Обръч от боклуци

Кръговата икономика по замисъл ограничава до минимум отпадъците. В Европа е топ цел, в България - далечна мечта. Но енергийният играч Христо Ковачки, изглежда, е открил свой модел на "кръгова икономика", възможен чрез обръч от държавни чиновници по институциите и политици. В центъра са неясно с какво съдържание отпадъци от Европа и страната, които да бъдат горени в свързаните с бизнесмена девет топлоцентрали. Много изгодно за него, но с потенциал на екобомба за природа и граждани.

Моделът: злато за смет

Накратко, ТЕЦ-овете на Ковачки вече имат или са в процедура на получаване на разрешителни за горене на твърди отпадъци. Желанието е за космическия обем от 700 хил. тона годишно. На места тестовете вече са в ход или има камари струпани боклуци, за които гражданското общество узнава и се бунтува. Заради шума, а вероятно и заради приближаващите избори, прокуратурата обяви проверка. Проблемът е, че регионалните екоинспекции са разрешили дейността и замитането на въпроса е временно. В Перник топлофикацията беше спряна, а седмица по-късно пусната, за да се тушира друго недоволство - градът остана без топла вода.

А схемата изглежда суперизгодна за организатора. Защото:

• вносителят на отпадъци получава пари - по 100 - 120 и дори повече евро на тон - колкото по-лош е боклукът, толкова повече скача платеното
• отпадъците са или от страната, или се внасят от фирми посредници, но в случая с Ковачки по-скоро и те са от неговите корпоративни владения
• Ковачки, а и потенциално всеки следващ в този бизнес, пести годишно милиони от поскъпналите въглеродни квоти, защото според разпоредбите на ЕС боклуците имат нулеви емисии CO2, а въглищата - не
• отделно държавата също субсидира централите на бизнесмена чрез по-високи цени за произведената от тях енергия, тъй като се водят когенерации, т.е. всеки гражданин си плаща, за да бъде тровен.