Какво предвиждат поправките на поправките в Конституцията (обновена)

Предвижда се предложенията, постъпили преди второто четене на закона, да бъдат разгледани от ресорната конституционна комисия в събота, 16 декември, за когато е насрочено заседание, а в пленарната зала те да бъдат разгледани на извънредно заседание във вторник, 19 декември.

А темата за мнозинствата, с които ще се избират парламентарните квоти в регулаторите, в КС и в управляващите/контролните органи на съдебната власт, е много актуална, доколкото следващите няколко месеца това ще е едно от основните занимания на парламента.

Регулаторите

Попълването на регулаторите бе очертано като приоритетна задача в изказванията на лидерите на парламентарните партии от сглобката, която при това се очертава да е заредена с много конфликти и поводи за разрив на мнозинството. Преди броени дни лидерът на ДБ Христо Иванов заяви, че доколкото разговорите за регулаторите ще са темата в началото на следващата година, това е една от причините да се форсира приемането на промени в конституцията, за да не се припокриват двете теми и да не би "някой да реши през конституционните промени да си подобри преговорните позиции за други теми". Преди това пък председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова заяви, че една трета от регулаторите ще са под управлението на ДПС, което пък убива тезата, че промените ще гарантират прозрачни избори и независими органи.

"Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се попълват от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон", гласи новият вариант на текста, който трябва да гарантира почтеност в кадруването.

Прави впечатление двойният стандарт на уредбата при новата формулировка "органи, които изцяло или частично се попълват" от Народното събрание, която е по-широка от предишната "независими регулаторни и контролни органи" и по същество включва и Висшия съдебен съвет, Висшия прокурорски съвет, Инспектората на съдебната власт и КС - те също са органи, които се попълват от парламента изцяло или частично. Но за органите на съдебната власт - двата съвета и инспектората, квалифицираното мнозинство остава записано в конституцията. От проекта отпада предвиденото в първоначалния вариант, че и парламентарната квота в КС се избира с квалифицирано мнозинство, което обаче не пречи при някой следващ избор това да се запише в Закона за КС.

При всички случаи обаче, след като влязат в сила промените в конституцията, конкретните договорки за всеки отделен пост в регулаторите ще трябва да включват и преговори за промени в мнозинството за избор на членовете им и евентуални промени в съответните закони.

Избор на двама нови конституционни съдии

Очертава се обаче преговорите за регулаторите да започнат да се водят паралелно с изборите в КС, което означава, че пазарлъкът ще е сложен и многостепенен.

Тази седмица парламентът стартира - с две години закъснение - изборите за нови двама членове на Конституционния съд от парламентарната квота, като предвиди, че номинации по тази процедура ще могат да се правят до 11 януари. Това означава, че има всички опции до края на януари КС да се попълни с двама нови съдии, изборът на който ще стане с обикновено мнозинство, според приетите правила за избора. На пръв поглед това доста ще улесни задачата, но поставя въпроси за гаранциите за качествени кандидатури.

От есента на 2021 г. КС заседава в състав от десет души вместо 12, защото парламентът не избра двама представители от своята квота при последната ротация.

• Конституционни съдии - когато ни потрябват

Новите съдебен и прокурорски съвет и главен прокурор

За сметка на това изборът на членове на новия Висш съдебен съвет (ВСС) и Висш прокурорски съвет (ВПС) отново се отлага доста във времето. На първо място, предложенията предвиждат, че парламентът има шест месеца от влизането в сила на промените в Конституцията, за да приеме съответни изменения в законите, което включва и промени в Закона за съдебната власт за новите два съвета и общото звено между тях. А изборите за парламентарните квоти във Висшия съдебен съвет и във Висшия прокурорски съвет ще трябва да се проведат в срок от три месеца след влизане в сила на промените в съдебния закон.

При положение че конституцията се очаква да е приета и обнародвана до края на годината, това означава, че най-късно в края на септември догодина трябва да има нов ВСС и нов ВПС. Дотогава функциите на двата нови съвета ще се изпълняват поотделно от Съдийската и Прокурорската колегия, с изключение на правомощието да избират и предлагат на президента назначаването на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Това пък на свой ред бетонира Борислав Сарафов на поста почти до следващата Коледа, доколкото самата процедура по избор на главен прокурор изисква време.

Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет остават в същия състав както по първоначалния проект, със същото съотношение на парламентарната и професионалната квота.

ВСС ще има 15 членове, сред които влизат председателите на двете върховни съдилища, 8 членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима души парламентарна квота. Висшият прокурорски съвет ще е от 10 членове, включително главния прокурор, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един, избран пряко от следователите, както и шестима души парламентарна квота.

Парламентът не може да избира за членове на двата съвета действащи прокурори и следователи към момента на избора, но няма пречка да вкара в тях действащи съдии. При всички случаи това трябва да са юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж, и да са независими и партийно неутрални - също нов елемент в характеристиката на членовете на ВСС, за който не е ясно как ще бъде правена преценката. До момента и на изискването за високи професионални и нравствени качества се гледа като на декларация без практическо приложение, защото критериите били субективни.

Новост е предложението за общо звено между двата съвета - Общо събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, което одобрява проекта на бюджета на съдебната власт по предложение на ВСС и ВСП, приема становища по общи за съдебната власт организационни въпроси, по въпроси на управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, както и по други общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт.

Мандатът на членовете на ВСС се намалява на 4 години вместо сегашните пет години.

В новото предложение мандатите на председателите на върховните съдилища се оставят както досега - с продължителност от 7 години и без право на повторност. Предлага се обаче мандатът на главния прокурор да се намали на 5 години - също без право на повторност.

Запазва се правомощието на президента да назначава и освобождава с указ председателите на върховните съдилища и главния прокурор по предложение на ВСС, съответно на ВПС, но при условие указът да бъде издаден в 7-дневен срок. Ако държавният глава не издаде указа в този срок, решението на ВСС/ВПС се обнародва.

Интересно е обаче, че се предлага Главният инспектор и инспекторите при Инспектората към ВСС да могат да бъдат преизбирани на същата длъжност и за още един мандат. И се записва, че "след приключване на мандата те не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на 2 години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон".

Служебно правителство

Интересни изменения търпи проектът в текстовете за служебното правителство, което президентът назначава след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър председател. "За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник", се предлага в новия проект, което значително разширява първоначалния списък от три фигури - председателя на Народното събрание, председателя на КС и шефа на БНБ.

Тази схема обвързва президента на две нива - от една страна, с конкретен набор от номинации за служебен премиер, които парламентът е назначил на постовете им, а от друга - с предложенията на служебния премиер за членове на кабинета.

"Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон", пише в новия текст, предложен в проекта.

"За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната", се предлага в проекта. Това да важи и за министрите, но изрично е изключено за президента.