Как да се върнем в електронната игра

Без конкретен анализ на ползите от инвестициите в електронно управление е трудно да се отпуснат и средства от националния бюджет. Те от своя страна са необходими за поддръжка на вече изградените системи и софтуери. През последните 6 години всички проекти, свързани с е-правителството, са финансирани с европейски средства, които не могат да бъдат използвани за поддръжка. Така например последните проекти по оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК), които са предадени февруари миналата година, имат 12 месеца гаранция. Т.е. от март 2014 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) ще трябва да отдели собствени средства за тяхната поддръжка. Освен това "не звучи сериозно, когато защитаваме проекти по европейско финансиране да няма държавно участие за поддръжка и развитие", категоричен е бившият министър по развитие на е-управлението в служебния кабинет Роман Василев. Веселин Тодоров, член на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), пък добавя, че финансирането от националния бюджет, а не само от оперативна програми, е важно, за да се даде по-голяма динамика на най-ключовите дейности.

2. Липсващ двигател

Електронното правителство е изключително сложен процес. В него са замесени десетки централни администрации, стотици държавни регистри, всички общини и институциите в тях, хиляди служители, милиони потребители. Неговата концептуална разработка, създаването и налагането му не може да се случи от само себе си поради ред причини. Затова е жизнено необходимо да има институция със силна подкрепа от най-високо държавно ниво, която да координира и спомага за случването му. През по-голямата част от изминалите 12 години подобна структура не е имало и ефектът от това се вижда и днес.

Едва през 2011 г. беше създаден Съвет за електронно управление, председателстван от тогавашния премиер Бойко Борисов, с членове двамата вицепремиери, министърът на европейските фондове и ресорният министър, отговорен за е-управление (този на транспорта). "До момента, в който лично премиерът не се зае с този проблем и не каза това е мой приоритет, и оттам нататък всички започнаха да изпълняват – нищо не ставаше", казва Валери Борисов. "За тогава мога да потвърдя, че имаше качествена промяна преди и след Съвета за електронно управление", коментира за "Капитал" и Веселин Тодоров, член на УС на БАИТ и председател на общобраншова работна група по електронно управление. "Така че това със сигурност тогава помогна и е факт, че от 2009 до 2011 г. нищо не се правеше на централно ниво, а след това за година и половина се свърши полезна работа", добавя Тодоров. Доц. Йошинов не е толкова въодушевен от въпросния съвет, но добавя, че "под него се опитаха да възстановят съвета на ИТ директорите на министерствата, което беше добра идея".

Министерство на IT

Идеята за министерство на информационните технологии, което да отговаря и за развитието на електронното управление, не е нова. За последен път тя беше по-сериозно артикулирана в края на мандата на предишната тройна коалиция. "Според мен трябва да има министър със съответен ресурс, права и задължения, с които този човек да ръководи, популяризира и изисква прилагането на последните практики в е-управлението", категоричен е бившият министър Роман Василев. Нуждата от политическа воля за реализация на е-правителство е добре осъзната. Опитът до момента сочи, че етапът, в който има добър напредък в сферата на е-управлението, съвпада със създаването на Съвета за електронно управление от времето на кабинета "Борисов". "Задължително е необходимо да има човек, орган или институция, която да има правомощията да задвижи процесите. Да има упълномощаване от съответния легитимен орган, вероятно от Министерския съвет", добавя Веселин Тодоров.

3. Закон от единици и нули

"Въпреки че електронното управление досега винаги погрешно е било свързвано със закупуване на едни компютри, първият и основният проблем е законодателният", казва доц. Йошинов от БАН. Според него "в момента законът за електронното управление е панацея, но има много други закони, с които той влиза в противоречие." Проф. Аврам Ескенази, който е председател на Координационно-експертно звено по проблемите на електронното управление към БАН, пък добавя: "Този Закон за електронното управление са го бутнали само два пъти, което за българското законотворчество е изключителна рядкост. Тук явно проблемът е много тежък, щом никой не прави опит да го реши."

