Седмокласниците увеличават успеха си по математика
Учениците се затрудняват с геометрични задачи и проценти, но се справят по-добре с разчитането на диаграми, показват резултатите от националното външно оценяване след VII клас
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Резултатите на седмокласниците на външното оценяване по математика са малко по-високи от миналогодишните. Това стана ясно от обявените днес данни от Министерството на образованието (МОН). Увеличава се и успехът по история, химия и биология. Точките по български език и литература (БЕЛ) и по география са съизмерими с тези през 2013 г. Учениците изостават най-много по физика.
Средният резултат по български език и литература е 36 т. (от общо 65) за външното оценяване, в което са участвали всички ученици, и 63 т. (от общо 100) като се прибави и допълнителния модул, който е пожелателен, но нужен за кандидатстване в гимназиите. По математика средните резултати са съответно 35 т. и 53 т. В проценти постижимостта по БЕЛ тази година е 55,2%, а по математика - 54,5%. Тази година МОН промени скалата за оценяване, но въпреки това трябва да се има предвид, че критериите на тестовете не са особено високи - за тройка стигат 19,5 точки от общо 100.
Най-добри резултати постигат учениците от София-град, областите Смолян и Варна, а най-лоши - от областите Плевен, Разград и Пазарджик.
По български език учениците срещат трудности с различаването на подчинено подложно от подчинено допълнително изречение, с пунктуацията в сложното съставно изречение и с тълкуване на изрази. Проблемни области по математика са геометричните задачи и работата с проценти. Над 50% не са решили задача от материал, изучаван в V клас.
Добрата новина е, че седмокласниците са се справили значително по-добре от предходни години с разчитането на диаграми и с изводите по извлечена информация - задачи, по които българските ученици изостават според международните изследвания. Положително е също така, че повече ученици са се явили на допълнителния модул, който е нужен за кандидатстване в гимназии.
Тазгодишните данни за жалост потвърдиха тенденцията, че резултатите между IV и VII клас драстично спадат. Докато четвъртокласниците достигат около 70% постижимост на тестовете, седмокласниците падат на около 55%. От МОН обясняват тези разлики с различния формат на изпита, специфики на обучението в прогимназията като повечето учители и усложненото учебно съдържание, както и с възрастовите особености.
Обявените днес данни са само най-повърхностен анализ на резултатите. Много по-важно е те да се анализират за всяко едно училище и район на страната, за да се видят силните и слабите страни и да се вземат мерки според конкретните проблеми. Нещо, до което образователното министерство обикновено не стига.
Законът за училищното образование започва да се пише наново
Новият закон за училищното образование, който трябва да замени действащия от 1991 г. Закон за народната просвета и да осъвремени образователната система, започва да се пише наново. Вчера образователното министерство (МОН) качи на сайта си онлайн анкета по някои от спорните точки, които се очакваха да залегнат в нормативния акт. Сред въпросите са след кой клас да свършва основното образование, как да се оценяват учениците в класовете от началния етап, да има ли повтаряне на класове до IV клас, да имат ли директорите мандати. Общественото допитване ще тече до 20 юни, след него министерството ще публикува както безспорните, така и все още дискусионните теми и ще събира отново обратна връзка. След второто допитване "най-консенсусните" мнения ще бъдат включени в проекта за нов закон, обещават от МОН.Сегашното правителство е третото поред, което започва да пише проект на закон, но не успява да го приеме. Първият опит беше направен от екипа на Даниел Вълчев в края на управлението на тройната коалиция. След това от ГЕРБ написаха един вариант, отказаха се от него, след което успяха да внесат втори в парламента. Той обаче така и не беше гласуван.
БСП и новият екип в МОН също обявиха закона за приоритет и обявиха, че започват да работят по него още от началото на мандата. Година по-късно очевидно те започват от нулата, а шансовете промяната да види бял свят намаляват все повече. От закона се очакваше да даде насоки за нови методи на преподаване, да осъвремени стандартите за учебните планове, програми, оценяване и учебници (макар че след идеята на министър Анелия Клисарова да има само по един учебник по всеки предмет вече не е сигурно дали промените няма да ни върнат още по-назад).
8 коментара
Обикновено математиката е силна дисциплина за наште ученици.А задачите трябва да се повтарят,не само през учебната година, но и през лятото,въобще трябва всеотдайност:)
Много добре.
Не може да се каже дали учениците от един випуск са се справили по-добре или по-зле от друг випуск. По простата причина, че са решавали различни задачи, оценявани по различни начини. Ако се гони всеки следващ випуск да е с по-викок успех, накрая ще стигнем до положение тестът по математика да е "колко е 2+2", а тестът по литература "кажи А".
