Лошите момчета на еврозоната

Докато за китайците 2010 е годината на тигъра, за Европа тя ще мине под знака на прасенцата. Не тези от източния календар обаче, а от радара на инвеститорите. Прасенца е неделикатният и не много ласкав етикет на проблемните деца на еврозоната - Португалия, Италия, Гърция и Испания, а звучната животинската аналогия идва от акронима PIGS (на английски прасенца). Макар че атрактивното име се поразвали след влизането на Ирландия в критичния клуб (който сега трябва да се казва PIIGS), прасенцата продължават да създават главоболия. Те се задъхват от дългове, имат опасно раздути бюджетни дефицити и (с едно изключение) нямат особено желание да се подложат на диета. Проблемите им не само тревожат финансовите пазари и европейските институции, но и засилват неприятните спекулации на тема може ли да се стигне до държавен фалит, излизане на някоя проблемна страна от еврозоната и дори до разпадане на валутния съюз. В резултат еврото е изправено пред най-големият тест от създаването му преди 11 години, а бариерите пред приемането му от желаещи страни като България ще са по-сериозни.

Буря на южния фронт

Най-екстремна е ситуацията с Гърция, тъй като тя е единствената от уязвимите страни в еврозоната, която има взривоопасната комбинация от висок държавен дълг и висок бюджетен дефицит. Всичко това вече доведе до понижаване на кредитния й рейтинг в края на миналата година, а след като представените от правителството планове за справяне с кризата бяха посрещнати скептично от независимите анализатори и финансовите пазари, тази седмица гръцкият фактор допринесе еврото да удари петмесечно дъно спрямо долара. Под натиск от ЕС гръцкият премиер Георгиос Папандреу обяви амбициозна тригодишна програма за свиване на бюджетния дефицит от настоящите 12.7% от БВП до 2.8% през 2012 г. На въпрос дали плановете изглеждат осъществими Даниел Грос, съветник на ЕЦБ и директор на Centre for European Policy Studies в Брюксел, отговори с категорично не. "Икономическият растеж ще бъде много по-слаб от заложения, правителствените приходи - също, и ще се наложат още по-големи съкращения на бюджетните разходи", каза Грос за "Капитал".

До известна степен проблемите на Гърция са симптом за отдавнашното деление в еврозоната по линията север-юг, което се изостри с икономическата криза. Страните от южния европейски фланг имат два основни проблема, които кризата влоши допълнително. Първият са излезлите от контрол правителствени дългове. А както отбелязва главният икономист на лондонския Center for European Reform Саймън Тилфорд, членството в еврозоната имунизира страните срещу риска от валутна криза, но валутният риск може да бъде заменен от кредитен риск. Вторият проблем е загубата на конкурентност на южните икономики, свикнали да разчитат на девалвацията като средство за оцеляване. С приемането на еврото обаче тази опция отпадна и това се оказа наказание за страните с мудни и закостенели икономики, които трудно се адаптират към неочаквани събития. В последните години растежът в Испания и Гърция например се крепеше на балоните в строителството и потреблението. Италия и Гърция пък имат пословично раздути и неефективни публични сектори и хроничен проблем с укриването на данъци. В посткризисните условия южната четворка трудно ще успее да генерира достатъчен икономически растеж, за да овладее дълговете си. "Благодарение на членството си в еврозоната тези страни дълго време се възползваха от по-изгодните условия за финансиране на международните пазари. Сега това ще бъде много по-трудно и възстановяването на растежа при тях ще бъде много по-мъчително", каза в скорошно интервю за "Капитал" анализаторът от American Enterprise Institute Дезмънд Лакмън.

На практика се оказва, че слабите южни звена на еврозоната са хванати в капан и единственият начин да възстановят конкурентността си е съкращаването на публични разходи и работни места и намаляване на реалните заплати, които в последните години изпреварваха производителността. От слабите периферни държави в еврозоната единствено Ирландия (която има и най-гъвкава икономика), изглежда, е приела тази съдба и бюджетът й за тази година (определен от много икономисти като най-болезнения за цяло поколение) включва драстично орязване на разходите с 4 млрд. евро. Останалите страни, и особено Гърция, засега не изглеждат готови да приемат подобно бъдеще.