PISA 2012: България е в дъното на класацията по математика (допълнена)

"Връзката между абстрактното математическо знание и неговото реално приложение се губи", коментира при представянето на резултатите Светла Петрова, национален координатор на PISA за България. Тя обясни, че PISA изследва какво на практика учениците могат да правят с придобитите знания и умения и тестът по математика включва конкретни реални казуси. Голяма част от учениците се затрудняват именно в приложението на математическите знания, както и в разчитането на графики и логическото мислене.  

Нивото на българските ученици по четивна грамотност също малко се е повишило в сравнение с 2009 г. (виж графиката). Тогава средният резултат е 429 т., а сега - 436 т. Подобно е положението и по природни науки - през 2009 г. точките са 439, сега - 446. Докладът на ОИСР отбелязва, че България увеличава дела на най-добре справилите се по четене от 2006 г. насам. През последните години обаче в България се задълбочават разликите между момчета и момичета в четивната грамотност, в полза на момичетата.

Най-голямо подобрение в резултатите по математика отбелязват учениците от Бразилия, Италия, Мексико, Полша, Португалия, Турция и Тунис. Израел, Катар и Румъния през последните години също увеличават дела на отлично справилите се с теста ученици. В над половината от държавите момчетата имат по-добър резултат по математика в сравнение с момичетата. В България обаче момичетата изпреварват с малко момчетата по математика.

Азиатските държави - Китай, Сингапур и Япония са на първите места и по четивна грамотност и природни науки.

Социално-икономическите фактори влияят силно на учениците

PISA потвърждава и тревожния извод, че резултатите на българските ученици в училище силно се влияят от семейната среда и икономическия им статус. Колкото по-висок е образователният и професионалният статус на родителите, толкова по-високи са резултатите на учениците по математика, четивна грамотност и природни науки. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е 117 точки (това се равнява на близо 3 години обучение).

Голяма остава дупката и между профилираните и професионалните гимназии (виж графиката). Както на матурите, и на теста PISA учениците от профилираните (в тях влизат езиковите и математическите например) са се представили много по-добре отколкото тези от професионалните (бившите техникуми) и непрофилираните. "Това е система, която силно диференцира, дори дискриминира учениците", коментира Светла Петрова.

На въпрос какви мерки предвижда Министерството на образованието и науката срещу тези негативни тенденции, зам.-министърът Атанаска Тенева посочи на пресконференцията целодневната организация на учебния процес, квалификацията на учителите и планираните промени в учебните програми. По думите й те поставят акцент върху резултатите, които всеки ученик трябва да постигне. Обсъжда се и ново разпределение на часовете по различните предмети, но засега се превижда единствено учвеличаване на часовете по профил в 11 и 12 клас. Сред добрите намерения на министерството са и програми за развитието на педагогическите кадри и за справяне с проблема с грамотността. Според Тенева допълнителните средства от бюджет 2014 за транспорт за ученици и учители ще помогнат за равния достъп до по-добро образование.

"Въпросът е в това какво се учи и какво се прави в клас", обобщи Светла Петрова. Според нея много по-важно от броя часове по предметите е какво съдържание се преподава, по какви методи, доколко активни са учениците, прави ли се връзка с реалността и обръща ли се индивидуално внимание на учениците с непривилигерован статус.