Коментар | С Дракула напред румънските крайнодесни ще чистят ЕС от "глобалисти"

Предизборната реч на лидера на партията Джордже Симион в румънския град Търговище, първата столица на Влашко, в близост до гроба на Влад Цепеш - Дракула, тълкува посланията на афишите: "Цепеш ги е сякъл и ние трябва да посечем някои от тях [...] били сме защитниците на Европа и днес сме защитници на европейската християнска цивилизация [...] Ще водим обща битка срещу глобалистите и сатанистите ".

Кратък преглед на кандидатите, които ще трябва да секат глобалисти в Страсбург, вероятно обяснява защо за афишите са предпочетени образите на владетелите. Профилът им е в ярко противоречие с претенцията на AUR за антисистемност: няколко от тях са пряко свързани с най-голямата партия на статуквото на румънския преход - социалдемократическата партия (ПСД), eдин е свързан с олигарха милиардер, излежал присъда за пране на пари - Дан Войкулеску, друг е известен с това, че е сменил шест партии и само преди четири години беше заявил, че лидерът на AUR "Джордже Симион е кръгла нула, едно голямо нищо". Има и ултранационалисти, симпатизанти на междувоенния фашистки легион "Архангел Михаил", борци против правото на аборт, анти-LGBT, критици на Джордж Сорос, антиваксъри...

Списъкът е дълъг, но най-важното е, че голяма част са сред основателите и поддръжниците на Коалицията за семейството - организация, която успя да коагулира разнородни личности и организации в Румъния: от свързани с Кремъл до свързани с американския религиозен фундаментализъм; румънския политически екстремизъм, православната църква, неопротестантските култове... Емблематичен е примерът на един от координаторите на коалицията - Богдан Станчу, за когото румънските медии казват, че едновременно ръководи клон на международна журналистическа мрежа, основана от бивш лидер на "Ку-клукс-клан", списва антиевропейски блог и е считан за приближен до неофашистката "Нова десница", за която се твърди, че има връзки с кремълския гуру и политолог Алексадър Дугин.

В коалицията първоначално са привлечени и консерватори, които нямат антидемократични или антизападни възгледи. В една предимно консервативна Румъния - и като електорат, и като политически елити, всички мейнстрийм партии (без прореформистката "Съюз за спасение на Румъния") всъщност подкрепиха, поне формално, провеждането на организирания през 2018 от "Коалицията за семейството" референдум за промяна на конституцията с цел думите "между съпрузи" да бъде заменени с "между мъж и жена". Изключително слабата избирателна активност, 21.1%, провали валидирането на референдума, което показа че за румънците идеологията е нещо по-маловажно от риболова.

Днес шансовете до Европарламента да стигне внушителна чета "войводи" изглеждат реалистични: партията се бори за второто място на европейските избори с между 14% и 20% в различните социологически проучвания.

Войводи вместо кандидати в предизборния плакат

Основана през 2019 г. на 1 декември - денят на Съединението и рожденият ден на Велика Румъния, AUR бързо набра сила и на парламентарните избори през 2020 г. изненада всички, печелейки над 9.0% от гласовете, които ѝ дадоха 14 мандата в сената и 33 в долната камера на парламента. Успехът й се дължи на обединяването на множество вече съществуващи, макар и привидно несъвместими идеологии, страхове и настроения: националистически, религиозни, икономически, антизападни, традиционалистки, конспиративни и пр. Всичко това е съчетано с интензивно използване на социалните мрежи и на микротаргетиране. Просто дайте лайк на фейсбук страницата на лидера на AUR Джордже Симион и той няма да пропусне рождения ви ден, а съобщенията му ще са винаги лични и обгрижващи. Изпробвано е. Както и при "Възраждане", видимостта на лидерите в социалните мрежи е в пъти по-голяма от тези на всички останали партии, взети заедно - промяната от няколко лайка на публикация до няколко хиляди се случва буквално за няколко седмици.

Междувоенни идеологии за румънската нация, успешно адаптирани от Чаушесковия национализъм през 80-те и използвани по време на румънския преход, са трансгенерационното тесто, което AUR замесват за пореден път, за да гарантират светкавичния си успех. Електоратът й е отглеждан от различни играчи в последните 30 години. Партията на Симион се възползва и от залеза на един много консервативен и илиберален период на ПСД по времето на лидера й Ливиу Драгня - към национализъм и автохтонизиране. Приемствеността с "Велика Румъния" на Вадим Тудор намери израз в тазгодишните избори, след като AUR номинира дъщерята на Тудор за свой кандидат в един от районите на Букурещ.

Пандемията удвои подкрепата за партията, която беше в авангарда на антиваксърството, и от есента на 2021 до днес резултатът на партията в социологическите проучвания е около 20%, с пикове до 24%.

Широко анализиран е изключителният успех на AUR сред румънците, живеещи зад граница (23% на парламентарните избори през 2020): носталгията, засиленото патриотично чувство и икономическата несигурност на голяма част от емигрантите, съчетани с възможността за пряк достъп до тях чрез социалните мрежи, улеснява задачата на партията. Интересно явление е и влиянието й сред младите: според изследване на агенцията IRES oт април 2024 AUR би спечелила първо място във възрастовата група 18-35 с 23%. Малко след публикуването му представители на партиите от управляващата коалиция се обявиха за строго регламентиране на ТикТок в страната.

Според скорошно пручване на изборрите AUR би спечелила първо място във възрастовата група 18-35 години с 23%.

