Българският Whistleblowing Act: Какво трябва да знаят работодателите

Европейската директива прави това по три начина.

На първо място, се опитва да гарантира, че лицата, които подават сигнали, няма да понасят негативни последствия за това - няма да бъдат уволнявани, дискриминирани или подложени на друг вид репресия. Защитата, която тези лица получават, се разгръща и към техните близки, лицата, които са ги подпомагали в процеса на подаване на сигнала, юридическите лица, в които те притежават дялово участие, за които работят или с които са свързани по друг начин в работен контекст.

Второ, налага на частните компании с повече от 50 служители да разполагат с ясни, прозрачни и достъпни вътрешни процедури за устни и писмено подадени сигнали - т.нар. вътрешен канал за подаване на сигнали.

И на трето място, директивата задължава държавите членки да създадат надежден институционален/външен канал за подаване на такива сигнали в случаите, когато вътрешният канал не е ефективен или поражда конфликт на интереси - т.нар. външен канал, като се осигурява и защита на лицата, които искат да подадат сигнал към външния орган. Много голяма част от българския закон е посветена на подсигуряването на поверителността на самоличността на подаващите сигнали. Неслучайно за централен орган е определена Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която пък ще се одитира от омбудсмана. Дали това е най-работещото решение, бе предмет на дълги дискусии в хода на изготвянето на закона, като първоначалните проекти предвиждаха този орган да е КПКОНПИ. До момента в България с малки изключения няма изградени подобни външни системи за докладване, макар до известна степен правоохранителните органи да имат сходни функции. За съжаление, приемането на закона се случи в последните дни от работата на 48-ото Народно събрание, като съответно парламентът нямаше възможност да измени бюджета, за да предвиди необходимите средства и ресурси, които да бъдат предоставени на КЗЛД с оглед възложените ѝ нови функции.

Процесът на имплементиране на законодателство в тази посока е достигнал различни етапи в отделните държави - членки на ЕС. В някои държави от Западна Европа отдавна функционират такива механизми като Ирландия, Франция, Италия и други: там има "горещи линии" за анонимно подаване на сигнали, разработени дигитални решения, история на корпоративните разследвания, ясен механизъм за постигане на независимост на кадрите, които обработват и взимат решения по такива сигнали.

Дори повърхностен анализ на начина, по който европейската директива е възприета в Западна Европа спрямо страните от бившия социалистически блок, показва голямата разлика в отношението към подобен тип законодателство. В страните от Централна и Източна Европа социалните и историческите наслагвания често приемат този акт като стимулиращ т.нар. доносничество. Това беше видно и от дискусиите в Народното събрание по различните проекти, където анонимните сигнали всъщност бяха основна тема. Затова и логично в тези държави, включително в България, анонимните сигнали бяха отхвърлени от финалния вариант на закона. Тази разлика в отношението очаквано ще доведе до различни темпове, с които ще се постигне обща култура на изсветляване на неправомерните практики - основна цел на европейската директива.

Въпреки всичко новият закон е огромна крачка за България в посока за изсветляване на бизнеса и евентуалните нарушения в частния и публичния сектор. Неслучайно този закон бе сред няколкото основни законодателни акта, които бяха настойчиво изисквани от Европейската комисия за отпускането на средства на България по редица европейски програми.

За какъв тип сигнали осигурява защита новият закон, независимо дали те се подават по вътрешния канал на работодателя, или директно към външния, КЗЛД? Това са сигнали в областта на:

• обществените поръчки;
• финансовите услуги, продукти и пазари;
• безопасността и съответствието на продуктите;
• безопасността на транспорта;
• опазването на околната среда;
• радиационната защита и ядрената безопасност;
• безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
• общественото здраве;
• защитата на потребителите;
• защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
• сигурността на мрежите и информационните системи;
• финансовите интереси на ЕС по смисъла на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, т.е. измами;
• правилата на вътрешния пазар;
• противоречиви трансгранични данъчни схеми;
• престъпления от общ характер;
• заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;
• трудовото законодателство;
• изпълнението на държавна служба.

Какъв тип сигнали не се ползват от защита по новия Whistleblowing Act:

• сигнали от незначителен характер, от типа "Колегата ми изпива млякото";
• нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, попадащи в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на ЕС, т.е. липса на задължение държава членка да предоставя информация, ако това противоречи на основните интереси на сигурността ѝ, и предприемане на мерки за закрила на основните интереси на сигурността, свързани с производството и търговията с оръжие, муниции и военни материали;
• нарушения на защитата на класифицирана информация;
• сигнали, защитени от т.нар. адвокатска тайна;
• сигнали, защитени от поверителността на здравната информация;
• нарушения на тайната на съдебното съвещание;
• нарушения на правилата на наказателното производство;
• нарушения извън обхвата, посочен в закона.

Не се образуват производства по:

• анонимни сигнали;
• сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

Забележителна разлика спрямо минималните изисквания на директивата е включването в обхвата на българския закон на сигнали за престъпления от общ характер, както и за нарушения в областта на трудовото законодателство. Това разширяване на обхвата е смела крачка напред от българския законодател. Същевременно българското трудово законодателство и без това е трудно изпълнимо за работодателите. И при най-добро желание от страна на компанията недобронамерена страна винаги би намерила за какво да се хване. И това е едно от големите изпитания пред българския бизнес, които новият закон поставя.

