Държавната банка за развитие - не и в този вид
ББР беше дадена на концесия на ДПС като скрит партньор на ГЕРБ във властта
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
За автора
Владислав Панев е инвестиционен консултант и съпредседател на "Зелено движение", част от "Демократична България"Още при обявяването на първите мерки за борба с корона кризата беше ясно, че репутацията на ръководството на Българската банка за развитие (ББР) ще бъде основният проблем пред доверието в ефективността им. Уволнението на Стоян Мавродиев не закъсня, и то за не най-скандалната му сделка, откакто е на поста. Просто премиерът Борисов се ориентира достатъчно добре, че тежестта на имиджа на бившия ковчежник на ГЕРБ и бивш председател на Комисията за финансов надзор се прехвърля и към него.
Дългосрочните щети за държавната банка обаче надали ще се решат само с това действие. Тя беше създадена през 1999 г. като Насърчителна банка, а функцията й трябваше да бъде да финансира малки и средни предприятия. Вместо това, особено през последните години, тя се насочи към подпомагане на близката до властта олигархия, като отпускаше кредити за стотици милиони на компании, близки до Пеевски, Румен Гайтански и Ахмед Доган. Беше дадена на концесия на ДПС като скрит партньор на ГЕРБ във властта. И информацията за предстоящите назначения на нови директори говори, че е напълно възможно схемата да се запази.
Това поставя под съмнение смисъла от съществуването на банката, което не изглежда рационално. Проблемът не е само кадрови и няма да се разреши просто със замяната на един или няколко души. Той е системен - философията е канализиране на парични потоци към "нашите" чрез откриването на пробойни в идентични с европейските структури. Дали ще се източват европрограми или държавна банка няма практическо значение.
За съжаление към момента ББР не е развила нито една от трите типични функции като банка за развитие. Обичайно този тип институции помагат на местния бизнес за износ и инвестиции в чужбина, вътре в държавите финансират рискове, които другите банки не могат да финансират, и най-важното - използват се като инструмент за мобилизиране на ресурса на търговските банки чрез предоставяне на гаранции и кредитни линии за ускоряване на кредитирането и растежа.
Фундаменталната причина за нарастване на ролята на банките за развитие е затягането на банковите регулации. Те ограничиха значително обхвата на дейност на нормалните търговски банки и много клиенти, особено малки, останаха без достъп до финансиране. На макрониво това прекъсва нормалния процес на капиталообразуване чрез банковата система.
Затова банките за развитие поемат онази част от рисковете, които търговските банки нормално не биха поели или не могат. В практиката са се наложили няколко типични области на действие на подобни банки. Основната е международна експанзия на местни фирми - гаранции за участие в търгове за строителство, експортно финансиране, инвестиционно финансиране и застраховка за политически и финансов риск.
На местния пазар основната цел е да повишат достъпа до кредит и да намалят цената му. Използват се различни инструменти, но най-вече линии за гаранции и нисколихвени линии за финансиране на търговските банки. Третата основна задача на такива институции е подкрепа на предприемачеството и нововъзникващи компании - чрез комбинации от инвестиции в основен капитал, гаранции и кредитни линии. Тази роля би могла да се поеме и от фондове за рисков капитал, които обаче в България управляват твърде малко активи.
Към тези сфери на дейност може да се насочи огромен финансов ресурс от еврофондовете и други инструменти на различни институции като ЕИФ, ЕИБ и др.
ББР разполага с целия инструментариум на книга, но два основни фактора минимизираха ролята й до нула. Първият е липсата на интегритет на мениджмънта под ръководството на Стоян Мавродиев. Лошата репутация на Мавродиев отблъсна трайно нормалните предприемачи от банката и свеждаше клиентите до фирми със закъсал бизнес и силна политическа протекция.
Вторият проблем е липсата на разбиране в правителството за ролята на подобна институция като инструмент за икономически растеж. Никога досега банката не е правила проактивна политика - примерно да подкрепи инвестициите в енергийната трансформация, биоземеделието, електромобилността или проекти в областта на споделената икономика, интернет и дигиталната трансформация.
2 коментара
Банката на Пеевски.
Не ми се мисли ако се одитира нормално какво ще излезе.
Добър и точен анализ, но сигурно още има какво да се каже.
Но най-важното, което трябва да знаят управляващите - операциите на тази банка, ако наистина не се промени философията й на управление, със сигурност ще представляват интерес за европейската прокуратура.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.