Сметката за 2015 г., моля

Това обаче е позитивната част от уравнението. Както регионалният комисар Корина Крецу отбеляза наскоро, България все още има да предяви към ЕК плащания за милиард евро. Последната достъпна информация от модула е към октомври, което значи, че тези средства са намалели, но според данните програмите все още има да предявят близо 1.2 млрд. евро. Това значи на практика, че много от програмите са разплатили доста повече, отколкото са получили към момента - т.е. бюджетът чака пари от Европа. Най-много остава да предяви именно отличникът "Околна среда" - въпреки че е почти изцяло разплатена, тя остава да получи над 400 млн. евро. Следват "Транспорт" и "Регионално развитие", които чакат съответно 351 млн. евро и 324.5 млн. евро. България има срок до март 2016 г., в който да изпрати на Брюксел фактурите си и да поиска възстановяване на плащанията.

Това, за което Горанов и подчинените му се подготвят, се крие отвъд тези числа. Първо, наддоговарянето е практика за всички програми и може да се окаже, че част от наддоговорените проекти ще се покриват от бюджета. "Околна среда" е най-големият риск за това. Второ, върху общата сума от 7.9 млрд. има наложени финансови корекции, които обикновено се натрупват в края на срока. Много от тях вече са ясни и са плоски корекции - за ОПОС и за ОПТ например. Други тепърва ще се изясняват, но със сигурност ще има още поне две програми с допълнителни претенции към бюджета. По груби сметки на експерти, с които "Капитал" говори, сумата от корекции ще бъде около 180 млн. евро. Тя няма да увисне цялата на бюджета за тази година, но част от нея ще се разпредели между тази и следващата година.

Който не е бърз, плаща

Третият елемент са проектите, които се бавят и няма да успеят да поискат плащания за извършени работи до края на годината. Това де факто ги праща или в неизпълнение, или за довършване с пари от бюджета. Тъй като при първия вариант всички дадени пари се дължат обратно, тези проекти ще бъдат довършени с национално финансиране.

Големи примери за подобни проекти са Северната тангента на София, реконструкцията на Ларгото и на Централна гара. Всички те ще останат да висят на бюджета с някаква сума. Тангентата, която струва над 200 млн. лв., се забави многократно заради отчуждавания, преправяния на проекта, обжалване на изпълнителя (който беше избран с изключително съмнителна процедура). За нея отдавна е ясно, че ще бъде разплатена частично с държавни пари догодина. Прословутият и скандален проект за Ларгото, който предвиждаше изграждане на нови римски арки в центъра на София, също най-вероятно няма да успее да се вмести в рамките. Така държавата ще плати и част от него, макар и малка. Същата е ситуацията с ремонта на Централна гара, който видимо не е близо до завършване. Там пък имаше забавяне не само заради обжалването на поръчката (отново съмнителна), а и заради затрудненията на единия от изпълнителите - "Водстрой 98" (който участва и в Северната тангента).

От "Транспорт" посочиха, че освен Централна гара проектите, за които ще се търси финансиране "от бенефициентите, държавния бюджет или заемни средства", са: обходът на Габрово, жп линиите Първомай - Свиленград, Септември - Пловдив, част от Пловдив - Бургас и интермодалният терминал в Пловдив. Източник от Национална компания "Железопътна инфраструктура" обясни пред "Капитал", че очаква сумата, която се търси, да е между 40 и 50 млн. лв., но това звучи доста скромно на фона на проектите. От програмата обясниха, че в момента върви разплащане със средства на бенефициентите, които после ще си искат парите от ЕК, "за да можем в максимална степен да се възползваме от европейското финансиране".

От "Околна среда" пък обясниха, че се надяват в сектор "Води" да не се налага да се губи нищо, нито да се продължават проекти с държавно финансиране. Това се дължи на факта, че тя е единствената програма, която успешно фазира проекти - т.е. прехвърли такива, които не могат да завършат сега, към следващия период. В сектор "Отпадъци" обаче ситуацията е по-различна. Там има рискови 4 проекта на обща стойност 123 млн. лв., като най-застрашен е този на община Бяла, а другите са в Никопол, Разлог и Стара Загора. Песимистичният вариант, казват от ОПОС, е за около 50 млн. лв. под риск от тези 123 млн.

От третия голям орган, който има проекти под въпрос - "Регионално развитие", не успяха да отговорят на въпросите на "Капитал" до редакционното приключване на броя. Там обаче преди време ръководителят Деница Николова и министър Лиляна Павлова посочиха няколко десетки проблемни проекта.

Общата сметка на "Капитал" след консултация с експерти за парите, дължими по забава на проекти, е също около 180 млн. евро.

Пари назаем... само вземаме

Друг източник на разходи, които вероятно от финансовото министерство очакват да тежат на бюджета, са парите, отпуснати на общини, за да покрият или финансови корекции, или авансово за окончателни плащания по проекти. От министерството дадоха на "Капитал" информация за разходите, направени по тези две линии. По първата - механизмът за безлихвени заеми, който да покрива корекциите на общини, са предоставени досега 50.4 млн. лв. Разбивка на общините не беше предоставена. Това е механизъм, който беше договорен, след като стана ясно, че по "Околна среда" и "Регионално развитие" много общини ще имат задължения за зле извършени обществени поръчки или проблеми в изпълнението на самите проекти. Държавата беше обещала да преразгледа всички корекции, за да стане ясно къде отговорността ще се носи от самата община и къде - от държавните органи, които не са синхронизирали правилата с европейските. Този преглед обаче е отпаднал, обясни експерт пред "Капитал". Така към момента не е ясно коя община, получила безлихвен заем, ще трябва да го връща и коя не.

По втората линия министерството предоставя на общините авансови средства, за да покрият своята част от финансирането към проектите и да направят окончателни плащания. Според финансовото ведомство сумата по тази линия е 313.6 млн. лв. Част от тези пари ще бъдат възстановени до март догодина, когато пристигнат парите от Брюксел, но каква част - не е ясно.