Гешев не харесва това - казусите, които прокуратурата потули

Няколко примера за сигнали и съмнения за корупция, по които или няма разследване или то върви изключително бавно

Главният прокурор Иван Гешев доказа през годините, че може да работи много бързо по определени казуси, докато други може въобще да не забелязва.
Главният прокурор Иван Гешев доказа през годините, че може да работи много бързо по определени казуси, докато други може въобще да не забелязва.
Главният прокурор Иван Гешев доказа през годините, че може да работи много бързо по определени казуси, докато други може въобще да не забелязва.    ©  Юлия Лазарова
Главният прокурор Иван Гешев доказа през годините, че може да работи много бързо по определени казуси, докато други може въобще да не забелязва.    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През годините прокуратурата многократно показа, че работи избирателно при разследването на корупционни схеми. Бившите управляващи от ГЕРБ и техните скрити партньори от ДПС никога не се проверяват, не им се образуват производства и не се викат като свидетели. И обратно - противниците им биват безпроблемно арестувани, наричани "обвиняеми", запорира им се имущество и т.н.

"Капитал" събра някои от най-емблематичните примери за прокурорско бездействие по конкретни сигнали и полицейски проверки:

Лотарията на Божков

Сблъсъкът на дългогодишния №1 в българския хазартен бизнес с Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев, Делян Пеевски и бизнесмена Кирил Домусчиев започна в края на 2019 г. Тогава изведнъж стана ясно, че "Национална лотария", "Лотария България" и "Еврофутбол" са си спестили стотици милиони от хазартни такси. След тези разкрития властта рязко атакува Божков, повдигна му множество обвинения - освен за таксите и за други криминални деяния, офисите на свързани с него компании бяха претърсени, а близки до него лица - задържани. Самият Божков избяга в Дубай и на свой ред започна да разказва за взаимодействията си с политици от ГЕРБ и Делян Пеевски. Тогава Божков твърдеше, че в течение на няколко години редовно е давал подкупи на Бойко Борисов и Владислав Горанов (общо според него около 60 млн. лв.). Според него те са злоупотребили със служебно положение, изнудвали са го и са получавали такса "спокойствие".

През лятото на 2021 г. АДФИ публикува доклад за дейността на Държавната комисия по хазарта, в който бе установено, че заради слаб контрол върху сектора и по-специално върху дружествата на Божков, в държавния бюджет не са постъпили средства в размер на почти 557 млн. лв. Този доклад бе внесен в прокуратурата от Асен Василев, тогава служебен финансов министър, но реални действия, освен няколко разпита, не последваха.

Изгубените пари за магистрала "Хемус"

През ноември, след проверка на схемата "Автомагистрали", по която десетки фирми без конкурси са получили аванси за строителството на магистрала "Хемус", МВР обяви, че от 84 млн. лв. аванс за изграждането на лот 5 на магистралата (дадени на "Водно строителство - Благоевград"), близо 60 млн. лева са изтеглени кеш през други фирми и банкови сметки и изнесени в сакове и чували.

Държавата е платила общо 1.5 млрд. лв. аванси за изграждането на магистрала "Хемус" на фирми, с които няма реални договори за изпълнение, нито има извършено строителство. Няма как парите да се върнат в бюджета, тъй като липсват банкови гаранции. Няма и голям шанс нещо да бъде построено.

През декември Софийската градска прокуратура повдигна обвинение за пране на пари на 42-годишния Борислав Колев - бивш данъчен, организирал изграждането на мрежата от фиктивни фирми, чрез които изпрал 53 млн. лева от авансовите плащания. По-късно обаче на Колев не бе разрешено да направи самопризнания за пътя на парите, което стана повод за скандални обвинения между прокуратурата и МВР. Оттогава няма данни как продължава разследването. МВР също няма никаква информация за това производство от декември насам, обяви преди дни министър Бойко Рашков.

Няма никаква яснота също така как се развива и разследването за строителството на магистрала "Хемус", което през лятото на м.г. беше образувано при Националната следствена служба и какво се случва с него.

