Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В последната работна седмица преди лятната ваканция в парламента се случи нещо важно. За пръв път депутатите приеха стратегия, която отразява политиката на държавата в областта на науката. Такъв документ се чакаше отдавна, той определя конкретни насоки за развитие, а и самият факт, че променя статуквото в тромавата сфера на науката, е забележително събитие. Докато правителството отчита успеха си обаче, в институтите на БАН на преден план е не науката, а сметките за ток и парно и нуждата от пребоядисване на сградите... В такава среда целите и мерките на стратегията звучат по-скоро в сферата на добрите пожелания. Защото, за да се посветят истински на науката, учените трябва да имат визия и вдъхновение, да са стимулирани да търсят неизвестното, вместо да се чудят как да избегнат задължителния неплатен отпуск. Засега стратегията на правителството не е постигнала тези цели. А анонимността на авторите на документа оставя усещането за непоета отговорност и неяснота кой точно ще гарантира сигурността, че средствата за наука ще се разпределят коректно и прозрачно. И кой ще даде гаранции на бизнеса, че ако инвестират в научни изследвания, няма да попаднат в обичайния бюрократичен хаос. Ентусиазираните да се занимават с наука хора в България (все още) не са малко и са шанс за страната. Ако обаче държавата не се замисли за приоритетите си, пожеланията от иначе добре звучащите документи ще останат само на хартия.
2 коментара
Не познавам реалностите в БАН, но за сметка на това много добре съм опознал и съм страдал от реалностите в Селскостопанска академия. Твърдя, че проблемът на СА не е в липсата на пари, а в лошото им управление и постоянния стремеж за финансово облагодетелстване от страна на директорите на институти. И разбира се в липсата на мотивирани и способни научни работници.
Не съм чел въпросната стратегия за БАН. Ще се огранича само в констатацията, че е безкрайно несериозно в последната седмица преди ваканцията да се работи по такъв документ, който би трябвало да има значение за години напред. И като знам капацитета на народните представители и министрите, особено на министъра на образованието и науката, те изобщо не са в състояние да напишат нещо смислено, което да не се ревизира в следващата половин година. И в следващия мандат, разбира се, но това е проблем на липса на приемственост.
Коментарите на българската наука все по-често започват да звучат като преливане от пусто в празно.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.