Всичко се плаща

Години наред гръцките политици си мислеха, че тъй като са в еврозоната, това ги предпазва от наказание за нарушаването на правилата, подправянето на статистиката и опитите да надхитрят ЕС и финансовите пазари (на стр. 26). Голяма грешка. Членството в най-елитния клуб на евросъюза осигурява чадър, но не е застраховка срещу политическа глупост. И рано или късно за нея се плаща.

Греховете на Гърция са много - хронична неспособност на няколко правителства да свият раздутия публичен сектор, да овладеят набъбващия бюджетен дефицит и външния дълг и да повишат сриващата се конкурентоспособност на икономиката. Европейските институции и инвеститорите вече изгубиха търпение - Атина е в немилост, никой не й вярва и няма желание да я спасява.

Урокът от гръцката финансова трагедия е, че приемането на еврото не гарантира автоматично финансово благополучие и носи не само привилегии, но и задължения. Точно както България научи по трудния начин, че влизането в ЕС и възможността за получаване на еврофондове не са рецепта за успех. И в ЕС, и в еврозоната има членство първо и второ качество. Всеки сам си избира в коя група иска да бъде.

Тъжното е, че най-пострадалите от гръцкия фарс ще бъдат новите страни в ЕС, които искат да влязат в еврозоната. Точно както в Брюксел вероятно проклинат деня, в който България и Румъния бяха приети в ЕС и това намали апетита за разширяване, така и гръцкото приключение ще затвори още по-здраво вратата към еврото.