(Н)е-правителство

Единственият проблем? Почти никой не ги използва. Населението в региона е основно застаряващо, а и няма техническите условия.

И така Струмяни става пример не само за добри практики - привличане на европейско финансиране, реализиране, интегриране и предлагане на работещи е-услуги, но и на общото отношение на институциите в държавата към електронното правителство - пълен хаос, който позволява малката благоевградска община с жители, които нямат голям интерес към дигиталните услуги, да разполагат с повече от 100, а двумилионната столична община все още да разчита предимно на хартиения носител.

Хаос и еклектика

Ако има едно-единствено нещо, което със сигурност трябва да се направи, за да потръгне развитието на електронното правителство в смислена посока, това е вкарването на ред и посока. А това не може да се случи без категорична ангажираност на най-високо политическо ниво. Един от вариантите, който видяхме по времето на служебния кабинет, е чрез обособяване на отделно министерство. Втори - известен от втората половина на мандата на ГЕРБ, е Съветът за електронно управление, председателстван лично от премиера, събиращ членове от най-високо административно ниво. Третият пример е от предишните 12 години, когато отговорността за дейностите по е-управлението беше разпръсната в различни агенции, дирекции и министерства - подход, доказано неефективен.

Правителството на Пламен Орешарски дойде на власт в момент, когато в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) се финализираха проекти по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) на стойност около 30 млн. лв. До момента приетите и изготвени по тях софтуери и системи стоят на трупчета, а сигналите от най-високо политическо ниво вместо ясни и категорични в посока развитие на е-управлението, са противоречиви и двусмислени. В средата на миналия месец правителството на Пламен Орешарски, което до момента, по всичко изглежда, все още се ориентира в е-ситуацията, даде разнопосочни сигнали за бъдещето на електронното управление в рамките на този мандат. Самият премиер коментира, че "е рано да се говори за електронно правителство в България", по време на среща с представители на Американската търговска камара в България. "Въвеждането му ще погълне много време и пари, с които в момента държавата не разполага, обясни премиерът." Междувременно на срещата между бизнеса и правителството, организирана от "Капитал", вицепремиерът Бобева заяви обратното - ще развиваме е-правителството. Малко след това премиерът смени позицията си на "въвеждането на електронното правителство е скъп и продължителен процес и по тази причина правителството ще се фокусира върху развитието на електронни услуги, а не на цялостно електронно правителство."

Междувременно ресорният за е-управлението министър на транспорта Данаил Папазов призна също, че четири месеца след влизането му в МТИТС експертите във ведомството не успяват да му предоставят анализ на свършеното до момента. Това вероятно е свързано с факта, че с идването си на власт в МТИТС бяха слети двете дирекции, които отговарят за електронното правителство, а заедно с бившия зам.-министър си тръгнаха и ключови експерти, работещи по темата. Фактът, че настоящият зам.-министър с ресор ИТ и съобщения Георги Тодоров е юрист по образование без достатъчно опит в сферата на информационните технологии вероятно също допринася за трудната ориентация на върха на МТИТС. А бързото адекватно включване на министъра на транспорта в развитието на електронното правителство е от ключово значение, защото в сегашната институционална конфигурация именно той отговаря за развитието на е-правителството в България. А без човек на висока позиция в държавната власт, който системно да форсира нещата, толкова сложен и комплексен процес като електронното управление просто няма как да се случи.

Защо обаче е толкова важно

да се работи за създаването на е-правителство? Възможността институциите да обменят информация помежду си бързо, лесно и електронно по служебен път е само една част от сложната абстракция, наречена електронно правителство или е-управление. Но бързият служебен достъп до наличната в различни регистри и институции информация е добър пример за практическата полза от функциониращо електронно правителство. Ще припомним съвсем накратко и някои от другите основни позитиви:

- Премахване на част от административната тежест върху бизнеса и гражданите (когато институциите сами обменят по служебен път веднъж постъпилата в информационните им системи информация)

- Цялостно подобряване на работата на институциите и достъп до безценна, актуална и адекватна информация за функционирането на държавните и общинските институции.

