"Като не им харесва, да не минават оттам"

Първо, казва директорът на Националния исторически музей, "граждани взимат отношение по въпроси, по които нямат образование, не знаят каква е световната практика". Кое прави самият Божидар Димитров експерт по въпросите на реставрацията и консервацията е друга голяма тема, в която няма да влизаме сега. Но това, което пропуска директорът на НИМ е, че парите, с които се извършва "ремонтът" на Ларгото са публични, на европейските данъкоплатци. Всеки гражданин, бил той и неспециалист, е в правото си да поиска обяснение от хората, които взимат решенията във властта, за това как, защо и с какъв ефект се изразходват средствата. И не, несъгласните не бива да извръщат очи от проблемите, които им бодат очите, както предлага Божидар Димитров, а да търсят отчетност и прозрачност. Другото е практика, която принадлежи на друг режим, на друго време.  

Второ, изказването на историка по bTV се опита да внуши, че "рестраврацията" на Ларгото не допада на една шепа граждани-лаици във Facebook. Дълбоко невярно. Мащабната програма на правителството за саниране на културно-исторически ценности (която дотук е глътнала около 100 милиона лева - бел.ред.) е тема, която тревожи сериозно професионалната общност от реставратори, консерватори, археолози, архитекти, историци, художници, изкуствоведи, културолози и т.н. Неслучайно те се обединиха във форум "Културно наследство" през май тази година, потърсиха диалог с правителството и общините и предложиха експертна помощ за това как да се опазва и презентира адекватно това наследство. История на писмата, идеите и възраженията им - крепост по крепост, руина по руина можете да видите тук.

И трето, репликата на Божидар Димитров се опитва да профанизира проблема с Ларгото до естетически. На който не му харесва - да не гледа. Не, темата за Ларгото е за непрозрачността във взимането на решенията, в затварянето им в тесен кръг, който смята, че "така са строили римляните". Този проект, също както останалите експерименти в страната с културно-историческо наследство, се появява без да следва одобрена стратегия за културното наследство. Без публична обосновка на икономическия ефект. Без обществено обсъждане в нито един етап на реализирането му. Без да е ясно има ли независими оценки на археолози, архитекти, градостроители. Без конкурс за избор на архитект. И за капак и при пет страници забележки и препоръки от най-легитимната институция - Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН), в които се казва, че проектът е неприемлив, самоцелен и непрофесионален. 

И не на последно място, Божидар Димитров може и да няма официална роля в целия този процес, но е негов публичен говорител и защитник. И фактът, че гледната му точка често остава без опонент в националния ефир, е една от причините този дебат да залита в крайностите и скандалите. Вместо да се води по същество.