Управляващите пак предлагат мегаагенция за вписванията
Специализиран орган към МС ще обедини под една шапка най-важните регистри с идеята за по-ефективно управление и по-ниски такси
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Управляващите отново лансираха законопроект за създаване на една мега агенция по вписванията, в която да се съберат на едно място най-важните регистри в държавата. В сряда шестима депутати от четирите парламентарни групи на управленската коалиция, внесоха проект на Закон за Държавна агенция по вписванията, специализиран орган към Министерския съвет, който да събере в едно четири структури - Агенцията по вписванията (АВ), Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) , Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) и Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). Две от тези структури към момента са към Министерството на регионалното развитие и благоустройството - АГКК и ГРАО, останалите две са звена към Министерството на правосъдието, като само в Агенцията по вписванията има няколко отделни регистъра - Търговският регистър и регистърът на юридическите лице с нестопанска цел, регистър БУЛСТАТ и Имотния регистър, Регистър на имуществените отношения на съпрузите, а се очакваше и ЦРОЗ да се присъедини в тази структура.
Идеята за новата мегаагенция като част от мащабна реформа на регистърното производство не е нова, тя беше включена в коалиционното споразумение за съвместно управление, както се припомня и в мотивите. Проблемът е, че през февруари управляващите тръгнаха първоначално да я реализират през преходните разпоредби на закона за бюджета за т.г., при това без каквото и да е предварително обсъждане, с което си навлякоха сериозни критики за подхода. Друга проблемна идея бе намерението да бъде променен статутът на съдиите по вписванията, които да бъдат преназначени като длъжностни лица по вписванията и вече да не са свързани по никакъв начин със съдебната власт. Сериозната съпротива стана причина спорните предложения да бъдат оттеглени само три дни след обявяването им.
Сега тази идея се появява във вид на самостоятелен законопроект, подписан от шестима членове на парламентарната правна комисия - председателя на комисията Милен Матеев, Стою Стоев и Петър Куленски от "Продължаваме промяната", Андрей Михайлов от ИТН, Атанас Славов от "Демократична България" и Филип Попов от БСП. В законопроекта по същество се предлага същата концепция за обединяването на всички регистри в една държавна агенция с цел ефективност на управлението им и прозрачност на администрацията. Предлаганите промени са само структурни, обединяват се различни звена, които в момента са подчинени на различни органи на изпълнителната власт, но без да се засягат правомощията и функциите им, се посочва в мотивите. Отпаднала е обаче идеята за промяна на статута на съдиите по вписванията.
Новата агенция
Новата Държавна агенция по вписванията - юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София, ще отговаря за политиката в областта на вписванията и регистрациите. Председателят й ще се определя от от МС с мандат от 5 години и с право на не повече от два последователни мандата. Той трябва да е юрист с юридически стаж поне 5 години, което доста снижава критериите.
Председателят ще предлага на премиера за назначаване кандидатури за трима зам.-председатели, като всеки от тях трябва да има различна квалификация - единият да е юрист, вторият - геодезист с висше образование, а третият да е висшист по информационни технологии , като и тримата трябва да имат минимум 5 години стаж в съответната област.
Новата агенция ще е правоприемник на структурите, които обединява, към нея ще преминат всички сгради, помещения, оборудване и др. Всички сегашни служители в тях запазват трудовите си и служебни правоотношения но с новата агенция.
Такси, определяни по единен стандарт
Със създаването на новата мегаагенция ще се утвърди единен стандарт при определянето на таксите, за услугите на тези регистри, което е в интерес на потребителите, защото ще доведе до ограничаване на административната и финансова тежест на гражданите и фирмите.
В момента поради разнородната институционална рамка в областта на търговската, имотната и гражданската регистрация съществуват много и най-различни държавни такси, формирани на различен принцип, понякога в противоречие със закона.
- Изискват се такси при задължения за информиране или обявяване, които са наложени на гражданите с нормативен акт, защото тази информация е необходима на администрацията, за да си изпълнява функциите. Подобно задължение не е административна услуга, защото не ползва лицето, което подава информацията, а администрацията, следователно не следва да се дължат такси;
- Таксите не са разходоориентирани, какъвто е принципът на Закона за държавните такси - най-общо това означава, че размерът на таксата се определя според разходите за извършване на услугата. "Данните показват, че за 2021 г. приходите на Агенцията по вписванията са в размер на 63 533 964 лв., а разходите - 30 404 400 лв. Тази разлика се ползва от първостепенния разпоредител и е основание в обществото агенцията по вписванията да е наричана "приходна".", се казва в мотивите към законопроекта;
- Съществуват такси, базирани на материалния интерес. Такива са редица такси, свързани с имотните вписвания, които представляват процент от материалния интерес по сделката. От една страна това е друг пример за отклонение от принципа за разходоориентираност на таксите, от друга е нетипична практика за таксите, събирани от изпълнителната власт, се казва още в мотивите.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.