Скъпата и неефективна тол система

Тази седмица дирекция "Национална полиция" на МВР обяви, че е извършила разследване по сигнал за неправомерни действия от страна на служители в Националното тол управление - държавната структура със стотици служители, която уж трябваше да управлява тола, но към момента е отговорна само за мобилните екипи с камерите (bgtoll.bg). Обект на проверката е скандално сключеният през декември 2020 г. договор с "Капш трафик солюшънс" за техническото опериране със системата срещу 141 млн. лв. с ДДС за срок от 5 години. Именно по него през 2021 г. са платени допълнителните 30 млн. лв. за поддръжка на системата.

Според МВР в хода на проверката е установено "основание за предполагаема предпоставка за нанесена щета в особено големи размери на държавния бюджет" (престъпление по чл. 220 от Наказателния кодекс). Повече подробности тук засега не са изнесени, но вероятно полицията има предвид факта, че договорът е сключен без провеждането на обществена поръчка, а с пряко договаряне, и освен това противоречи на Закона за пътищата, в който пише, че именно АПИ трябва да управлява тол системата (чл.21, т. 20 - осъществява функциите на лице, събиращо пътни такси, оперира и управлява Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, като управлява процесите и контролира правилното отчитане на дължимите такси и събирането им).

По-интересното е, че в рамките на проверката е констатирано и неизпълнение на самия договор от страна на изпълнителя - той не е обучил специалисти и е допускал подизпълнител да осъществява нерегламентиран, съгласно клаузите на договора, достъп до данните на системата - нарушение на чл. 319а от НК.

Данните са изпратени в прокуратурата за образуване на досъдебно производство, но засега няма яснота дали държавното обвинение ще предприеме действия.

Барселонагейт - преводът буксува

По формулата на Иван Гешев "Аз обичам да се правим на луд" над две години се влачи изясняването на случая с къщата в Барселона, закупена през 2013 г. с неясни по произход 3 млн. евро, и обитавана от българката Борислава Йовчева (до избухването на скандала).

Разследването беше започнато от испанската полиция по съмнения за пране на пари, а българската прокуратура залъгваше всички, че чака от от испанските власти информацията, която все не идвала. През януари Гешев отговори така и в комисията LIBE на ЕП на въпроса защо буксува разследването.

В средата на февруари след запитване от български служби каталунската полиция изпрати 26-страничен доклад с констатации за предполагаемо международно пране на пари за над 5 млн. евро. В него в почти прав текст се казва, че именно бившият премиер Борисов е обединяващото звено между лицата в установената бизнес мрежа в Испания, благодарение на която Йовчева живее в споменатия имот в Барселона, кара бяло Porshe MAGAN и управлява луксозен бутик в центъра на града.

Тогава и спецпрокуратурата изненадващо обяви, че също е получила доклад от испанските власти за Барселонагейт, но говорителят й Христо Кръстев предупреди, че ще трябва доста време, за да се преведат неговите над 200 страници от испански, а после да се анализира информацията. Последното, което се чу по случая, е отговорът му пред в. "Сега" от началото на март, че официалният превод все още не е завършен. Но дори докладът все някога да бъде преведен, ще започне още по-мъчителното "анализиране".

КТБ: Провалената лунна мисия на Гешев

Щети за милиарди, 18 обвиняеми, стотици разпитани свидетели, 1360 тома доказателства и 11000 страници обвинителен акт. Мегаделото КТБ беше личен трамплин за Иван Гешев, който от наблюдаващ прокурор по него се изстреля нагоре по йерархията до настоящия си пост на върха на прокуратурата. Явно това трябваше да е венец на обвинителското му творчество и емблематичен процес за специализираното правосъдие въобще. Самият Гешев през 2017 г. (три години след затварянето на банката) при внасянето на обвинителния акт оприличи сложността на разследването на това "с дизелов двигател да кацнеш на Луната".

Близо още пет години по-късно спокойно можем да кажем, че аналогията на Гешев е била блестяща, защото ракетата на делото явно още пъпли немощно към целта си. Самото то започна да се гледа по същество през 2019 г. и досега пряко сили са разпитани едва няколко свидетеля на прокуратурата. Замисленият като величествен трибунал, който да изобличи най-голямата кражба в българската история, тъне в логичната мудност на собствената си грандоманщина. Да събираш заседание след заседание 18 обвиняеми (собственикът Цветан Василев, директори, одитори, регулатори) с техните защитници, от които всеки може да разпитва, а на по-късен етап да вика и свои свидетели, вещае още години на мъчителен за всички процес. Докато той свърши обществената памет за това какво е била КТБ вероятно ще е дотолкова избледняла, че от темата ще се вълнуват предимно историците и няколко журналиста пред пенсия.

