Алгоритъм за решения

Защо сме на дъното

Резултатите на българските ученици по математика, четивна грамотност и природни науки реално се качват от 2006 г. (когато беше абсолютният им срив) насам, но са все още далеч дори от средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която провежда PISA. Българските ученици са на 47-мо място по математика, на 51-во по четивна грамотност и на 45-о по природни науки от общо 65 държави. Те изостават от средните нива на връстниците си с повече от една година учене.

PISA измерва доколко учениците разбират материала и могат да го свържат с реалния живот. Затова и голяма част от причините за ниските резултати в България идват от начина, по който функционира образователната система - с акцент върху механичното учене наизуст вместо върху критичното и аналитично мислене. "Концепцията за учене в България е това да е един строго академичен процес на високо терминологично равнище и никъде никой не иска да види потребностите на децата да бъдат себе си, да имат свое виждане, да играят с фактите, за да стигнат до академичността като изградени личности", коментира Евелина Миленова, методист в Института за прогресивно образование. И дава пример - по математиката има теми, които са част от цели раздели от науката, а в учебниците се конкретизират в един-два урока. Така учебниците се превръщат в "справочници с формули и дефиниции", смята Миленова. Учителите пък трябва да вкарат цялото съдържание в главите на децата, без да се обръща внимание на пътя, по който се стига до отговора. Затова и учениците изостават във формирането на способности за мислене и преценка. "Ако подадем на едно малко дете конец с нанизани на него четири на цвят копчета, ние не го питаме "какво е това", а изискваме да определи веднага и точно цвета, броя, размера на копчетата", дава друг пример Евелина Миленова.

Тя напомня за още един проблем - свръхконтрола в цялата образователна система. Учителите имат точно разписани програми, които трябва да следват и може да бъдат наказани, ако са изостанали с половин урок например. Учениците също са "изправени срещу изисквания и система от наказания, които ще ги връхлетят, когато не изпълнят изискванията", казва Евелина Миленова.

За Ирина Шаркова, преподавател по математика в Софийската математическа гимназия, причината за ниските резултати по математика, е в малкия брой часове по предмета. "Повечето ученици изучават математика в IX клас максимум 3 часа седмично, докато в другите европейски страни това са минимум 4 или 5 часа", коментира Шаркова. Тя дава още един пример - в I клас българските деца смятат до 20 за разлика от връстниците си в повечето други държави, които учат действията с числа до 100. "Последните тенденции при нас са само да се дават готови клишета и това води до намаляване на аналитичното мислене. Разчита се на повторение на знания, а не на създаване на умения", обобщава преподавателят.

Една от най-значителните причини за лошото представяне на PISA е неравният достъп до качествено образование, който и самото изследване доказва. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е близо три години обучение. Най-силно е влиянието на професионалния статус на родителите, броят книги в дома на ученика и езикът, на който се говори вкъщи. Според Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество", това влияние на социално-икономическите различия върху постиженията на учениците "води до предаване на бедността от поколение на поколение и на привързване на децата с голяма вероятност към предварително зададени от съдбата обществени прослойки".

Както и на матурите, профилираните гимназии (в тях влизат езиковите и математическите например) се представят много по-добре от професионалните (бившите техникуми) и непрофилираните, където повече от половината от учениците не достигат критичния праг по математика. За Боян Захариев тези различния са резултат и от "сегрегацията на деца по социално-икономически признак в отделни училища". Според него проблемите на системата се задълбочават от ранното подбиране на децата чрез приемни изпити, за които родителите обикновено плащат за допълнителни уроци, и образуването на така наречените елитни училища. За да се реши този проблем, определянето на началното училище трябва да бъде в компетенциите на общините, но не само на базата на механично райониране, а като се отчитат и други критерии като социално-икономическия статус на родителите.

От "Заедно в час" - организация, чиято мисия е да осигури равен достъп до качествено образование за всяко дете, са видели на практика негативните ефекти на лошата семейна среда върху децата в училище. Фактори от недохранване и семейно насилие до отсъствия и липса на навици за учене влияят на концентрацията на учениците, тяхната мотивация, възможност да възприемат и способност да общуват със съученици и учители. Това може да доведе до неуспехи още в началните класове, заради които децата губят увереност, развиват чувство за малоценност и започват да свързват присъствието в училище с негативни емоции. Повечето учители приемат, че учениците "толкова си могат" и не им обръщат внимание. "Господине, защо се занимавате с нас, ние сме тъпи" е нещо, което много от учителите на "Заедно в час" чуват, когато за първи път влязат в класните си стаи.

Как това може да се промени

Резтатите от PISA ясно показаха, че доброто образование не е функция единствено на инвестираните в него средства. Държави като Полша, Естония, Чехия и Латвия например не отделят огромни финансови ресурси, но са в първата половина на класацията. Дори в Шанхай, който е на първо място с резултат много по-висок от този на следващите, акцентът не е върху финансирането (минималната учителска заплата там е по-ниска от тази в България), а върху подобряване на преподаването. До 30% от времето на учителите е отделено за обучение и развитие, разказва изпълнителният директор на "Заедно в час" Евгения Пеева, която миналия месец посети няколко училища в Шанхай. Новите учители задължително работят с наставник поне през първата година, уроците им се наблюдават и получават обратна връзка и насоки. Учебните програми включват специални часове, в които децата се учат да прилагат знанието си на практика в реални проекти. Освен това успешните училища в Шанхай се използват за пример и консултират тези с по-ниски резултати. През 90-те години се създава система за оценка на училищата в 4 категории според нивото на тяхната инфраструктура и качеството на преподаване. Взимат се специфични мерки за всяко училище според нуждите му и за десет години училищата в най-слабата категория са или закрити, или подобрени. Резултатите са видими - 80% от учениците в Шанхай продължават в университет, при средно за страната 24%.

"Финансирането трябва в по-малка степен да зависи от броя на децата в училище", категорични са от "Заедно в час". Според тях има нужда от по-обективно измерване на постиженията и възможностите на учениците. Учителите и училищата пък трябва да бъдат оценявани за резултатите от работата си и напредъка на учениците, а не доколко се придържат към определени методики или стандарти. Важен приоритет според организацията е и привличането и задържането на повече млади и талантливи учители - чрез добър училищен климат, менторски програми, конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие.

Между другото според PISA българските ученици са много по-мотивирани и положително настроени към математиката в сравнение с връстниците си в голяма част от останалите държави. Повече от 60% определят математиката като интересна, а близо 80% смятат, че тя им открива по-големи възможности в бъдещe. Учениците са в училище и са готови да учат. Въпросът е какво и как им се преподава.

Преглед на оригинала