Счетоводна революция в застраховането

Кои проблеми цели да реши МСФО 17

Новият стандарт подобрява финансово-счетоводната отчетност на застрахователните договори в областите на съпоставимостта между отчетите и по-доброто отразяване на икономическите реалности.

Подобрена съпоставимост между финансово-счетоводните отчети

МСФО 17 премахва съществуващите несъответствия и дава възможност на инвеститорите и анализаторите да сравняват по един по-надежден начин финансовите отчети на компании, опериращи в различни държави, на компании в застрахователния сектор с компании от други индустрии, и да разчитат, че сходни договори се третират по сходен начин. Преди това МСФО 4 допускаше един застраховател да ползва различни счетоводни политики за подобни застрахователни договори, които те сключват в различни държави. В момента някои многонационални компании консолидират техните дъщерни дружества, използвайки различни счетоводни политики за един същ вид застрахователни договори, подписани в различни държави. Според анализ, извършен от МБСС на 20-те най-големи борсово търгуеми застрахователни компании (съставляващи 68% от общата сума на активите на всички борсово-търгуеми застрахователни компании по света, използващи МСФО), осем от тях, или 45% от активите на тези 20 мултинационални компании, осчетоводяват застрахователните договори, подписани в различни юрисдикции, използвайки счетоводни политики, на база изискванията на националните счетоводни стандарти на всяка от тези юрисдикции. Застрахователните счетоводни практики понякога се отличават значително между отделните държави. Например някои признават незабавно в отчета за дохода аквизационните разходи, докато други ги разсрочват и амортизират (каквато е практиката в България). При МСФО 17 многонационалните компании ще оценяват застрахователните договори последователно в рамките на групата, което би улеснило сравняването на резултатите по продукти и географски области.

В много случаи при МСФО 4 практиките, използвани в застрахователната индустрия, са в несъответствие с МСФО, прилагани от всички други индустрии, което затруднява съпоставимостта с други сектори на икономиката. Например получени парични средства като депозит, който ще бъде върнат на застрахованото лице, независимо дали настъпва застрахователно събитие, при някои компании се осчетоводява като приход, което се отличава от счетоводното третиране при банките и инвестиционните компании, които го разглеждат като пасив. При МСФО 17 приходът ще отразява застрахователното покритие, което се предоставя, изключвайки компонента на депозит, както би било във всяка друга индустрия.

Подобрено отразяване на икономическите реалности във финансово-счетоводните отчети

Тези подобрения са в областта на оценката на застрахователните задължения, както и при предоставянето на информация за печалбата.

Например при оценка на застрахователните задължения МСФО 17 изисква да се използват актуални към всяка отчетна дата преценки и допускания (които да бъдат базирани на текуща пазарна информация) относно сумите и проявлението във времето на паричните потоци, несигурността, свързана с тях, и дисконтовите проценти. В момента това невинаги се прави за всички продукти и към всяка отчетна дата. Също така МСФО 17 изисква застрахователните пасиви да бъдат сконтирани. Това важи и за резерва за предстоящи плащания по краткосрочните застрахователни договори. Ефектът не се очаква да бъде голям за продукти с кратък период на уреждане, като например автомобилното застраховане (гражданска отговорност и каско). Но за други, за които периодът на уреждане е дълъг (например обезщетение в случай на лекарска грешка), ефектът би бил по-голям.

Други важни подобрения са в областта на предоставената информация за печалбата. В момента отчетът за всеобхватен доход не дава достатъчно добра информация за източниците на печалба. МСФО 17 изисква различно спрямо МСФО 4 представяне в отчета за дохода и ясно разграничение на двата основни източника на печалба (застрахователно покритие и инвестиционна дейност). Резултатът от предоставяне на застрахователни услуги е разликата между застрахователния приход и разходите по предоставяне на застрахователни услуги и дава информация за печалбата от предоставеното застрахователно покритие. Отделно се предоставя инвестиционен резултат от управлението на финансови активи.

Печалбата от инвестиционна дейност е важен компонент от дейността на застрахователните компании. Тя произтича или от спреда между доходността на инвестициите и разхода за лихва по застрахователните пасиви при някои дългосрочни застрахователни договори, или от факта, че обикновено застрахованите лице плащат премиите по-рано във времето, а получават обезщетения след това. Тази времева разлика между плащане на премии и обезщетения позволява на застрахователните компании да акумулират средства, които се инвестират и генерират инвестиционен доход. При МСФО 17 сумата призната като застрахователен приход през периода на покритие ще бъде по-голяма от получените премии поради ефекта на дисконтиране. С течение на времето ефектът на дисконтиране се амортизира и съответният финансов разход се представя заедно с прихода от инвестициите, а не като част от резултата от застрахователна дейност. За разлика от това отделно представяне в МСФО 17 при МСФО 4 ефектът на дисконтиране обикновено не се представя отделно от другите движения в застрахователните пасиви.

МСФО 17 ще бъде съпътствано с допълнителни разходи за компаниите, като те ще бъдат както еднократни при неговото първоначално имплементиране, така и допълнителни при неговото текущо спазване. Размерът на еднократните допълнителни разходи по имплементация на новия стандарт за застрахователни договори ще зависи от това доколко текущите практики се отличават от изискваните такива от МСФО 17, броят и вида застрахователни договори, както и наличните системи, използвани в момента от компанията. Естеството на тези разходи ще бъде свързано с нуждите от обучение и наемане на допълнителни специалисти в областта на МСФО, информационни технологии, управление на риска и актюери. Също така ще има разходи по анализа, извличането и съхранение на нужните данни, както и преразглеждане и промени в системите, процесите и контролните механизми. Допълнителните текущи разходи се очаква да бъдат свързани с повишените изисквания за по-регулярно и всеобхватно актуализиране на управленските преценки, допускания и входящи данни в моделите, както и от изискването за изготвяне на повече и по-детайлни оповестявания във финансово-счетоводните отчети.

С цел оптимизиране на тези допълнителни разходи за застрахователите МБСС предоставя в МСФО 17 редица облекчения като изключения от обхвата на стандарта, групиране на договори, вместо да бъдат разглеждани договор по договор, олекотени изисквания и варианти по първоначално прилагане в някои случаи и други.

Периодът до 1 януари 2023, датата на влизане в сила трябва да бъде използван активно от компаниите, тъй като натрупаният досега опит в света показва, че проектите по прилагане на МСФО 17 отнемат средно тридесет месеца. Макар тези данни да се отнасят за големи международни застрахователни групи със сложни и разнообразни продуктови гами, а в България доминира общото застраховане, където усложненията по прилагане на МСФО 17 са потенциално по-малко спрямо животозастраховането, никой не бива да подценява сериозността на предстоящото задание. Според проучване на "ПрайсуотърхаусКупърс", проведено през декември 2019 г., в което взеха участие компании, превишаващи половината от общия размер на застрахователния сектор в България, едва 47% от участниците в проучването са успели да завършат и определят обхвата на проекта по прилагане на МСФО 17. Тази степен на напредък изостава спрямо други държави от региона, като например в Унгария резултатът от идентично проучване от лятото на 2019 г. е 100%.