Анонимност в облаците

Въпросът за допускането и разглеждането на анонимни сигнали предизвика множество дебати в целия ЕС. В други юрисдикции - като например САЩ, това е допустимо от години и се насърчава. Самата директива предоставя такава възможност на държавите членки, но именно националните законодатели следва да решат дали да я допуснат като възможност. Българският законодател избира подхода да не бъдат допускани анонимни сигнали, въпреки че такива съществуват за вече въведените сходни механизми в областта на ценните книжа. За сравнение, в Австрия, Албания, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Украйна, Франция, Обединеното кралство, Ирландия и Италия например анонимните сигнали са напълно допустими, като в Германия подаването на такива дори се поощрява. В страни като Чехия, Унгария и Полша законът все още не е приет, но процесите по подготовката му показват, че и там анонимността ще бъде позволена.

Фактически ресурсите на засегнатите предприятия в огромната им част ще бъдат насочени именно към осигуряването на поверителност или анонимност на сигнализиращите лица. Вероятно това ще е слабото им място и ще е основен повод за реакции срещу тях.

Тук на помощ отново идва дигитализацията и възможностите, които вече разработените решения за подаване на сигнали (whistleblowing tools) предоставят за подсигуряване в по-висока степен на анонимността на сигнализиращите, а в повечето случаи - и на тези, срещу които се сигнализира. Разработени са платформи, които дават достъп до напълно изнесена услуга за получаване, оценяване и разследване на сигнали, функции за извършване на проверки, без да се събират данни, с които може да се идентифицира подателят, поверителна двупосочна комуникация с подходящи разследващи лица, надеждни мерки за сигурност за подсигуряване както на анонимността на сигнализиращия, така и на събраните данни, и прочее. Освен това наличието на подобни дигитални инструменти само по себе си може да поощри желаещите да подадат сигнал да го направят.

Адаптирането на подобни дигитални решения ще изисква правилните съветници и инвестиции от страна на работодателите. Това, което не може да се купи с пари обаче, е създаването на среда, в която към сигнализиращите се подхожда с уважение и разбиране, без стигма, със зачитане на обстоятелствата и смелостта им и напълно професионално. Именно това е и състоянието, което въпросното законодателство цели да постигне.

Тук е и голямата отговорност на ръководителите на компаниите и структурите в публичната администрация: от една страна, тяхната подкрепа е нужна, защото именно те одобряват инвестицията във внедряването на нужните правила и процеси. От друга обаче, те трябва и да поощряват използването на тези канали за подаване на сигнали. Тоест нормативната база може да им помогне да създадат култура, в която всеки е свободен да говори, но важното е тя да бъде подплатена и от среда, в която говорещият ще бъде изслушван. За да не бъде отново всичко проформа.

Какво по-конкретно предвижда Законът за защита на лицата, подаващи сигнали, от предприятията:

До 4 май 2023 г. работодателите в публичния сектор и компаниите, които имат повече от 249 служители, а до 17 декември 2023 г. - всички компании с над 50 служители, трябва да изградят канал за вътрешно подаване на сигнали за нарушения, да внедрят вътрешни правила и процеси за обработване на сигналите, както и да обучат качествено хората, които ще се занимават с тази дейност. Това е сложно и представлява значителна инвестиция за бизнеса.

Сроковете в българския закон за реакция на сигналите са кратки, което означава, че за да се спазят, внедрените процеси трябва да могат да бъдат задействани моментално при получаване на сигнал. Ново за подобен вид законодателство е и изискването компаниите да работят съвместно с подателите на сигнали, да ги държат в течение за хода на проверките и за всяко свое действие, напр. за решение да изнесат сигнала към външен орган, като Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Националната агенция за приходите, прокуратурата и прочее.

Законът изисква да се подсигури поверителността на лицата, подаващи сигнали, в целия ход на извършваните проверки и производства. Как да се осигури цялата тази изчерпателна защита и то от независими лица или органи, е огромното предизвикателство към работодателите. Тук идва отговорността и на външните консултанти, като в случаите, когато те са адвокати, тяхната дейност би могла да бъде защитена и от адвокатската тайна.

Глобите при неспазване на изискванията на новия закон са разнородни, но в зависимост от нарушението и нарушителя варират от 400 до 30 000 лева.

Първи стъпки за компаниите

На първо място, компаниите трябва да направят обстоен преглед на съществуващите си правила и процеси, за да установят дали и в каква степен отговарят на изискванията на новия закон и след това да направят необходимите корекции. Множество компании, опериращи не само в България, може вече да имат съществуващи вътрешни канали за подаване на сигнали на нарушения, тъй като такива се изискват от националните законодателства в други държави. Дори такива канали да са вече установени, то те следва да бъдат приведени в съответствие с особеностите на българския закон. В това компаниите могат да бъдат подпомогнати и от външни консултанти, които може също така да администрират вътрешния канал и достатъчно независимо да осъществяват такава проверка.

На второ място, необходимо е също да се определи лице или лица, които да приемат и обработват получените сигнали, както и кой ще извършва съответните вътрешни разследвания. Важен въпрос тук е как поверително се събира информация по сигналите, без да се разкрива самоличността на замесените лица. Практиката показва, че това се осигурява най-лесно, ако администрирането на вътрешния канал е поверено на външни за компанията страни, което е изрично допуснато от закона.

На трето място, воденето на регистър също е основно изискване на закона.

Както посочихме, вече съществуват и разработени дигитални инструменти, т.нар. whistleblowing tools, които - след възможно определено приспособяване към българските разпоредби - могат да поемат голяма част от този процес, като осигуряват едновременно анонимност както на лицата от двете страни на сигнала, така и на събираните данни.

Тъй като предметът на българския закон е по-широк от този на Директивата и в него влизат и сигнали от трудово-правен и криминален характер, качественото обучение на подходящи за целта кадри е от ключово значение.