стража лицa при изĸлючитeлни пpичини oт личeн и ceмeeн xapaĸтep. Промяната e cвъpзaнa c peшeниe нa EСПЧ пo дeлoтo "Beцeв cpeщy Бългapия" и след като съдия Мирослава Тодорова алармира няколко правосъдни министри, че това решение се игнорира и по други случаи >> ДеФакто

ВАС: Столичната община няма и никога не е имала право да глобява с фиш за паркиране по своя наредба. Съдът обяви за нищожни разпоредбите в Наредбата за организация на движението на територията на Столичната община, с които тя сама си беше дала право да издава фишове за маловажни нарушения. Решението на ВАС е окончателно и е влязло в сила >> lex.bg

Съдът в Люксембург решава независими ли са командированите с години български съдии. Съдия Андрей Георгиев от Софийския районен съд е отправил преюдициално запитване дали командироването на съдии за продължителен период без критерии, а само по преценка на председателя на съда е съвместимо с правото на ЕС и с изискването за гаранции за независимост на съдилищата >> lex.bg

//СЪДЕБНИ

ВКС с тълкувателно решение за условията за съдебно прихващане на вземания

С Тълкувателно решение №2/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС се произнесе по някои въпроси, свързани със съдебното прихващане на вземания:

1. При уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. 2. При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. При уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането.

3. При уважено възражение за прихващане в случаите по т. 2 е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, породили вземането.

Съвместно тълкувателно дело на ВКС и ВАС за обжалваемостта на определение за спиране на делото заради преюдициално запитване от друг съд

С разпореждане на председателите на ВКС и ВАС е образувано Тълкувателно дело №1/2022 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на ВКС и Първа колегия и Втора колегия на ВАС по въпроса: "Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд?". За докладчици са определени Камелия Ефремова и Здравка Първанова от ВКС и съдия Галина Солакова от ВАС. Само преди месец тълкувателно дело с аналогично запитване бе образувано при Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Седмица по-късно председателят на ВАС е изпратил становище, че има противоречива практика по въпроса и в системата на административните съдилища, поради което следва да се приеме съвместно тълкувателно постановление.

//ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Министерството на правосъдието предлага промени за обидата и клеветата в Наказателния кодекс заради решения на Съда в Страсбург

В проект за промени в Наказателния кодекс, публикувани за обществено обсъждане, Министерството на правосъдието предлага намаляване на наказанията за обида и клевета, с премахване на долната граница на глобите за някои състави и намаляване на долната граница - за други, премахване на квалифицирания състав за обида на длъжностно лице или представител на обществеността (чл.148, ал. 1, т. 3). Предлага се отмяна на забраната за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт. Същевременно се разширява квалифицираният състав за обида по чл. 148, ал. 1, т. 2, като се предлага по-тежкото наказание по него да се налага не само в случай на разпространение чрез печатно произведение, но и чрез всякакви средства за масово осведомяване, което означава и радио и телевизия, интернет сайтове, блогове, социални мрежи и т.н. Промените са мотивирани с многобройните осъдителни решения на Съда по правата на човека в Страсбург по български дела.