Приликите с "Възраждане" са очевидни, но има и разлики, свързани със спецификите на това доколко проруски позиции могат да бъдат открито заявявани в Румъния. Няма да видите привърженици на AUR да развяват руски знамена, още по-малко на националния празник; няма да видите и делегация на партията в Кремъл две години след пълномащабното нахлуване в Украйна. При все че косвени знаци за връзки с Москва не липсват: бивш министър на отбраната на Молдова обяви, че председателят на АУР Джордже Симион в миналото се е срещал с висши ръководители на ФСБ; Симион е със забрана за влизане в Молдова, но също и в Украйна за "систематична дейност против интересите на Украйна, които нарушават сувереността и териториалната ѝ цялост".

Пандемията удвои подкрепата за партията, която беше в авангарда на антиваксърството.

Румънските журналисти от Rise Project показаха, че сайтове, приближени до AUR, разпространяват руска пропаганда, често в синхрон с подобни публикации на унгарската "Фидес"; "Спутник" редовно възхваляваше един от създателите на партията и го сравняваше с Дугин; само преди 10 дни "Киев пост" съобщи, че AUR и "Възраждане" се готвят за активна дезинформационна кампания, целяща да наложи тезата, че румънците, както и българите в Украйна са репресирани.

На въпроса дали AUR е партия, насърчена от Москва, неуспешен проект на румънските тайни служби или самородна инициатива, румънският политолог Кристиан Първулеску отговаря, че е съчетание от първите две: отдавна съществуващата организация "Бесарабия е Румъния", за която се говори, че е била покровителствана от румънските служби, в един момент е била проникната и използвана от Москва. Това, разбира се, едва ли е еднократен акт, а множеството отлюспвания и пренареждания в партията през последните две години показват, че процесът е динамичен.

Създаването на AUR-Молдова през 2021 е друг знак за руското проникване в организацията. С мобилизиране на проруския електорат в страната и разделение на проевропейския в страна, където съединистките настроения не са мнозинство, това най-вероятно ще доведе до последствия, обратни на евентуалното съединение. В последните 30 години официален Букурещ, с малки изключения, избягва да казва на молдовците, че трябва да правят това, което не искат. Това вероятно е един от факторите за покачването на процента на желаещите съединение от едноцифрено число до близо 40% през 2023 (при над 50% против). Контрастът е явен с официална София, която продължава да използва логиката на формулировката на Бай Ганьо в Белград "вий всички сте българи, ама се сърбеете" с предвидимите от това последствия за чувствата към България на хората в една друга балканска столица.

Провокациите на Симион като лозунга "Гагаузия - румънска земя" в Комрат, столицата на автономната молдовска провинция, в която живеят и бесарабски българи, не впечатлиха много молдовците и местната AUR получи незавидните 0.49% на изборите през 2021.

Партията в Румъния прави опити да промени своя имидж в посока на по-умерен, тръмпистки консерватизъм. Тя се раздели с някои от хората, свързващи я с Русия: на първо място с гръмогласната Диана Шошоака, която основа своя открито прокремълска партия - SOS Romania, но също и с русофила (и привърженик на междувоенния румънски фашизъм) Калин Джорджеску. AUR се опита да се разграничи и от ноефашистките си връзки: след среща с посланика на Израел Джордже Симион осъди антисемитизма и призна ролята на Румъния в холокоста. Не е ясно каква точно е целта на тези усилия. Може да се предположи, че партията се опитва да се превърне във възможен коалиционен партньор в страната или че се вписва в общия процес на "нормализиране" на европейското крайнодясно. И, разбира се, се съобразява с преобладаващите проукраински настроения в Румъния след руската инвазия.

В "суперелекторалната" 2024 в Румъния (с европейски, местни, президентски и парламентарни избори) AUR опитва да коагулира около себе си т.нар. суверенистки вот. Въпреки бързия провал на "Суверенисткия полюс", който се опита да създаде миналата есен с няколко по-малки партии, партията продължава да се опитва да търгува влиянието си в очакване на президентските и парламентарните избори тази есен. Тинк-танкът "Експерт Форум" забеляза например, че сайтовете в орбитата на AUR подкрепят кандидата за кмет на Букурещ Кристиан Попеску Пиедоне (въпреки че партията има и собствен кандидат), издигнат от формацията на гореспоменатия олигарх Дан Войкулеску - вероятно като разменна монета за подкрепа на президентската кандидатура на Симион.

Пандемията удвои подкрепата за партията, която беше в авангарда на антиваксърството.

Както Симион, така и Войкулеску поддържат близки връзки с консервативните и националистическите кръгове в традиционните партии, най-вече в ПСД, които биха могли да спомогнат за евентуалната покана към AUR един ден да седне на масата на статуквото.

"Нормализирането" на крайнодясната партия става и по линия на впечатляващия кадрови обмен с други формации: само в настоящия парламент AUR е привлякла 9 депутати от други партии и е загубила 7. Принципът "нова партия, стари кадри" се потвърждава и при кандидатите й на местните избори, много от които са "предатели" от "вражески" партии. В опит да запази илюзията на идеологическа чистота Джордже Симион обяви, че ще използва полиграф за тестване на кандидати - почти като в известната холивудска комедия с Робърт де Ниро.

Тръмпизирането на партията достигна своя апогей с организираната в края на април в Букурещ конференция Make Europe Great Again, събрала приближени до бившия американски президент и елита на европейското крайнодясно. Преходът от антиевропейци д "ние сме истинската Европа" изглежда завършен. Очаквайте наследниците на Дракула и Mирча Стари* в Брюксел.

*Мирча Стари е владетел на Влашко от 1386 до 1418 г., много близък до българския царски двор. Син е на войводата Радул І, баща на Влад II Дракул и дядо на Мирчо II и Влад Цепеш.