Шест важни извода от местните избори

Претенции за нови избори няма как да има и от опозицията. БСП губи макар и малко подкрепа, което в комбинация с не особено доброто й вътрешно състояние трудно може да даде каквито и да е основания да иска предсрочни избори.

ДПС продължава да е в позицията да бъде стабилен партньор на ГЕРБ, но в същото време и продължава да е толкова неприемлива за повечето хора, че засега няма да влезе във властта официално. Това партньорство ще продължи да е безмълвно и по места.

2. Достъпът до милиардите - добре контролиран

Освен в изпълнителната и законодателната власт обаче по всичко личи, че статуквото ще се запази и в местната. Кампанията за изборите мина без абсолютно никакви изненади, без неочаквани обрати, на политическата сцена не изгряха нови звезди, нито имаше каквито и да е нови идеи, които да предполагат сериозна промяна в някой от големите градове. Начинът, по който се проведе кампанията - с огромно количество видими доказателства за купуване на гласове, нови регистрации и фактът, че на много места местни феодали запазиха постовете си, показа, че на това ниво нищо ново не може да се очаква. По-скоро още от старото.

Фактът, че на много места кампанията се сведе до кофи асфалт, снимки до табелите с европроекти и обещания какво още ще се направи с еврофондовете, показа че нивото в градовете е вече толкова ниско, че в момента всяко дори базово подобрение (защото европарите са за това) на качеството на живот се вижда като огромен напредък и заслуга на кмета.

Това помага изключително много на модела на ГЕРБ - взаимно подпомагане на местната и централната власт. В него правителството работи много активно с кметовете за усвояване на средства от еврофондове и централния бюджет. Това води до "видими резултати" в съответните градове - инвестиция, която се връща и на парламентарните избори. Ако не сте разбрали - вотът в неделя беше за достъпа до единственото свежо финансиране в националната икономика: през тази година 1,8 млрд. лв са влезли през еврофондове, като огромна част от тях минават през общините. Така ще е и в следващите години.

Условия за бизнес, отвореност на общините, публични регистри за имоти и разрешителни, въвеждането на по-ниски срокове за обслужване, идеи за развитие - всичко това са теми, които останаха извън "кампанията" на повечето места.

3. Без катастрофи, но с ниска скорост

Това има добра и лоша страна. Добрата е, че резултатите от изборите запазват политическата стабилност в страната. Формулата на властта днес изглежда малко по-стабилна и едва ли скоро ще има внезапни шокови промени. Това създава предвидимост и принципно е хубаво. И тук е уловката.

Стабилността би била хубава, ако това управление енергично променяше страната към по-добро. Една година след като получи властта, мнозинството не успява да прокара основните реформи, които биха довели до някакъв чувствителен прогрес. Съдебната реформа още не е провалена, но не е и особено сигурна. За борба с корупцията се говори, но колкото повече думи, толкова по-малко резулати. Най-активно като че ли се движат нещата в здравеопазването, но там резултатите трудно ще отговорят на очакванията. Образованието вече дори не не е тема за обсъждане.

Тъжната новина е, че днес в България стабилност е добра новина, тъй като ни спасява поне от катастрофи от типа на коалицията "Орешарски". Но скоростта, с която се движим, не обещава да се вдигне особено.

4. Бюлетините за референдума- показно за местни лобита

В провеждането на изборите обаче имаше две събития, които заслужават по-внимателен анализ. Първото е ситуацията с бюлетините за референдума. Те, както си спомняте от неделя, първоначално бяха давани само при поискване, което беше откровен опит за намаляване на избирателната активност и така намаляване на валидността от допитването.

За това има две възможни обяснения. Първото е да се е случило след съзнателно решение от страна на ЦИК. За да стане това трябва представителите на всички партии в него да са се разбрали да провалят референдума. Предвид сравнително бързата реакция на ЦИК в неделя, това е малко вероятно. По-възможният сценарии е местните избирателни комисии да са решили да го направят, отново под влияние на партийни централи. Това означава, че на локално ниво активистите са способни да манипулират изборни резултати с апаратни техники. Или иначе казано е възможно някакви местни Гочоолу и Дочоолу да стрелят директно и безнаказано в краката на демокрацията. Ако тази история не бъде разследвана и изяснена, ако не бъдат открити конкретните виновници за това, следващият път те ще променят и резултатите, ако вече не го и правят.

5. Свалянето на сайтовете

Хакерската атака срещу сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и МВнР е другият изключително важен елемент, който заслужава специално внимание. Това на практика беше нагъл опит за манипулиране на изборните резултати (поне от референдума) и създаване на хаос. Фактът, че нито една хакерска група досега не е поела отговорност за този ход, подсказва две възможни обяснения, по които изглежда работят и службите. Първото е, че тя идва от друга държава. Коя е тази държава, която има интерес да предизвика хаос и способности да организира такава атака, разбира се, на етапа може само да се спекулира. Вторият вариант е някой от България да е платил за организирането й с подобни цели - да саботира референдума и да разклати доверието в провеждането на изборите. И в двата случая реакцията трябва да бъде в две посоки - сериозно разследване на случая заедно с партньорските служби и спешно увеличаване на капацитета да се спират подобни атаки срещу българската телекомуникационна инфраструктура.

Но и двата по-горни случая не бива да бъдат оставяни без последствия. Те са част от цяла верига опити (кои успешни, кои не) за влияние върху изборите, настроенията, процесите и резултатите - и като такива, са изключително опасни. Както е вече видно, оставени без контрола на прокуратурата и МВР, купуването на гласове и бърникането на избирателните списъци чрез нови регистрации по места са тактика, която променя изборната карта на България постоянно.

6. Огромното количество подкрепили електронното гласуване

Ако управляващите пренебрегнат резултатите от допитването в неделя, също ще направят голяма грешка. Референдумът за електронното гласуване може и да не успя категорично, но тези близо 1.8 млн. души, които го подкрепиха, всъщност показва много ясно колко много хора застават зад идеята за радикална промяна в политическата система. Правилата за провеждане на такъв тип допитване са такива, че много трудно може да се стигне до гласовете, които са нужни, за да се задължи парламента да действа. В същото време волята на 1.8 млн. човека е нещо, което много трудно може да бъде пренебрегнато. Или ако бъде, то ще има сериозни политически последствия. Много внимателен анализ заслужават и разпределението на гласовете по възрасти, населени места и партии. Според данните от exit poll-овете за електронното гласуване са гласували не само "умните и красивите" от жълтите павета на София. Бюлетина с "ДА" са пускали както хора от малките градове, така дори и от селата. Подкрепилите електронното гласуване са симпатизанти на не само на Реформаторския блок и ГЕРБ, но и БСП и забележете - ДПС. Подобно обединение около една кауза е практически без аналог в съвременната ни история. 

Отказът на властта да чуе какво точно искат подкрепилите референдума би бил една от големите й грешки. Игнорирането на това желание ще превърне енергията, канализирана в момента от референдума в недоволство към управлението, а и цялата политическа класа в момента.

Зад подкрепата за електронното гласуване освен това стои нещо много по-голямо - недоволството на хората от представителите им във властта и желанието на хората за промяна в политическата система. Ако управляващите не чуят това желание сега, когато е казано с тих и спокоен тон, след не много време ще им се наложи да чуят отново виковете и лозунгите, които искат същото. Въпросът тогава ще е не дали ще се отговори на тези очаквания, а само кой ще го направи. И тези, които си запушат ушите сега, едва ли ще имат думата после.

По темата работи и

Огнян Георгиев