По метода на ГЕРБ: управляващите тръгнаха към реформа на регистрите през закона за бюджета

В случая не става въпрос само за регистърната реформа. Пак в преходните разпоредби на бюджетния закон, е вкарана и спорна промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), пусната само преди две седмици за обществено обсъждане като самостоятелен закон, с която се предлага прехвърляне на процесуалното представителство на държавата от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието. Законопроектът събра много критики в правните среди заради липса на обоснованост какво налага тази промяна, а ръководената от Сотир Цацаров КПКОНПИ дори отказа да го съгласува с мотив, че съдържа корупционен риск - доколкото не е ясно дали Министерство на правосъдието има капацитет да поеме защитата на държавата по толкова много дела и то с голям материален интерес, а за наемането на външни адвокати не се прилага Законът за обществените поръчки.

Всички тези промени по никакъв начин не изискват спешност, но очевидната цел е да се форсират покрай бюджетния закон, като се избегне обществено обсъждане по тях. Нещо повече, по този начин едни промени, които засягат политики в областта на правосъдието, няма да бъдат обсъждани в правната комисия, защото бюджетните закони не минават оттам. Същото впрочем важи за множеството други закони в различни сектори, чийто промени са заложени в преходните разпоредби на закона за бюджета без да имат пряка връзка с държавните сметки - те също няма да минат през ресорните комисии за обсъждане.

"Лично аз съм противник на това през преходни и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет, да се променят други закони. Това не трябва да се допуска.", каза за "Капитал" председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански (ИТН).

Според депутати от мнозинството решението за промяна на други закони чрез преходни разпоредби на бюджета не е съгласувано с тях и те са научили за това от интернет страницата на правителството.

Всички регистри в една мегаагенция

В новата Държавна агенция по вписванията към Министерския съвет да се съберат в едно Агенция по вписванията, която е към Министерството на правосъдието (МП), Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което в момента е под шапката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (пак към МРРБ) и Централния регистър на особените залози към МП - това предлага проектът с промени в няколко закона. Към тази нова агенция да преминат и съдиите по вписванията, които да бъдат преназначени като длъжностни лица по вписванията и вече да не са свързани по никакъв начин със съдебната власт. В момента статутът на съдиите по вписванията е уреден в Закона за съдебната власт, те се назначават от министъра на правосъдието, но са към районните съдилища и са под административното ръководство на техните председатели. Особеният им статут се налага от това, че от тях се изисква да правят правна преценка на факти, свързани с важни права на гражданите и гражданския оборот. Законопроектът предвижда те да бъдат преназначени като служители в новата агенция като това вероятно ще доведе и до намаления на заплатите им.

В сряда съдиите по вписванията разпространиха отворено писмо, в което казват, че тази "безпрецедентна подмяна на едно съдебно-охранително производство и превръщането му в административно" като инструмент на изпълнителната власт няма да доведе до очаквания от гражданите резултат за законност и сигурност на гражданския оборот. Според тях правилният подход е "производството по създаване на имотен регистър да се осъществява в рамките на съответния районен съд към всеки съдебен район и служителите на службите по вписванията към АВ да бъдат върнати като такива към районните съдилища". В писмото се отбелязва също, че текстовете за регистърната реформа не са фигурирали в публикувания от Министерството на финансите за обществено обсъждане законопроект на бюджета, който е съдържал само 17 параграфа преходни и заключителни разпоредби, а в парламента е депозиран проект със 106 параграфа. Не става ясно как са се появили допълнителните 89 параграфа. Според асоциацията на съдиите по вписванията МС е злоупотребил с правомощията си като предлага тези промени с бюджетния закон и това е направено с цел да се спести провеждането на законовите процедури, които обезпечават прозрачността и ефективността на законодателния процес.

Много лош знак е, че тази съществена реформа се предлага практически без сериозни мотиви. По отношение на съдиите по вписванията в мотивите се споменава, че те били по-близо до длъжностно лице в администрацията, отколкото до съдия в същинския смисъл, а дейността им щяла да е много по-ефективна, ако са в рамките на агенцията, вместо да се запази сегашният им статут.

Действително такава регистърна реформа беше заложена в коалиционното споразумение на сегашното управление, но не се очакваше, че тя ще проведе по такъв начин и без никакво обсъждане на параметрите й.

В същото време срещу провеждането на тази реформа сега и по този начин се чуват много възражения, включително и това, че механичното обединение на регистри, а и на каквито и да е звена, никога не е гаранция за успех.

Актуален пример е сегашната антикорупционна комисия КПКОНПИ, която само преди четири години тогавашните управляващи създадоха като един мегаорган чрез събирането на едно място на пет отделни органа и звена, а сега новите управляващи се канят да разделят на две или повече части.

По същия начин сега се прави една мега административна структура с несъвместими регистри и то не съвсем добре работещи, коментират юристи.

Това окрупняване, което се прави сега, ще доведе до вътрешноинституционални проблеми, заяви за "Капитал" адвокат Валя Гигова, която през последните две десетилетия следи опитите за регистърна реформа и има отличен поглед върху темата. Адв. Гигова е участвала в изготвянето на всички анализи и препоръки на работни работни групи с предложения за разрешаване на проблемите с регистърните производства и в частност - как това да се случи с имотния регистър.

