EIOPA подкрепи влизане на България в чакалнята на еврозоната и банковия съюз

Точка по точка

Към писмото е прикачена и таблица с конкретните реформи и коментар за това как и доколко са изпълнени. Има и бележки в кои области EIOPA би желала да продължава да осъществява мониторинг. Такива са попълването на кадровите дупки в КФН и обезпечеността с ресурси, осъществяването на риск-базирания надзор, както и подобряване и калибриране на моделите му с натрупването на опит.

Важен акцент е и планът за надзорни действия на КФН вследствие на проверките в застрахователния и пенсионния сектор, които бяха завършени през януари 2017 г. От писмото става ясно, че макар да са минали над две години и половина оттогава, явно не всички открити слабости тогава са адресирани напълно. "В резултат КФН и EIOPA се споразумяха през август 2019 г. за план за надзорни действия с детайлни мерки по отношение на индивидуални застрахователи", се казва в документа.

Те не са посочени поименно, но се казва, че са няколко и че планът е насочен към необходимостта да се докаже устойчивостта на застрахователния пазар. Сред проблемните области личат основно отдавна идентифицирани теми като адекватността на техническите резерви, особено по "Гражданска отговорност", и оценките на презастрахователните договори. В документа никъде не е назован конкретно проблемът с неплатените задължения от страна на лидера на пазара на "Гражданска отговорност" "Лев инс" по щети в чужбина, който доведе до мониторинг над българското бюро "Зелена карта". Възможно е обаче това да е попаднало в надзорните планове.

КФН е предприела мерки, включително и инспекции на място, които са довели до коригиране на проблеми при оценяването на активите и качеството на мениджмънта. "Въпреки това все още има притеснения за дългосрочната устойчивост на застрахователния пазар. Положителната оценка на EIOPA за изпълнението на този ангажимент приема, че КФН ще предприеме обещаните ефективни и навременни мерки и това ще бъде проследено от EIOPA", пише още в писмото.

В очакване на ЕЦБ

Така след мнението на небанковия регулатор последната бариера е благословията на банковия в лицето на ЕЦБ. След нейните прегледи на качеството на активите и стрес тестове от това лято трябваше българските институции да предложат последващи действия. Този процес се движи без публичност, като по неофициална информация вече ПИБ и Инвестбанк имат готови планове как смятат да преодолеят идентифицирания капиталов недостиг. ЕЦБ ще трябва да прецени доколко те са изпълними, като може да поиска да види и някакви конкретни резултати, като за останалите по подобие на EIOPA също може да поиска мониторинг, макар за нея това да е в по-малка степен проблем - след влизане на България в банковия съюз ЕЦБ ще поеме директно надзора над трите най-големи банки в страната, като може по свое усмотрение да предприеме действия и спрямо всяка друга банка.

При положителна оценка и от Франкфурт се приема, че вратата за България към т.нар. чакалня за еврозоната ще бъде отворена. Формално страната трябва да получи подкрепа от всички страни, които вече са в ERM II (тези от еврозоната плюс Дания). Още в началото на кандидатстването си обаче България получи политическа подкрепа, при условие че изпълни набелязаните ангажименти.