Ползите от изграждането на функциониращо е-правителство не се оспорват от никого. Проблемът е, че въпреки дванайсетгодишните политически словесни напъни напредъкът в реалното изграждане на е-правителството е, меко казано, скромен. И това е очевидно за всички - бизнес, граждани, администрация, политици, Сметна палата, дори и за ООН...

В доклада на ООН за състоянието на електронните правителства по света "E-Government Survey 2012", озаглавен "Е-правителство за хората", са анализирани резултатите от работата на 190 страни. Съгласно индекса за развитие на електронното управление, посочен в доклада на ООН България заема 60-то място, като само за последните две години е отстъпила 16 места. Оценките за България, по всички показатели (онлайн услуги, телекомуникационна инфраструктура и човешки капитал) са по-ниски от средните за региона.

Най-видимата част

Електронното правителство е сложна и комплексна структура, която се гради на няколко основни стълба - услуги от администрацията за гражданите, от администрацията за бизнеса и от администрацията за администрацията, от една страна, междуведомствена свързаност и системна съвместимост, осигуряваща служебен обмен на данни, който повишава рязко ефективността на институциите; и електронни системи, които подобряват вътрешноведомствената ефективност и ефикасност.

Най-видимата част от всичко това са услугите, предлагани от общинските и централните администрации за на гражданите и бизнеса, както и възможността на институциите да обменят лесно и бързо информация по служебен път.

Според Доклада за състоянието на администрацията през 2012 г. само 80 от общо 562 администрации предлагат електронни административни услуги, с 15 повече спрямо предходната година, разпределени съответно между 19% от централните и 13% от териториалните администрации. 482 администрации все още не предоставят електронни административни услуги.

От същия доклад става ясно, че българските администрации са предлагали общо 1231 електронни услуги, със 192 повече от 2011 г, от които 1171 са първични, а само 60 са комплексни. Комплексни услуги се предлагат от 14 администрации, в т.ч.: Национална агенция за приходите, Национална агенция за професионално образование и обучение, Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", както и няколко областни и общински администрации.

По отношение на централните администрации лидери по електронни услуги продължават да са Националната агенция по приходите (НАП), Националният осигурителен институт (НОИ) и Търговският регистър (ТР). Интересно е обаче положението в общините, където наличието на работещи е-услуги зависи изцяло от желанието на местната власт. Така водещи в топ три с най-много работещи е-услуги са две малки общини – Брусарци и Струмяни съответно на първо и трето място със 165 и 103 услуги. Между тях се нарежда община Пещера със 148 услуги към април 2013 г. 

"Започнахме изграждане на платформа за е-управление през 2009 г. и дейностите по нея приключиха през 2010 г. Финансирането е осигурено по ОПАК, като по един от няколкото компоненти са отпуснати 513 хил. лева. Целта е максимално да улесним предлагането на услуги на гражданите", коментира Цветелина Бориславова от Центъра за услуги и информация на гражданите към община Брусарци. Тя добави, че за съжаление към момента нямат нито един регистриран потребител в онлайн платформата и не са получили заявки за електронни услуги. Бориславова предполага, че това се дължи на застаряващото население на общината, което не ползва масово новите технологии. Положителното от изградената платформа е, че по този начин са свързани кметствата в общината и това е подобрило предлаганите услуги за граждани на място, допълни тя.

Проектите в общините Брусарци и Струмяни показват, че нещата могат да се случват. Но също така и че без ясно осъзнаване каква е посоката за развитие на е-управлението, заложени конкретни цели и приоритети, които да се следват, хаосът, владеещ темата през последните дванайсет години, ще продължи. А това ще лиши България от възможността да подобри икономическото си положение, да бъде по-привлекателна за външни инвеститори, да реформира администрацията си и да намали корупцията.

А крачките, които е необходимо да бъдат извървени, за да влезе е-правителството в правилния коловоз, можете да прочетете на следващите две страници.

По темата работиха Момчил Милев и Константин Николов, Юлиян Арнаудов