Тайният живот на "затворените" сметища

Лъжливото овчарче

България беше поела ангажимент пред ЕК до 2009 г. да закрие и рекултивира всичките си стари сметища, срещу който получи безвъзмездна помощ за изграждането на 56 нови регионални депа. Заради неизпълнението му Европейската комисия започна наказателна процедура срещу страната ни през 2012 г. Три години по-късно България беше осъдена, но тогава ЕК прояви снизходителност и оттегли финансовите си претенции, след като България отново обеща да изгради новите депа и да рекултивира старите общински сметища.

На хартия всичките 280 стари сметища вече са закрити и в тях е забранено депонирането на битови отпадъци, но голяма част все още са нерекултивирани и дори се използват нерегламентирано. Така до 2020 г. изискванията на ЕК отново няма да бъдат спазени и този път може да се стигне до сериозни финансови санкции.

Затворени сметища на хартия

Една от причините да се нарушават европейските разпоредби е нежеланието на част от кметовете да рекултивират старите си общински сметища. Нещо повече - въпреки забраната на тях продължават да се изхвърлят битови отпадъци. Такъв, изглежда, е случаят в Свищов, където хората казват, че камиони с контейнери на общинското предприятие "Чистота" ежедневно стоварват отпадъци на закритото сметище. Преди година местни медии във Велинград също съобщиха за нерегламентирано извозване на боклук от общинската фирма "Чистота" и дори имаше сигнали от граждани до РИОСВ - Пазарджик. Проверката обаче не установи нарушения.

Неофициално кметове казват, че депонирането на отпадъци в новите депа им излиза доста скъпо. Средно голяма община с население от около 40 - 50 хиляди жители плаща между 40 и 50 хил. лв на месец в зависимост от количеството отпадък, който кара до депото, както и от цените за обработка и депониране. Като в тази сума не влизат разходите за извозването на отпадъците, които също не са малки, защото има общини, отдалечени на 30 и повече километра от съответните депа.

Освен таксата за сепариране, компостиране и депониране на отпадъците общините плащат още две такси на РИОСВ. Размерът на едното отчисление расте всяка година и има дисциплинираща цел - общините да предават повече отпадъци за рециклиране и по-малко за депониране. За тази година сумата е 57 лв. за тон депониран отпадък, но от следваща вече ще е 95 лв. за тон. Тези отчисления се трупат на сметката на съответната община и когато пожелае, тя може да ги използва за закупуване на техника за сметосъбиране и сметоизвозване. Другото отчисление е от порядъка на 3-4 лв. и ще се използва за рекултивиране на новите регионални депа, когато бъдат закрити.

За да покрият тези разходи, кметовете трябва да увеличат таксата смет, с което рискуват да предизвикат недоволството на хората. Точно затова някои от тях продължават да извозват част от битовите отпадъци в закритите сметища, като така нарушават закона, но спестяват разходи. Според изпълнителния директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева общините не могат да се справят сами с изпълнението на целта за по-голям процент разделно събиране и рециклиране, защото тази дейност се извършва от организациите по оползотворяване на отпадъците, които събират и продуктовата такса за опаковки, стъклени бутилки и пластмаса. "Затова отговорностите на общините и на тези организации трябва да се координират", казва тя.

Другият проблем според нея е начинът, по-който се изчислява такса смет. "Това трябва да става на принципа замърсителят плаща, а сега липсват адекватни данни за ползвателите на услугата във всеки имот", смята Георгиева.

Нехайството на ПУДООС

За неслучващата се рекултивация на старите общински сметища има и още една причина и тя е свързана с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), което финансира проектите. За финансирането на дейностите по рекултивация на 98 сметища досега са отпуснати близо 300 млн. лв, но от две години процесът на практика е спрял. Едва през тази година има масирано одобряване на проекти за рекултивация, изпълнението на които обаче отнема години. Заради мудността и тромавите процедури ПУДООС не може да усвои средствата и се налага да ги връща на бюджета. А проблемите остават нерешени.