В БГ има няколко вида образование. Разликите между училищата (в т.ч. ВУЗ) бяха факт още по соц. време и то в такива мащаби, че тройка в СПМГ обикновено се равняваше на поне две 6-ци в селски ПУЦ по текстил. Сега е същото, че и по-отчетливо. Всеки опит за усредняване води до дефекта че "ядем свинско със зеле, в смисъл че аз ям зеле, а съседа - свинско".
Обективизирането на оценките би довело до тежък шок хората, които смятат че тяхното гардже става за друго освен за хигениест на някоя барселонска тоалетна. Така поне до жадувания абитуериенски бал се поддържа илюзията че следващото поколение няма да има робската участ на предишното. Стресиращо е.
Е, принципно може би е възможно да се образоват и децата на робите, но само с училище не става, трябва и семейна среда, мама, татко, такива глезотии. А бедността както знаем се възпроизвежда, защото това последното е тема на поне 3-4 поколения, пък през това време светът отгърмял още по-напред. Социалния пакет включва заблуда с цел надежда. По-бодро, миячи на клозети винаги се търсят :-)
До коментар [#3] от "jonson":
[quote#3:"jonson"]накрая ще стигнем до положение тестът по математика да е "колко е 2+2", а тестът по литература "кажи А".[/quote]
Ми то е факт! Ако беше погледнал задачите от ПИЗА щеше сам да се увериш :-) Пък що "българчета" се провалиха ...
Не може всички да са умни и красиви, все някой трябва да е тъп и грозен. Даже се подразбира че трябва да са 10:1. Най-малкото за да може БКП да влиза в парламента :-) И кой да извади късата клечка Кой, кой ...? Примерно балканските народи, селата, циганите, ... кандидати много :-)
Равния старт е илюзия. Още в утробата минаваме селекция 1:5-6 милиона, в зависимост от възрастта и топките на тати. После не става по-лесно :-) Образованието е част от еволюцията и подбора.
До коментар [#1] от "xalikarans":
[quote#1:"xalikarans"]задачите трябва да се повтарят,не само през учебната година, но и през лятото[/quote]
Най-напред е необходимо таткото да се въздържа да замеря с бирени бутилки майката по време на мач Ботев-Лудогорец. Спойлерите по 15-годишния голф също някак си вредят. Добре е вкъщи освен в-к Шок да има и други четива. Чак после идват задачите и тяхното повторение. Доколкото знам, Айнщайн е бил посредствен ученик, в т.ч. по математика. Няма печеливша стратегия. Образованието работи само при наличен ум, а той е от Бога ... Е, и само с ум не става, но е спорно кое е яйцето и кое - кокошката и каква е връзката им. Аргументи има и в двете посоки, обилни при това.
До коментар [#6] от "misho73":
Тук леко грешиш. Хубавото на съвременното образование е, че не зависи много от образованието на родителя, а от мерака му да изучи децата си. Тогава дори да чете само в.Шок, може да превърне спойлера на Голф-а в частни уроци, точно както прадядовците ни са превръщали селският си труд в образование на сина. Е, има и риска ученето да се увенчае "С диплома" (Чудомир), ама то къде ли няма риск.
До коментар [#7] от "gost22":
[quote#7:"gost22"]Хубавото на съвременното образование е, че не зависи много от образованието на родителя, а от мерака му да изучи децата си.[/quote]
На теория. На практика, както българската, така и американската или китайската образователни системи бълват милиони дефектни изделия. За китайската съдя по контактите ми с разни полуграмотни оризояди, от които ми е писнало. Българските мозъци са оценени с африканска производителност на труда. Та няма как да обясним дефектите с друго освен с повреден процес на образование. Резервна хипотеза - пандемично слабоумие, пренасяно от неизвестен вирус. Впрочем как да обясним изборните резултати в БГ, колкото и позитивни да бяха на фона на предишните? Още по-добър пример е ислямския фундаментализъм, който рядко заляга в образователната програма на коя да е държава и тезите за взривяване на хора явно се разпространяват по семейни вечери, седенки и прочие социални мероприятия.
Няма как детето да попие нещо в училище, ако мама и татко не му имплантират мисълта че учителката е някакъв важен човек, а не е "оная тъпа ку..ва к'во си мисли". Факт е че някак си обяснявам на 8-годишния разбойник слънчевата система, каквато информация липсва в учебниците му. А не е сложно да се обясни по занимателен начин. Дори 5-годишната принцеса слушайки еволюционната теория разказа случка за "човека-маймуна" :-) Иначе темата по телевизията е Барби, Спайдърмен и колко кебапчета и знамена са необходими за митинг в "една махала" :-)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.