Зелена вълна

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Този път е по-различно. В сряда новата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи суперамбициозен план за промени на практически всички европейски политики. Целта на наречената от нея "Зелена сделка" е континентът да стане климатично неутрален - да спре да произвежда емисии, които предизвикват затопляне на планетата, до 2050 г. Евроскептиците веднага биха казали, че това е поредният план на брюкселските бюрократи, от който няма да има никакъв ефект. Сега обаче има някои съществени разлики.

В западната част от континента промяната на климата се приема изключително сериозно от все повече хора. В много страни на политическо ниво има почти пълен консенсус по тази тема - спорът не е дали трябва да се полагат усилия да се спре затоплянето на планетата, а как точно това да се случи. Притесненията на хората минават през местните политици, за да стигнат до Брюксел и предлаганата сега "Зелена сделка".

Това, което новата Европейска комисия показа през тази седмица, е само началото на процес, в който всяка предложена мярка ще бъде обсъждана между държавите в съюза. Крайният резултат вероятно ще бъде по-мек от това, което днес се предлага, но има едно сигурно - промяна ще има и тя ще бъде сериозна.

България засега стои много встрани от тази тема и това е разбираемо. Според проучване на Евробарометър ние сме страната, в която най-малко хора приемат промяната в климата като най-сериозния проблем на света днес. Тук 10% смятат така срещу около 50% в Швеция и Дания. Между другото в изследването има видима връзка между нивото на БВП и загрижеността за климата - колкото по-богата е една държава, толкова повече хора са убедени, че това е проблем.

Вероятно по тази причина България не участва особено активно в разговора за новите европейски политики. Дори и само половината от тях да бъдат приети, ефектите ще се усетят тук изключително сериозно. Ето само няколко примера:

  • ТЕЦ-овете в България вероятно ще трябва да затворят до максимум 10 години
  • Цените на горивата е възможно да се увеличат
  • Новият начин за разпределение на еврофондове може да повлияе на различни пазари, като например земеделието
  • Натискът за увеличение на цените на самолетните билети е възможно да даде тласък на инвестициите в жп инфраструктура

(В броя ще откриете какво точно предлага ЕК и как ще се отрази на България, както и кратък речник на климатичните термини.)

Това на етапа изглеждат най-видимите ефекти от "Зелената сделка", но промени ще има и в други области. Скептиците ще видят във всичко това само негативните ефекти. Такива без съмнения има, но истината е, че с внимателни преговори през следващите месеци те могат да бъдат намалени, а ако се фокусираме върху възможностите, от промяната дори ще може да се спечели. На първо място е, разбира се, удовлетворението, че помагаме да се ограничи промяната в климата. Освен това печалбите могат да са и много по-видими като например по-чист въздух, по-качествени плодове и зеленчуци, по-хубави влакове. Нищо от това обаче няма да дойде само от решенията на ЕС. Ако България бъде активна, тя ще получи възможност да спечели. Ако продължи както досега, за нас ще останат само минусите.

Все още няма коментари
Нов коментар