Бонд. Корона бонд

Заразно разногласие

Заявката от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за видеосрещата на лидерите на ЕС на 26 март беше амбициозна - обсъждане на стратегия за стимули с размаха на плана "Маршал" срещу последиците от коронавируса върху икономиките. След продължилата над пет часа телеконференция, описана от дипломати като "емоционална", единственият резултат беше, че задачата беше прехвърлена на Еврогрупата (финансовите министри на еврозоната), която до следващата седмица трябва да представи на лидерите идеи за "пандемична кризисна помощ".

Фактът, че дори в подобни извънредни времена разногласията пречат на общи решения, не само изпраща ужасен политически сигнал, но и може да подкопае икономическото доверие.

И то след като до момента европейските институции реагират сравнително навреме и адекватно в кризата. Пазителят на правилата в ЕС, Европейската комисия, бързо разхлаби както рамката за държавните помощи, така и ограниченията за бюджетен дефицит и държавен дълг, за да имат правителствата пространство за маневриране. Европейската централна банка (ЕЦБ) след една първоначална непремерена реплика на гуверньора Кристин Лагард извади тежката артилерия и обяви, че ще излее още 750 млрд. евро за закупуване на обилгации тази година. Остана лидерите на ЕС да покажат, че могат да дадат фискалния отговор, за който призовава надвисналата катастрофа.

Вместо това те се разделиха до степен, че в един момент е било съмнително дали изобщо срещата ще може да приключи с финално изявление, подкрепено от всички. Основната линия на раздора са т.нар. корона облигации - старата идея за издаване на общ дълг в еврозоната, пакетирана с ново име в новата криза. Логиката е следната: чрез споделяне на риска, тежко засегнатите от епидемията държави като Италия и Испания ще могат да се възползват от безупречната финансова репутация на страни като Германия и Холандия. Набраните средства от общите облигации ще могат да отидат в държавите, които имат най-голяма нужда от помощ за спасяване на здравната система и икономиката си. Те ще могат да се финансират на много по-ниска цена, отколкото ако издават свои национални облигации. И докато ползите ще отидат там, където шокът е най-силен, то по-голяма част от бремето ще се поеме от тези, които са най-способни да плащат.

Аргументите в полза на корона бондовете са много. Подобни облигации биха били най-ефективният начин за разсейване на съмненията, че не само ЕЦБ, но и правителствата са готови да направят "всичко необходимо". И то заедно, използвайки пълния фискален потенциал на еврозоната. Освен това общите бондове ще са силна демонстрация на солидарност. Предвид риска от анти-ЕС реакция в южния пояс - примерно популисти като Матео Салвини или Марин льо Пен, които отново подхващат рефрена за изоставяне на еврото, политическото послание от подобен жест може да се окаже също толкова важно за оцеляването на еврозоната, колкото и правилните икономически мерки.

Предвид извънредността и факта, че споделянето на дълг може да бъде направено еднократно, извиненията за "морален риск", така често повтаряни по време на еврокризата, този път не са адекватни. Но точно те бяха извадени отново от т.нар. Пестелива четворка (Германия, Холандия, Финландия и Австрия) срещу настояването на Италия, Франция, Испания и още шест държави за корона бондове. Германският финансов министър Олаф Шолц заяви през уикенда, че общият дълг не е отговорът, а холандският премиер Марк Рюте беше още по-рязък: "Не мога да си представя никакви обстоятелства, при които Холандия би приела еврооблигации." Сякаш за да гарнира отказа с обида, неговият финансов министър Вопке Хукстра поиска Брюксел да разследва защо някои държави от еврозоната не са подредили фискалните си къщички, преди да бъдат ударени от пандемията.

Ако не корона облигации, какво друго

Показателно е, че дори германски икономисти призовават за споделен дълг. "Правилата за бюджетния дефицит ги няма, ЕЦБ купува облигации, за да предотврати разлики в доходността - всички видове свещени крави са посечени, така че защо да не помислим и за общи облигации", отбелязва Клаус Вистесен, главен икономист за еврозоната на Pantheon Macroeconomics.

Колкото и да са убедителни доводите "за" обаче, темата продължава да бъде табу в страни като Германия и Холандия. Това означава, че заради непреклонната политическа съпротива не е много вероятно корона облигациите - за които така или иначе в момента няма конкретен план как бързо да бъдат въведени - да бъдат част от отговора на ЕС срещу вирусната рецесия. Те биха могли да бъдат част от дневния ред едва когато общественото мнение на север, където споделянето на дълг рискува да разпали евроскептичен национализъм, приеме, че Берлин и Хага ще загубят от разпадането на еврозоната не по-малко от южните си партньори.

На фона на неразбирателството за общите облигации ЕС може да използва други инструменти, с които вече разполага. Един от тях е Европейският стабилизационен механизъм (ESM), спасителният фонд на еврозоната. Вече има призиви предвид извънредната ситуация механизмът да се отвори по-широко и да се даде достъп до него и на страни като България. Финансовите министри на държавите от ЕС извън еврозоната ще присъстват на срещата на Еврогрупата на 7 април, когато ще бъдат обсъждани общите мерки.

Първият проблем с ESM е малкият му капацитет - 410 млрд. евро (общият размер е 500 млрд., но 90 млрд. вече е използвал), а в някои от предложенията се споменава, че за извънредна помощ заради пандемията може да се отпускат заеми до 2% от БВП на всяка държава, което прави около 240 млрд. евро. В същото време САЩ преди дни гласуваха спасителен пакет в размер на над 2 трлн. долара, или близо 10% от БВП. Според икономисти от брюкселския аналитичен център Bruegel размерът на ESM трябва да бъде увеличен значително, поне до 1 трлн. евро.

Вторият проблем е, че прибягването до ESM е политически отровно в Италия (и останалите южни страни), където популистите вече бият алармата как заемът от спасителния фонд ще бъде придружен с жестоки бюджетни ограничения и натиск за преструктуриране на италианския дълг. "За да бъде избегната стигмата, всички държави трябва да бъдат получатели на тази кредитна линия на ESM (за помощ срещу пандемията - бел. ред.) и към нея не трябва да бъдат прикрепени никакви условия", пишат Гунтрам Волф и Грегори Клез в свой текст за блога на Bruegel.

Дори и увеличаването на ресурса на ESM и безусловното кредитиране може да се окажат трудни за преглъщане от фискалните ястреби в Берлин и Хага. Но ако повторят грешките си от предишната криза, този път пророчествата за смъртта на еврозоната може да се сбъднат.