На практика обаче опити за промени се правят, дори има разработен проект на нов Закон за електронното управление, който престоява вече повече от половин година в МТИТС. Според Валери Борисов законодателството в момента е много тежко и трудно разбираемо. Той дава за пример еквивалентния закон в Австрия, който е 9 страници, а българският заедно с наредбите е над 170, при това написан на сложен технически език. Целта на новата нормативна уредба е не само тя да бъде опростена, но и да регламентира някои ключови дейности на е-правителството като електронната идентификация, ролята на и взаимодействието на централната администрация с общинската и съдебната власт, които са автономни, и др.

4. Липса на приемственост

За да има шанс пъзелът, наречен е-правителство, да бъде подреден, трябва да има приемственост в усилията и желание за анализ и учене от допуснатите грешки. Едно от важните заключения на Сметната палата е, че още първата стратегия за развитие на е-правителство 2002 - 2005 г. в общи линии се проваля. Вместо обаче това обстоятелство да бъде използвано и да бъдат извлечени ценни поуки за бъдещата работа, грешките, допуснати тогава, в голямата си част продължават да се наблюдават и до днес. Заедно с това няма приемственост и консистентност в действията на правителствата от 2002 г.  насам. И за капак има написани стратегии, програми и пътни карти, които звучат страхотно, но оставени без финансиране, се обезсмислят напълно.

Според бившия зам.-министър на транспорта с ресор ИТ Валери Борисов към момента има разработени и готови софтуери и системи в Министерството на транспорта, които стоят на "трупчета" и вече месеци наред с тях не се случва нищо. В началото на 2013 г. завършиха два от големите проекти по ОП "Административен капацитет", администрирани от МТИТС, които се отнасят до развитието на е-управление на обща стойност 30 млн. лв. По тях са разработени ключови компоненти от фундамента на електронното управление като надграждане на единна среда за обмен на електронни документи и внедряване на централна документооборотна система, свързване на 34 основни регистъра, създаване на 50 услуги за Столичната община, създаване на система за електронна идентификация и други, коментира за "Капитал" Валери Борисов. Според него всички тези разработени и приети като изпълнени софтуерни системи в момента не се използват. Причините са различни: част от тях трябва да бъдат тествани, за други трябва да бъде взето решение от Министерския съвет, а трети трябва да се интегрират от структурите на централната администрация. Факт е обаче, че практически от януари 2013 г. реалната работа по електронното правителство в частта му, свързана с разработените по търговете на МТИТС системи, изглежда замръзнала.

5. Единен системен интегратор

Резултатът от дванадесетгодишните усилия за изграждане на електронно правителство в България е наличието на отделни компоненти от централизираните системи, върху които то трябва да стъпи. Веднъж разработени обаче тези софтуери и системи трябва да бъдат интегрирани в администрациите. В повечето случаи там липсва капацитет това да бъде свършено с вътрешни сили. Едно от възможните решения на този проблем е създаването на Единен системен интегратор, който да има две основни отговорности - интеграция и поддръжка на съществуващи софтуерни решения и системи.

"Има нужда от такъв интегратор. Той трябва да играе роля и на стандартизатор, който да определя и налага електронните стандарти в държавата", смята бившият министър по развитие на електронното правителство Роман Василев. "Институцията "Единен системен интегратор" и начинът му на работа трябва да бъдат разписани в новия Закон за електронно управление", смята пък Валери Борисов. От ИТ бранша също са съгласни, че наличието на подобна структура е необходимо. Условието е обаче, нейните правомощия и задължения да са ясно дефинирани и да не конкурира нечестно частните фирми.

Интеграторът трябва да обединява в себе си експертен потенциал, който да може да бъде пренасочван бързо и ефективно на администрациите. Да приема новите системи, изпълнени във връзка с развитието на е-правителството, да ги интегрира и задължително да участва в тяхната поддръжка.

По темата работи Момчил Милев, Константин Николов