Колективна двойка

Езикът на новите деца? Какъв е той и по какво се различава от българския език?

Ами то децата от воплите на всички възрастни няма кой да ги чуе,нали не могат да гласуват кучетата ги яли,всеки гледа гласоподавателите.

Истината е, че гледащите отстрани обикновено не знаем какво се случва в училище и защо резултатите от образованието на децата ни са толкова плачевни. Участниците в процеса пък са по определение пристрастни. Учениците си защитават правото на по-голяма ваканция, учителите - на повече пари, родителите - че не те са виновни за проблемите с децата им и т.н. Затова аз казвам: отворете училището! Дайте колкото може повече публичност на образованието! Вкарайте в час родителите под някаква форма, вкарайте медиите, накарайте известни авторитетни хора да влязат в класовете и да пообщуват с децата! Поне от филмите знам, че в САЩ примерно има ден на родителя, в който влизаш и разказваш на съучениците на детето ти в какво се състои професията ти. :)

Всъщност ние трябва да сме благодарни, че има такъв тест. Както международните футболни мачове редовно ни напомнят за дереджето на родния футбол, така и PISA тестът ни връща на земята по въпроса с образованието. Колективна двойка във време, в което учениците рядко се прибират вкъщи с оценки под 5 в бележника . Скалата е инфлирала като старите левове, а кaчеството напълно се е загубило покрай ежегодните дребни шмекерийки кой да печата учебниците, как да ти кацнат на частни уроци и как да се раздуят часовете, за да не се съкращават щатове на даскали. Може би е време за образователен борд? Тестове от сорта на PISA от международна организация, по всички предмети, след всеки клас. Което училище не дава поне 70% от средното европейско ниво, му се отнема статутът на гимназия. По-добрите ученици отиват по другите училища, а то става СПТУ до 10-ти клас, възпитаниците му научават някакъв занаят и отиват да работят. Да плащат данъци и да пълнят хазната, вместо държавата да троши грешни пари по тях.

До коментар [#5] от "cinik":

Точно така, външното оценяване е изключително важно, защото води до обективна преценка. А доколкото знам германците имат такава система на преориентиране след 9 или 10 клас - или продължаваш нагоре за висше, или отпадаш и отиваш да учиш занаят. Пък нещо не ги виждам да са закъсали откъм квалифицирани кадри във всяко отношение.

В тази държава всичко се обезценява, какво остава за едното образование. Освен това започна и деградация на образователната система и сякаш процесът не може да бъде спрян. Грешката на системата стана огромна и не виждам идеи как да се поправи.
Учениците не искат да ходят на училище - седенето в час заради едното присъствие не е обучение. Намират за много по-занимателно, а вероятно и по-смислено ръчкането из интернет. Вечер вместо да се подготвят за училище киснат по кръчмите и из дискотеките. Учителите се чувстват неоценени заради ниските им заплати, които всъщност са доста високи на фона на количеството и качеството на свършената работа. Самите те са напълно демотивирани и предпочитат да се отдадат на частни уроци и друго приложение на знанията си, особено преподавателите по чужди езици. Родителите (също са част от системата) пък са се отдръпнали от децата си и са ги оставили да се развиват на самотек. Учебният материал не е представен по начин, който да е разбираем за учениците и не е поднесен по нормален начин, който да създава интерес. Много може да се желае и по отношение на разбиването му през отделните възрастови периоди, т.е. класове. Много информация трябва или да се изключи, или да се остави за висшето образование, предвид сложността й и практическата й неприложимост извън специализираните професионални общности.
Много "трески за дялане" има по нашето образование, но няма да се случи нищо от това при този министър. Все пак човекът е кадър на НБУ, а това е всичко друго, само не и препоръка...

Ключът за решението на този проблем е в откриването на мотивацията - както на учениците, така и на всички, ангажирани с учебния процес.
Подходите за мотивация на ученика са много - чрез промяна в организационната форма на учебния процес, преподавателския стил, или чрез самото учебното съдържание и препратки и връзки с външни, но предизвикващи естествения интерес на ученика теми.
Това обаче е най-трудната част в преподавателската работа. Най-творческата, несигурна и трудоемка. И най-трудно ОЦЕНЯВАНАТА...

А когато нещо не може да се оцени коректно, то не се и възмездява.
И постепенно изчезва от списъка с необходимото.

Според мен е грешен подходът за търсене на краткосрочна резултатност на входа и на изхода на определен период (учебна година, образователна степен), като останалата част от процеса се държи в "черна кутия". Защото такава резултатност може да се постигне и механично, без разбиране, без ангажиране, без мотивиране. Така се стига до "може да чете, но не разбира прочетеното". А ако се търси разбиране, то ще липсва друг елемент от грамотността и т.н.

Случва се и така, че мотивацията на един ученик да отнеме повече време от една организационна учебна единица, от един срок, от една учебна година. Аз съм имал случай на ученичка, която в трети и четвърти клас показваше меко казано посредствени резултати и пълна незаинтересованост, но в пети клас, особено към края на учебната година, с нея стана нещо невероятно. Дори майка й дойде в училище и ми благодари, че съм успял да предизвикам интереса й изобщо към ученето. Тя стана отлична ученичка не само по моя предмет. Т.е. за мотивацията за учене на това дете са били необходими няколко години.
Има и немалко ученици, при които тази мотивация се постига едва към края на основното, или дори средното образование. А с какво право ще лишаваме тези деца от възможността те да поемат по пътя на по-високото образование, като ги натикаме в "занаятчийски работилници" (каквито предложения разпознах в някои коментари)?!