"Ние сме Италия" или всички сме сами за себе си

Жак Делор, един от легендарните председатели на Европейската комисия, по чието време се поставят основите на това, което е ЕС днес, от години се е оттеглил от публичността. Но тези дни той наруши мълчанието си, за да предупреди, че липсата на солидарност е "смъртоносна заплаха за ЕС". И съвсем не е единственият, който се тревожи, че Европейският съюз, който премина през еврокризата и мигрантския натиск, може да не оцелее след пандемията от коронавируса.

В толкова крайна ситуация така любимите в Брюксел средни решения няма да свършат работа. Ефектът от пандемичния шок върху икономиката на еврозоната и публичните финанси ще е толкова огромен, че единственият смислен път напред е общо усилие с обединената мощ на Европейската централна банка, институциите на ЕС и националните правителства. Само че последните продължават да спорят за т.нар. корона облигации и използването на Европейския стабилизационен механизъм (спасителният фонд на еврозоната). Разделението по оста север-юг и острите реплики са неприятно дежавю от драмата с Гърция. Разликата е, че този път не става въпрос само за пари, а буквално за човешки животи. И освен това сега никой не може да бъде обвинен, че сам си е виновен, защото не си е написал домашното.

Без помощ Италия е изложена на риск от хуманитарна катастрофа плюс икономическа депресия. Но вместо подкрепа под формата на общ дълг Германия, Нидерландия и останалите от "Пестеливата четворка" предлагат придружени от условия заеми. Ако има момент, в който Берлин трябва да изостави фискалните си табута, той е сега. Защото, както го формулира едно заглавие на Politico, бъдещето на Италия е в ръцете на Германия. А бъдещето на Италия е бъдещето на ЕС.