Право

КС остави отворен въпроса с какво мнозинство се променя Конституцията

С две години закъснение парламентът отваря процедура за избор на нови двама конституционни съдии

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Конституционният съд (КС) отказа да се произнесе по питането на "Възраждане" и ИТН за това с какво мнозинство трябва да се гласуват промените в Конституцията - с гласовете на 3/4 от всички депутати (180 души) или може и с мнозинството от 2/3 - 160 народни представители.

Днешното определение на КС обаче по никакъв начин не поставя пречка през бъдещо атакуване на промените в Конституцията на основание липса на мнозинство при трите гласувания. Напротив, то оставя вратата широко отворена, защото КС отклонява питането като недопустимо с мотив, че в момента има висяща процедура по промяна в Конституцията и той не може да се меси в нея. Но пък изрично отбелязва, че до момента не се e произнасял с решение или определение за недопустимост по искане с такъв предмет.

А междувременно, с повече от две години забавяне парламентът най-после се кани да стартира процедура за избор на двама нови конституционни съдии от своята квота. В петък на сайта на Народното събрание бяха публикувани процедурни правила за избор на съдии в Конституционния съд. Като вносители са се подписали Христо Иванов, Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски. Което означава, че само от парламента зависи дали едно бъдещо оспорване на измененията в Конституцията ще се решава от десет конституционни съдии, колкото са в момента, или в пълен състав от 12 съдии.

Питането на депутатите

Делото е образувано по искане, подписано от 48 народни представители - от "Възраждане", ИТН и независимия Радостин Василев, и внесено на 17 ноември. В него се настоява за задължително тълкуване на текстовете на чл. 155, ал. 1 и 2 от Конституцията, отнасящи се до процедурата по приемане на изменения в нея от обикновено Народно събрание и по-специално до отговори на въпроса задължително ли всяко от трите гласувания на промените в основния закона да става с мнозинство не по-малко от ¾ от всички народни представители, т.е. с минимум 180 депутатски гласа. Тезата на депутатите от ИТН и "Възраждане" е най-общо, че само по изключение Конституцията предвижда възможност един законопроект за изменението й да мине първо четене със 160 гласа (⅔ от народните представители), но това е само опция да се задвижи процедурата на по-бавна скорост. При следващите гласувания обаче проектът трябва да получи подкрепа от минимум 180 гласа, иначе не се счита за приет.

Факт е, че подобна теза може да се намери в трудовeте на някои конституционалисти, но до момента тя никога не е изпробвана на практика, защото всичките пет промени в Конституцията досега са ставали с мнозинство повече от 180 гласа още на първото четене.

Чл. 155 от Конституцията

(1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

(2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

КС: Не може да има намеса в рамките на висящата процедура по промени в Конституцията

КС отклонява питането като недопустимо, защото искането за тълкуване "е отправено при наличие на вече поставен в ход процес на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията. Искането е обосновано именно със съдържанието на приетите за целите на този процес правила, изразяващи възприетия от парламента прочит на разпоредбите на чл. 155, ал. 1 и 2 от Конституцията." Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на Конституцията, а "проекция на осъществяването на народния суверенитет от Народно събрание (обикновено) на плоскостта на конституционния процес", казва КС.

Ако в този момент КС упражни правомощието си да тълкува приетата от Народното събрание процедура за изменение на Конституцията, това поражда риск съдът "да измести разгръщането на демократичния процес и в настоящия случай да се допусне смесване на функциите на Народното събрание и на Конституционния съд", се казва в определението на КС, което е прието единодушно. Делото е по доклад на съдия Красимир Влахов.

Наталия Киселова: Питането е недобре формулирано, а КС не отговаря на въпросите, скрити в него

"КС не отговаря на въпросите, които са скрити в това недобре формулирано питане. Там има два въпроса. Първото е, веднъж като се стигне до 160 гласа, по-нататък само с това мнозинство ли върви процедурата или за всяко отделно гласуване се търсят 180 гласа. На следващо място, необходим ли е кворум, различен от обичайния за откриване на заседание при такава процедура.", това коментира за "Капитал" конституционалистката доц. Наталия Киселова.

"В бъдеще, когато се приеме законът за промени в Конституцията, това няма да възпрепятства сезирането на КС с искане за противоконституционност на основание нарушения на процедурата.", смята тя.