Адвокат Валя Гигова: Не може с преходни разпоредби да се правят спорни промени

Не се прави така. Не може с преходни и заключителни разпоредби към закона за бюджета и с мотива, че променяните закони имали финансово отражение в бюджета, да правиш изменения, които изискват сериозно обсъждане дали да бъдат правени въобще, защото реформа на регистърните производства предполага първо детайлен анализ докъде си го докарал в даден регистър. При положение че имотен регистър в България няма, то няма как този несъществуващ регистър да започне да съществува, независимо дали е подчинен на Министерския съвет или на Министерството на правосъдието.

Не можеш да променяш статута на съдиите по вписванията, които към момента са част от районните съдилища, макар да не са магистрати в действителния смисъл на това понятие, и да ги направиш административен орган. На тях е възложена функцията да създадат имотните партиди, от които би се състоял предвиденият за изграждане, но несъществуващият имотен регистър, и те изпълняват правомощията си в рамките на охранително производство по реда на ГПК. Създаването на имотни партиди във всичките им части - кой е собственик, какви ограничения има по отношение на собствеността - искови молби, възбрани, ипотеки и пр., означава да се направи правен извод за тези обстоятелства. Това в момента се прави от орган, който е независим, и в рамките на съдебно, макар и охранително производство - а именно, съдиите по вписванията. Проблемът всъщност е друг - информационната система, по която се извършват вписванията и се дават справки, е разработена въз основа на разпоредби, които предполагат съществуващ имотен регистър, какъвто няма. А вписванията - като основание и самото охранително производство се извършват по реда на Закона за собствеността и и Правилника за вписванията. Докато не бъде създаден имотният регистър така, както е замислен, никакви промени, нито относно статута на съдиите по вписванията, нито относно мястото на несъществуващия имотен регистър в рамките на изпълнителната власт, няма да доведат до каквато и да било промяна. Напротив, окрупняването на регистъра, което се прави механично и административно, би довело до вътрешно-институционални проблеми, свързани с йерархичността вътре в самата структура и начина, по който се осъществяват управленските процеси. Припомням, че през миналата година беше направена детайлна последваща оценка за въздействие на Закона за кадастъра и имотния регистър и актовете по неговото приложение. Не виждам резултатите от тази оценка да са послужили на законодателя да предприеме верните законодателни промени.

За процесуалното представителство на делата срещу държавата

Адвокат Гигова споделя и съображенията срещу промените в ГПК, с които се прехвърля на Министерството на правосъдието да осъществява процесуалното представителство по дела срещу държавата.

"Измененията на ГПК в частта за промяната на процесуалното представителство на държавата от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието не са обосновани по начин, който да убеди обществото, че се правят, защото са нужни. Няма анализ какви дела води държавата нито в страната, нито в чужбина, нито каква е успеваемостта по тези дела досега. Няма логика на Министерството на правосъдието, което е натоварено с хармонизация на националното законодателство с европейското и със специфичната функция да представлява държавата пред Европейския съд по правата на човека, да му бъде предоставено и процесуалното представителство по другите дела.

Ако законодателят е искал да се върне към института на т.нар. държавни адвокати, които са изпълнявали функции към Министерството на правосъдието по защита на интересите на държавата по реда на Закона за държавните адвокати от 1921 г., това изменение е твърде неудачен опит. Държавните адвокати в царска България са били адвокати, които е следвало да имат много по-висока степен на специализация от редовните адвокати и на тях е възлагана функцията за защита на държавния интерес институционално", казва тя.

Проектът, предложен първо от правосъдното министерство предвижда занапред министърът на правосъдието да представлява държавата по дела, като може да упълномощава и ръководителите на държавните учреждения, когато срещу тях се водят дела за вреди от незаконосъобразни актове или действия на техни служители, включително и за вредите от отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови актове. В момента Министерството на правосъдието отговаря само за процесуалното представителство пред Европейския съд по правата на човека, а пред Съда на ЕС представителството се осъществява от МВнР. По всички останали съдебни и арбитражни дела в България и в чужбина държавата се представлява от министъра на финансите, като става въпрос за сериозни интереси. Само за 2021 г. материалният интерес по граждански дела е над 83 милиона лева, по търговски - над 7 милиона лева, а водените международни дела срещу българската държава за периода 2019 г. - 2021 г. са на стойност над 1.2 млрд. евро, се сочи в оценката за въздействие на проекта, който беше публикуван от МП през януари.

И тук като основен проблем се сочи липсата на сериозни мотиви защо се налага тази промяна, което опитът показва, че винаги е индикация за проблем.

Надеждата за рационален диалог все пак остава. В сряда привечер от МП съобщиха, че правосъдният министър Надежда Йорданова е провела онлайн среща с представители на съдиите по вписванията, на която ги е уверила, че диалогът с тях и между институциите ще продължи до намирането на оптималното решение, което ще гарантира в максимална степен защитата на правата на гражданите.