Трима кандидати за конституционни съдии с орязан мандат, двама са с реален шанс (обновена)

В сряда ПП-ДБ обяви, че ще номинира бившия съдия от Върховния касационен съд Борислав Белазелков, сега пенсионер, уважаван специалист по търговско право, с богат опит и в гражданско-процесуално право, преподавател. От ГЕРБ номинират председателката на парламентарната група Десислава Атанасова - това обяви лидерът на партията Бойко Борисов в четвъртък. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов също обяви също кандидат - Цвета Рангелова, депутат от партията. При сегашната конфигурация в парламента, когато всичко се договаря предварително в рамките на сглобката, тя реално няма шанс.

А междувременно изборът на конституционни съдии придоби особено значение за управляващите, защото предстои КС да се произнесе за промените в конституцията. Те частично бяха оспорени от президента Румен Радев, а в четвъртък и "Възраждане" и ИТН също обявиха, че ще атакуват промените - изцяло, което означава и съдебната реформа, при това и с оглед бързата процедура по приемането им (вижте в карето най-долу). Решенията в КС в подкрепа на дадено искане за противоконституционност се вземат с минимум 7 гласа.

Искането на Радев за продължителността на мандата на конституционните съдии и ротацията в КС бе отправено в началото на октомври в контекста на забавения избор на двама конституционни съдии от парламентарната квота, който с особена острота поставя въпроса за принципите, по които се обновява съставът на КС и бездействието на парламента, което пък дискредитира тази система и затруднява работата на съда. Президентът поиска тълкуване на въпроса: "Каква е продължителността на мандата, неговото начало и край, когато конституционен съдия е избран (назначен) и встъпил в длъжност след предвиденото в чл. 147, ал. 2 от Конституцията обновяване на състава на Съда?"

Тази година ще се смени половината от състава на КС

Фотограф : Георги Кожухаров

На 15 ноември 2021 г., при последната ротация в Конституционния съд, само двама вместо четирима нови съдии положиха клетва - Янаки Стоилов, назначен от президента, и Соня Янкулова, избрана от върховните съдилища (на снимката). Парламентът трябваше да избере само един съдия, защото към онзи момент 9-годишният мандат на Гроздан Илиев от парламентарната квота не беше изтекъл - той беше избран по-късно и съответно мандатът му изтече през февруари 2022 г. И до момента тези две места са вакантни.

Именно това забавяне на парламента е причината, поради която през настоящата година в Конституционния съд предстои да бъдат подменени не четирима съдии, а шестима, т.е. половината от състава му.

Освен двамата съдии, чийто забавен с повече от две години избор се очаква да се случи до месец, през есента на т.г. предстои поредната редовна ротация на съдиите в КС. Ще напуснат Мариана Карагьозова и Филип Димитров от президентската квота, Константин Пенчев, избран от парламента, и Таня Райковска от съдийската квота. Това означава, че до началото на ноември, когато е следващата ротация, президентът Румен Радев трябва да назначи двама нови конституционни съдии, парламентът - един, и върховните съдии да изберат един. Тези нови четирима съдии ще имат мандат от 9 години по конституция, ако разбира се, бъдат избрани/назначени навреме.

Конструкцията на Конституционния съд

Конституционният съд на България се състои от 12 конституционни съдии с 9-годишен мандат, като четирима от тях се избират от Народното събрание, четирима се назначават от президента, а останалите четирима се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Специфичен е начинът по който се обновява съставът на КС - на всеки три години се сменят по четирима съдии от всяка от трите квоти едновременно. При всяка ротация съдиите избират помежду си председател - с тайно гласуване за следващите три години. Тази система на назначение и ротация гарантира независимост на съда, доколкото съставът му се формира от три власти, приемственост и стабилност. Условието е всяка от трите власти да си изпълнява задължението да излъчва своите представители на всеки три години. В противен случай се стига до колизия на две условия - 9-годишния мандат и ротация на всеки три години. Ако някой съдия бъде избран със закъснение, той трябва да встъпи по-късно от другите съдии, избрани в рамките на съответната ротация, а съответно и мандатът му изтича по-късно, това нарушава принципа на обновяване на съда на всеки три години и идеята той да функционира в състав, формиран от трите институции - парламент, президент, върховни съдилища.

"По този начин, макар и срокът на мандата на конституционните съдии да е конкретно определен, неговото начало и край фактически се превръщат в променливи според поведението на органа по избора и назначаването. В тази връзка закъснялото запълване на мандатите винаги ще засегне установения принцип на обновяване, който, за да бъде ефективен, следва да бъде прилаган последователно и в определени моменти - на всеки три години, в едномесечен срок след изтичането на мандата на съдията от съответната квота", се казва в искането на президента. И се подчертава, че в над 30-годишното съществуване на КС проблемите с реда на обновяване на състава, "случайно или не", винаги са били свързани с реализирането на парламентарната квота.Ако парламентът държи на авторитета си, той ще избира съдиите в срок

"Изискването за периодичното обновяване и квотният принцип са сред основните положения, с които се урежда конституирането на Конституционния съд. Тълкуването на всички други норми, отнасящи се до това конституиране, трябва да му бъде подчинено.", се казва в мотивите на КС. "Ако органът по избор/назначаване държи на конституционно установения ред, на авторитета на своите назначения и на собствения си авторитет, той би действал с оглед нормативно установените моменти и срокове за обновяване на състава на Съда."