Има ли exit стратегия

В първите седмици когато коронавирусът дойде в Европа, положението изглеждаше страшно - опасна болест, затворени държави, блокирани икономики. Сега вече започват да се появяват първите, макар и слаби, светлини в тунела. Болестта не е станала по-малко опасна, но се разбра как може да бъде ограничена. Най-засегнатите европейски държави вече изглежда, че стигнаха пика на епидемията и бавно тръгват надолу. Страхът отпреди няколко седмици сега започва бавно да се сменя с мисълта за това кога точно ще бъдат премахнати ограниченията и кой е най-ефективният начин скоро да се рестартират икономиките (вижте повече в темата на броя). Рисковете обаче още са много.

Това е съвсем нова ситуация за всички и през следващите седмици, а вероятно и месеци целият свят ще играе непознат досега танц. Сигурното е, че връщането към нормалността няма да е толкова бързо, колкото излизането от нея. Епидемията дойде изведнъж - сякаш за един ден, но ще си отива дълго време.

През следващите дни по-умните държави внимателно ще планират къде минава разумният компромис между това да има втори пик на заразените, който да заплаши здравните им системи с тотално сриване, и това да премахват ограниченията и да рестартират икономиките си. Сигурното е, че всичко ще става постепенно. Всеки премахнат елемент от карантината ще бъде последван от пауза, в която внимателно ще се преценява какъв е бил ефектът. Ако няма отново рязък ръст на болните, ще се минава към следващия етап. Ако има, ще се прави крачка назад.

За България тази ситуация е също нова, не само заради епидемията. Правителството тук е свикнало да гледа за пример и да взима готови решения от Европейския съюз и най-често от западните държави. Страни като Германия и Австрия сега наистина се справят много добре с тази криза, но проблемът е, че опитът им няма да е напълно приложим тук. Начинът, по който те карат коронавируса, е доста различен, също както и икономиката и културата на държавно управление.