Вреден популизъм

И тая изкара набързо един катарзис! По-калпаво управление не сме имали.

Глупаво е да се говори само за един учебник, при положение че определени учебници на определени издателства за горния курс са меко казано неадекватни. Например, уроците по история на 20 век са като приказки. Не може комунизмът в Съветска Русия или пък Германия след Първата световна война да бъдат обяснени в 2 страници. Всеки уважаващ себе си учител от по-елитните гимназии дори не ползва тези за нищо не ставащи учебници. Въвеждането на един-единствен учебник съвсем ще ги откаже от употребата им.

Една страна, една история, един език, един учебник. Как може матурата да е една и съща за всички, а учебниците - различни? Не трябва ли да има конкурс за проект за единен учебник, който да се одобрява от някаква експертна група? Ама като се има предвид нивото на експертността, корупцията и съвестта на чиновниците по министерствата, наистина е по-добре учителите да избират по кой учебник да се учи... По-лесно е да повлияеш на учителя на детето си, отколкото на някаква имагинерна комисия някъде си... И всичката ни работа е такава.

Не, не трябва да се отпечатва един учебник в едно издателство, ... но какво пречи да се набира един, два, три или повече учебници в .pdf формат, да се качват на един таблет, да се подготвят уроците на мултимедийна презентация ... и така, най-малкото ще се изправят гърбовете на нашите деца, пък може да се пресекат корупционни практики, хранилки на “наши“ доценти, професори, на печатници, доставчици, разпространители и т.н.
Много неща могат да се направят за ДОБРО, само дето липсват ДОБРИТЕ, които да го направят!!!

"Учебниците все пак са преди всичко средство за учителите, за да помогнат на учениците си да достигнат до определени знания и умения."

Учебникът не е само помагало в работата на учителя. Той е "стандартът" за знания и умения, които учениците трябва да имат в края на учебната година.

Но идеален учебник, особено пък - по история, няма! Всеки учебник има своите плюсове и миснуси. Един е с повече картинки, таблици, графики..., друг - с повече текст, трети има добра формулировка на заглавията на уроците, четвъртият съдържа интересни упражнения и въпроси след всеки урок, петият пък предлага тестове...

Хубаво е учителят сам да преценява какво да включи от всеки учебник в преподаването си, в завидсимост от нивото на своите ученици.

Отвратително е, когато "комисия" в състав от математик, физкултурник и химик/физик избират по кой учебник да се преподава историята преди началото на учебната година (в края на предишната) при липса на историк (дори - външен за училището). Бъдещият учител по история, който предстои да бъде назначен си има своите предпочитания и това е едно много неприятно налагане на граници в неговата работа. Да те задължат да използваш учебник, който не харесваш, е много неприятна изненада в началото на учебната година.

Историкът никога няма да седне да избира учебниците по физика, химия, математика или биология. И да натрапва своето некомпетентно мнение на колегите си. А те защо го правят спрямо него?





Министерството може да определя какви да са тези знания и умения, но не - и пътя до тях.

И по-важното - няма значение колко са учебниците, а - какво пише в тях.

Депутатите и министрите на БСП и ДПС рядко дават някаква свястна идея, която да е полезна за държавата и за народа, а не само за техните олигарси, но идеята за единни учебници и тяхното печатане от държавата е една от тях. Ето защо:

Първо, в училище децата получават основи елементарни познания в различни области на науката, А основно качество на научните знания е това, че те са адекватно отражение на реалната действителност. Следователно, колкото и да са различни създадените от различни автори учебници по даден изучаван предмет (по дадена учебна дисциплина), те не трябва да се различават помежду си по своето същностно съдържание и могат да се различават само по начина, по който тези знания се предоставят на учениците. А в такъв случай не е трудно от всички предлагани да се избират за реално отпечатване и използване тези от тях, които в най-висока степен съответстват на възможностите и особеностите на учениците. И това да бъде единственият утвърден и допустим учебник.

Разбира се, особено в идеологическите науки, има учебен материал, за който съществуват две или три различни теории или хипотези. В такъв случай правилно е на учениците да им се дадат известни познания по всички основни съществувмащи различия и на края да им се каже, че всички те са спорни, поради което не могат да се приемат за окончателни. Защото точно такова в таков случай е реалното състояние в съответната наука.

Второ, защото претексът, че така за различните ученици с различни познавателни и интелектуални възможности могат да се подберат най-удобните и разбираеми за тях учебници, е нагла лъжа. Защото в един клас има 25 или 30 ученика с различни познавателни възможности и особености. Така че няма как да бъде подбран учебник, който да е най-добър и най-съотвестващ на особеностите и възможностите на всички. Но ако искаме учебникът наистина да е по възможностите на учениците, би било редно 50% + 1 от членовете на комисията, която определя вариантите, които ще се използват, да са представители на редовѝте реално преподаващи учители. Защото на практика те са тези, които знаят какви са реалните особености и възможности на учениците.

Трето, защото е пълен кретенизъм държавата да плаща образованието, но да няма право да каже какви точно качества трябва да притежава един учебник, който определя посоката на осъществяваното образование. Това е все едно аз да отида в магазина и да си купя не това, което на мен ми трябва, а това, което търговецът ми каже.

И, последно, четвърто: Политически идиотизъм е притежавайки необходимите мощности, държавата да дава възможност за двойни и тройни печалби на алчните за гоеми печалби наши съвременни бизнесмени.