Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Когато през 2010 г. тогавашното издание на международния тест PISA облече в числа тревожните изводи, че голяма част от българските ученици са функционално неграмотни - четат, пишат и смятат, но не разбират смисъла на наученото, като че ли никой не беше изненадан. Образователното министерство направи суха презентация на данните, учителите ги подминаха без коментар, обществото поцъка с език и забрави. Три години по-късно съществена промяна няма. Учениците продължават да не развиват необходими за живота умения, успехът им зависи от финансовото състояние на родителите им, лошите училища стават още по-лоши. И пак никой не е изненадан.
Време е обаче да започнем да се изненадваме. Защото нивото на учениците днес ни показва каква ще бъде икономиката след пет години. И какво ще бъде гражданското общество - дали ще е от активни хора, които мислят критично, виждат проблемите и техните решения, или от пасивни наблюдатели зубрачи.
Добрата новина е, че международното изследване освен слабите места в образованието показва и начините те да бъдат преодолени. И те не се свеждат само до повече публични и частни инвестиции (макар да са изключително необходими в българските условия). Много по-важни са начинът на преподаване, отношението към всеки ученик, развитието на учителите, връзката на учебното съдържание с реални ситуации от живота. Образованието излиза и далеч извън рамките на училището - то е и в медиите, в музеите, в книжарниците, в библиотеките, на площада дори. Без тези фактори перспективата за някаква промяна до следващия тест ще бъде такава, каквото е, и знанието, с което се пълнят главите на учениците - абстрактно и далече от реалността.
5 коментара
ако добрата новина е, че можем да се поучим от изследването, то добра новина няма , щото от 2000 г. резултатите са си горе долу същите - повече от плачевни, но никой не се е поучил и не е взел мерки. нито политиците реагираха, нито министъра на образованието, нито учителите, нито родителите.
и не знам откъде ще си изсмуквате от пръстите като трябва да пишете същия редакционен коментар при следващия тест след три години.
"лошите училища стават още по-лоши."-цитат от статията
За съжаление и "добрите" училища вече са рядкост, а добрите учители в тях още по-голяма рядкост.
Не може на учителска среща едната учителка да казва,че децата са страхотни- любознателни,будни и тлн, а другата учителка да казва че за нищо не стават.Все пак децата за да са влезли в това училище/ в първата десетка в страната по една класация/ не са такива че за нищо не стават. А дали стават,стана ясно и след като завършиха- почти всички деца от випуска са в чужбина.
Образованието ни загива с плавни и равномерни крачки и това вече не изненадва никого. Учителите не са особено мотивирани дори и в най-престижните училища, защото заплатите им са много непрестижни. Бързо отмина времето на себеотрицанието и голи
Образованието ни загива с плавни и равномерни крачки и това вече не изненадва никого. Учителите не са особено мотивирани дори и в най-престижните училища, защото заплатите им са много непрестижни. Бързо отмина времето на себеотрицанието и голия ентусиазъм, сега е времето на материализма и това не е никак за критикуване. Учениците може би не са станали по-глупави и мързеливи, но и на тях им липсва мотивация. Имат модела на неграмотни тъпаци с пари, имат модела на бандитите, защо им е да се напъват. Дори и родителите вече не оказват достатъчния натиск. Нямат и голяма нужда да се учат, защото всеки пожелал и имащ финансите, може да изкара каквато си иска диплома. Всъщност - почти, защото все още има и трудно достъпни, а има нежелани ВУЗ-ове с тежка учебна програма. Но, ако не стане тук, какво му е лошото да се иде да запад. Самите родители предпочитат да се концентрират върху осигуряването на подходящия и възможен финансов комфорт на семейството и не им остават време и сили да се борят с детето за неговите по-добри знания. Най-тъпо е да се търси практическа насока на образованието. Без необходимия обем теоритични знания практиката става чист автоматизъм, лишен от мисъл. А може би това е целта? Но да, нека се засилят т.н. професионални гимназии, където да се овладяват знания и умения. От което не следва, че останалите гимназии трябва да стават ПУЦ-ове...
Прочетох резултатите от изследването в немски издания и следя реакциите на гражданите. Преди години Германия е на доста задна позиция и цялото общество е потресено от този резултат. Предприемат се промени и е подходено критично към проблема. Резултатите идват бавно, но все пак идват, за да се стигне до едно добро представяне сред европейските първенци тази година.
Не мисля, че учениците са виновни. На първо място са виновни всички управленци в сектора, които не анализираха проблемите, а реформите са козметични и безрезултатни.
Вина за липсата на мотивация у децата имат неграмотните родители, които не подкрепят и не насърчават усърдието на децата в училище. За всички е ясно, че не всички деца развиват интерес към науката. Но има един минимум от знания и умения, който би трябвало да е абсолютно задължителен.
Тук вече не помагат и учителите, които имат нужда от брой ученици, за да запазят работното си място и осигурят собственото си препитание.Те пренебрегват липсата на знания при умения у учениците, подкрепяни от цялото ръководство на училището, за да не загубят така необходимия брой възпитаници. Можем ли да ги обвиним, че искат да запазят работата си? Цялата система е една катастрофа, един омагьосан кръг, корупция и неангажираност от всички страни, като учениците са не виновник, а жертва!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.