"Топлофикация София": реформи или отлагане на края

Проблемите на "Топлофикация София" изглеждат нерешими в близко бъдеще поради липсата на ясна стратегия за устойчиво развитие. Негативни въздействия оказват също сериозният дълг към "Булгаргаз", непрекъснато нарастващите цени на въглеродните емисии, лутането по избор на механизъм за продажба на произведената електроенергия и непрозрачното й възлагане, все още значителните забавяния на вземанията от длъжници, липсата на опит и стратегия за привличане на стратегически партньори.

Наивно звучи намерението на сегашното ръководство за привличане на стратегически партньор-мениджър, от който се очакват чудеса - да реши проблемите с ликвидността и да подготви инвестиционните проекти за нови генериращи мощности, като "привлече" инвеститори. Заплащането за тези услуги няма откъде да дойде, освен да бъде включено в разходите и така да повиши продажната цена на енергията. Отделен въпрос е, че никоя финансираща институция не би отпуснала средства на дружество с такива дългове.

Объркването проличава и при това какви конкретни действия да се предприемат – външно възлагане на основни дейности, наемане на консултант (или мениджър?), включително и по търговия с произведената ел. енергия, приватизация или отдаване на концесия, радикални действия за оздравяване и т.н. Факт е обаче, че досега най-често се прилагат частични палиативни мерки за спасяване от фалит и методът проба-грешка, водещ до чести смени на ръководството. Сега новата стратегия е да се търсят чужди компании – консултанти, но без една обществено обсъдена и приета от Столичната община стратегия за развитие това няма да реши проблемите.

Неотложната реформа

От изказванията на сегашното ръководство става ясно, че е подценено приложението на съвременните европейски енергийни политики по интегрираните национални програми "Енергия и климат", както и на основни изисквания за либерализация на енергийните пазари. По-ясно казано, това означава - повече зелена енергия, либерализация и конкуренция, по-високо качество на услугата за крайния потребител, по-голяма енергийна сигурност и по-чист въздух.

Какво предлагаме ние от Българския енергиен и минен форум? Общината трябва да разработи мащабна програма за преструктуриране на дружеството, като въведе повече пазар и конкуренция във фазата на производство на енергията, която е с най-значителен дял в себестойността на топлинна енергия. Това накратко означава вертикално преструктуриране на дружеството на две технологични нива: 1) производство на топлинна и електрическа енергия и 2) пренос и разпределение на топлинна енергия. Производството на енергия може да бъде напълно либерализирано, като отделните производители се конкурират при доставката на топлинна и електрическа енергия въз основа на търгове, организирани от второто ниво, което изкупува произведената енергия, пренася я и я разпределя до крайните потребители. Нивото мрежови услуги по пренос и разпределение на топлинна енергия се обособява в отделно търговско дружество, 100% собственост на общината.

Третият пазарен субект в този модел са търговците на топлинна енергия, които я купуват от преносното дружество на пазарни принципи и я продават на физически лица, асоциации на етажната собственост или фирми за дялово разпределение. Това би било сериозно опростяване на схемата и облекчаване на връзките между потребители и фирмите за дялово разпределение.

При този модел има смисъл "Топлофикация София" да запази собствеността и контрола си само върху второто ниво - мрежовата услуга на топлопреносната мрежа и дейността, свързана с енергийните баланси и режимите, ценообразуването и провеждане на търгове за изкупуване на топлинна енергия от независимите производители. Всички останали дейности е целесъобразно да бъдат либерализирани. Това ще създаде условия за конкурентно навлизане на частни инвеститори на първото технологично ниво, както и дългоочакваните производители на енергия от ВЕИ, продаващи остатъците от произведената от тях енергия на топлопреносното дружество на пазарни принципи.

За решаване на тежкия въпрос с дълга на "Топлофикация София" към "Булгаргаз" може да се пристъпи към продажба на всички производствени мощности, изплащане на дълга и използване на остатъка от средствата за капитализация на топлопреносното дружество - мрежов оператор. Това решение не е популярно и много късогледи политици веднага ще го отхвърлят, но вече е единственото и може да бъде включено като етап в програмата за преструктуриране.

Едно е ясно - при сегашната си структура "Топлофикация София" не може да бъде повече конкурентоспособна на непрекъснато излизащите на пазара алтернативни варианти за отопление, повечето ВЕИ, както и да привлича нови инвеститори. А с предстоящото приложение на новата европейска енергийна стратегия за повече разпределени производства и внедряване на стандартите на "пасивните сгради" в недалечно бъдеще пазарният дял на дружеството в топлоснабдяването на столицата ще стане незначителен.

Иновативни решения за емисиите

Забавените инициативи за изграждане на нови когенерационни мощности доведоха до енергийния абсурд сега над 70% от топлинната енергия на "Топлофикация София" да се получава от директно изгаряне на природен газ вместо чрез комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия. София е един от малкото градове в ЕС с такъв модел на централната топлофикация, като зависимостта й от природен газ е 100%.

В същото време има възможности за диверсификация на горивната база, например с геотермални когенерации или карбон-неутралната дървесна биомаса. Такива производствени мощности могат да покрият минимум 35-40% от базовото топлинно потребление на София, при 20-25% по-ниска себестойност от тази на природен газ.

Другата алтернатива е използването на остатъчния продукт (т.нар. РДФ) от завода в София за преработка на битови отпадъци Количествата ще са достатъчни за покриване на значителен дял от горещото водоснабдяване за бита и на по-ниска цена.

Но за целта изгарянето на РДФ-а трябва да бъде в специализирана високотемпературна инсталация, гарантираща нулеви вредни емисии. И тук идва големият въпрос: защо бе избран метод на изгаряне, когато в световната практика днес вече работят стотици промишлени инсталации за газификация на РДФ и битови отпадъци - за производство на синтетичен газ, при това беземисионно и с минимум 30% по-ниски инвестиционни разходи.

Иновативна политика е и идеята за търговско изкупуване на значителните количества отпадна топлина от климатичните инсталации на големите търговски центрове и заводи през летните месеци и включването й в топлопреносната мрежа. Това също ще намали разхода на природен газ.

Същото е и с разполагане на соларни инсталации за частично подгряване на мрежова вода на подходящи покриви на клиенти или в индустриални райони. Това, паралелно с алтернативните генериращи мощности на биомаса и геотермалните модули, също ще допринесе за намаляване тежестта на въглеродни емисии.

И дано популярната шега между по-възрастните специалисти топлофикатори, че стилът на управление на "Топлофикация София" днес е по-стар дори от прословутия Априлски пленум на ЦК на БКП от 1956 г., един ден загуби актуалността си.