Забравените сигнали от комисията по ревизия

На 18 май 2021 г. в прокуратурата постъпиха писма от председателя на Временната комисия на Мая Манолова за проверка и установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерския съвет, министерствата, държавните органи и дружества през последните 10 години, съдържащи множество сигнали с твърдения за извършени закононарушения.

По този повод прокуратурата публикува и справка за постъпилата информация, като изрично посочи, че "след приключване на възложения анализ на постъпилите сигнали, същите ще бъдат препратени към компетентните прокуратури - Върховна административна прокуратура, Софийска градска прокуратура, Специализирана прокуратура и/или други териториални структури". Освен това беше посочено, че на случаен принцип сигналите ще бъдат разпределени на конкретен наблюдаващ прокурор, който следва да извърши конкретни действия съобразно закона и функционалната си компетентност.

Ето и какви бяха самите сигнали:

  • твърдения за допуснати закононарушения при изготвянето на ОВОС за изграждането на "Международна газова връзка България - Сърбия";
  • твърдения за нарушения по проекта "Турски поток" (Балкански поток);
  • твърдения за нарушения в Българска банка за развитие и Фонда на фондовете;
  • злоупотреби при изчисляването на компенсациите по мярка 60/40;
  • сигнал срещу кмета на община Смядово И. П., съдържащ твърдения за конфликт на интереси;
  • корупционна схема в Министерство на отбраната, довела до нанасянето на щети в размер на над 29 млн. лв.;
  • незаконосъобразно усвояване на държавна земя за лични цели и незаконно усвоени европейски средства. Сигналът е срещу двама министри на земеделието, храните и горите, кмет на Балчик, председател на Общински съвет Балчик и директор на ДФ "Земеделие".
  • сигнал за незаконно изсичане на защитна гора край Варна;
  • сигнал срещу Бойко Борисов за съмнения за корупция, пране на пари, данъчни и финансови измами на територията на страната и на Кралство Испания;
  • сигнал за обществени поръчки с идентични условия за електробуси в Стара Загора и Бургас по оперативна програма "Околна среда" в размер на 42 млн. лв.;
  • сигнал от Николай Бареков срещу Христо Иванов с твърдения за наличие на корупционна схема и нарушаване на Закона за обществените поръчки във връзка с осигуряване изхранването на настанените в местата за изпълнение на наказанията;
  • сигнал от Николай Бареков с твърдения за неправомерно сключени трудови договори със служители във военния завод "Терем";
  • сигнал за извършени закононарушения по проект с изпълнител "Българска служба за акредитация" на стойност 3,7 млн. лв., финансиран по европейската програма за иновации и конкурентоспособност;
  • твърдения за корупция при провеждането на обществена поръчка за доставка на боеприпаси от дирекция на МВР;
  • сигнал за "сериозни закононарушения" при разходването на публични средства, вкл. и европейски от Електроенергийния системен оператор;
  • твърдения за извършени престъпления и наличие на конфликт на интереси спрямо П.Ж., изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните;
  • твърдения за нарушения при обществена поръчка за саниране на жилищни сгради в гр. Козлодуй.
  • сигнал срещу С.П., председател на ДА "Държавен резерв и военновременни запаси", с изложени твърдения за конфликт на интереси и евентуално извършени престъпления;
  • сигнал срещу "Столичен електротранспорт" с твърдение за допуснатите закононарушения при провеждане на обществена поръчка за доставката на 30 броя бързозарядни електробуси, финансирана от програма "Околна среда";
  • сигнал за неправомерно изплатени суми за дейности във връзка с Националната програма за енергийна ефективност в Бургас, Хасково и Пловдив;
  • съмнения за допуснати законови нарушения при сключване на "фиктивна сделка", касаеща т.нар. "подпорна стена" край местността Алепу.

От всички изброени казуси единствено по линия на поръчките за електробусите имаше частична активност от страна на КПКОНПИ.

По темата работиха Румяна Червенкова и Николай Стоянов

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    Прикриварурата долна кифла..
    https://youtu.be/IvcdV1CZMoc
    Играй на Бойко хита и бакшиша ти кихат
    Лапаш на каскета припева на аванта
    ставаш веднага фекална марка

    Нередност?
Нов коментар