Българи от старо време

Когато в средата на миналия месец премиерът Пламен Орешарски обяви пред Американската търговска камара, че е "рано да се говори за електронно правителство в България", това прозвуча като поредното доказателство за назадничавостта на настоящото управляващо мнозинство. Ползите от създаването на дори частично е-управление са много и са ясни от години: пести се време, отпада част от административната тежест за гражданите и бизнеса, намаляват възможностите за корупция, а администрацията започва да работи по-бързо, по-организирано и по-ефективно, получавайки достъп до море от информационни ресурси. Признанието, че електронното правителство не е приоритет, всъщност индиректно казва, че политическото ръководство на държавата не бърза да постигне гореописаните неща.

Скептиците обикновено обичат да изтъкват, че до момента не е постигнато почти нищо. Да, изграждането на електронно управление в България е сага с 12-годишна история (подробности). Ако трябва да сме прецизни обаче, това е процес, които има начало, но няма край. Той започва и се развива постоянно, като към него се добавят нови системи, а старите се осъвременяват.

Със сигурност може да се каже, че през последните над 10 години еволюцията на е-управлението се е развивала със скоростта на побеснял градински охлюв. Но има и някои добри постижения, които е грехота да не се използват. Като например технически функциониращият пилотен проект за изработка на карти за е-идентичност, които поради някаква причина не са свързани към нито една електронна услуга (на стр. 13). Или пък общинските онлайн портали в Струмяни, Брусарци и Пещера, които предлагат десетки работещи дигитални функционалности за разлика от кметския сайт на двумилионна София.

Истината е, че електронното управление е като пъзел – за да видиш цялата картина или поне част от нея, трябва да събереш няколко парчета. И то на правилното място и в правилния момент.