Хазартният страх на политиците

Политическата пасивност

Конкретните идеи за промени в Закона за хазарта предвиждат да се забрани непряката реклама на лотарийни игри, като се оставя възможността тегленията на тиражите да се излъчват по телевизията, както и съобщаването на търговската марка и наименованието на игрите. Друго предложение предвижда продажбата на лотарийни талончета да e само в лицензирани от Държавната комисия по хазарт места. В момента те могат да се намерят почти навсякъде - в хипермаркети, на бензиностанции, будките от веригата "Лафка", офисите на "Български пощи" и т.н.

До разглеждане на текстовете обаче вече почти година не се пристъпва. Първо, депутатите от водещата парламентарна бюджетна комисия решиха да ги изпратят за нотификация на Европейската комисия. Няколко месеца по-късно стана ясно, че тя се е произнесла и текстовете не нарушават европейското законодателство, но тогава на дневен ред бяха промените в данъчните закони и бюджета на държавата.

В момента графикът на бюджетната комисия, която би трябвало да е водеща, не е натоварен. Председателят й Менда Стоянова (ГЕБР) обаче не пожела да коментира кога и дали текстовете ще започнат да се гласуват. Неофициално депутати от партията на Бойко Борисов коментират, че темата в момента не е на дневен ред и топката ще се тупа поне до евроизборите, а дори и след това е спорно дали поправките изобщо ще се приемат.

Вносителят на текстовете – лидерът на НФСБ Валери Симеонов, също не изглежда активен по темата. Пред "Капитал" той заяви, че не се е отказал да настоява промените в законопроекта за хазарта да влязат за разглеждане в пленарната зала. И уточни, че наскоро е разговарял със Стоянова, но не може да каже кога във времето промените ще бъдат обсъдени. "Искам да се уверя, че за гласуването на поправките в Закона за хазарта ще има мнозинство в парламента, а не да бъдат внесени и след това отхвърлени", каза Симеонов. Според Правилника за дейността на Народното събрание, ако даден законопроект бъде отхвърлен от депутатите на първо четене, той може да бъде внесен повторно в парламента след три месеца, но само след направени съществени промени.

Преди година промените в Закона за хазарта получиха подкрепа от двете най-големи политически сили в парламента - ГЕРБ и БСП. Тогава Симеонов се срещна с председателите на парламентарните групи на двете партии и те декларираха, че ще застанат зад предлаганите поправки. В момента Цветан Цветанов вече е извън парламента, БСП бойкотираха заседанията му.

Пак по това време – лятото на миналата година, попитан какво мисли по темата, финансовият министър Владислав Горанов коментира, че въпросът с рекламирането на печалбите от лотариите се истеризира излишно.

Кой печели от бездействието

На теория идеята да се ограничи индиректната реклама на хазарт и така държавата да намали истерията сред търкащите талончета би трябвало да се хареса на всеки политик. На практика обаче депутатите демонстрират нежелание да влязат в дебата, като зад това стоят други съображения. Например лицензирането на обектите за продажба на лотарийни билети ще се отрази на бизнеса на веригата "Лафка", в която се разпространяват талоните и която се свързва с ДПС депутата Делян Пеевски.

Хазартните компании имат големи бюджети за спонсорства в спорта и реклами в медиите. През 2017 г. например водещият играч на пазара на лотарийни билети в страната - "Национална лотария", е бил най-големият рекламодател в "Нова тв", като според източници на "Капитал" приходите от него са между 20 и 30 млн. лв. Данни за изминалата 2018 г. няма. Междувременно се смени собствеността в "Нова" в България – скандинавската Modern Times Group (MTG) продаде 95% от дела си за 185 млн. евро на "Адванс медиа груп" на братята Георги и Кирил Домусчиеви. Последният е председател на най-голямата работодателска организация (КРИБ), която все по-често се изявява като проправителствена структура. Домусчиеви имат много бизнеси в България - фармацевтичната група "Хювефарма", БМФ, пристанище Бургас, имотни проекти, което ги прави уязвими за държавната машина за репресии, ако не слушат властта. И удобен собственик на "Нова". Покупката й обаче е частично направена с кредит, срещу който като залог стоят някои от останалите им бизнеси, така че новите собственици имат интерес да запазят всяко перо на приходи към телевизията, включително и от хазарт. Телевизионната едноименна игра на "Национална лотария" например продължава да се излъчва, репортажите, които по сегашния закон минават за обявяване на резултати, също са печеливши.

Друг интересен момент е прехвърлянето на контрола над футболен клуб "Левски" от Спас Русев към Васил Божков. През февруари изпълнителният директор на клуба Павел Колев заяви, че само за десет дни Божков е платил малко над 3 млн. лв. задължения основно към УЕФА, предстояло и важно плащане на дългове към НАП. Изливането на невъзвръщаеми милиони във футбола може и да има логика за запалените фенове. Прехвърлянията на задлъжнели спортни клубове към определени фигури от бизнеса през последните години обаче е по-скоро вид неофициална такса за решаване на определени проблеми от властта. Така например Веселин Марешки трябваше да спаси "Локомотив" (Пловдив) след само "петминутно убеждаване" от премиера Бойко Борисов, "Ботев" (Пловдив) пък е на Георги Самуилов, който има силно зависим от държавата като регулации петролен бизнес и с пари от неговата "Инса ойл" беше придобита Общинска банка, и т.н.

Накратко, с част от печалбата от стотици милиони годишно може да се "купи" политически и медиен комфорт. Особено в година на избори. Пък избирателите да си потъват в хазартната дупка.

Бизнесът с талончета

Пазарът на т.нар. моментна лотария продължава да расте, ако се съди по данните за платените данъци и такси. По данни на Държавната комисия по хазарта приходите за 2018 г. са в размер на 55.4 млн. лв., което е ръст от над 7%.

Да се каже какъв е обемът на този сегмент на база тези данни обаче е трудно. На теория компаниите дължат такса от 15% върху стойността на направените залози за всяка игра. "Ню геймс" обаче твърди, че е комисионер на "Национална лотария", като по този начин вероятно плаща 20%, но върху стойността на получените такси и комисиони. В Търговския регистър има качен отчет на компанията за 2017, но подобно на предходни години той е сканиран така, че да е нечетим. "Медиапул" публикува данни от НАП за 2017 г. за изплатени от хазартните компании доходи на физически лица. Те показват, че Българският спортен тотализатор и частните, свързвани с бизнесмена Васил Божков, дружества "Евробет" (организатор на "Лотария България"), "Ню геймс" и "Национална лотария" (организатори на едноименната игра) са изплатили общо 415 млн. лв. под формата на печалби и депозирани залози. Доколкото организаторите на числови игри са длъжни по закон да изплащат под формата на печалби поне 50% от стойността на залозите, оборотите само в сферата на тото, лото и лотарийните игри би трябвало да са за около 1 млрд. лв.

Хазартният бизнес е и един от най-рентабилните. Около една десета от печалбата на най-рентабилните дружества сред корпоративните гиганти в България идва от дружествата от сектора, показват данните в "Капитал 100" за 2017 г. В топ 5 са контролираните от Васил Божков "Ню геймс" и един от водещите играчи при спортните залагания в страната - "Еврофутбол". Общата им печалба за 2017 г. е 152 млн. лв., а постигнатата рентабилност - съответно 49.42% и 38.32%.