Защо има толкова много скандали

"В момента политиката и обществото са в насипно състояние, а единствените организиращи елементи са коалиции на частни интереси между политическия елит и клиентелите му." Това е една от констатациите на социолога Живко Георгиев, която ще прочетете в темата от корицата на този брой. Там избрахме да сложим обяснението за това какво става по върховете на държавата и зад кулисите на политиката през последните седмици. Причината да обърнем внимание на случващото се там е сравнително проста - веднага след като темата за коронавируса престана да бъде единственото, което вълнува всички, в държавата започнаха да избухват серия от скандали. Избягалият в Дубай Васил Божков започна да атакува най-близките до премиера политически фигури, в някои местни организации на ГЕРБ започнаха да се виждат непреодолими противоречия... Скандалите не са само при управляващите, но и в най-голямата партия извън властта. С наближаване на момента, в който ще трябва да се избира нов лидер на БСП (или да се остави сегашният), напрежението там расте и разделителната линия, изглежда, най-вече е за това дали да се работи против управлението на ГЕРБ и ДПС или заедно с него. За цялото това напрежение има сравнително ясна причина (вижте я тук), както и много конкретни последствия. Едно от тях е, че основният фокус и енергия на хората по върховете на властта - явна и скрита, през следващите месеци ще е насочена към това да гарантират политическото си (и икономическо) оцеляване след парламентарните избори догодина. Това означава, че ще остава малко капацитет за друго освен усилена кампания, създаване на скандали и/или потушаването им.

Добър пример за рисковете от това са усилията България да влезе в преддверието на еврозоната - механизма ERM II. Ако това се случи, ще бъде исторически успех за цялата страна. Този ход би имал много конкретни икономически ползи, а и политически, защото ще придвижи страната много по-близко до сърцето на Европа. И не само това - влизането в ERM II върви заедно с приемането в банковия съюз, което означава, че върху българските банки ще има много по-независим надзор. Приближаването към еврозоната обаче далеч не е гарантирано. Тази седмица беше направен опит да се реши последното формално препятствие пред приемането в ERM II - увеличението на капитала на ПИБ (вижте всичко по темата тук). Дори и да приемем, че начинът, по който това се случва - държавна компания (вероятно ББР) да запише увеличението, не нарушава принципите на валутния борд, дори и да преглътнем цената, на която това се случва - двойно над пазарната, дори и да си затворим очите, че от пазарна и принципна гледна точка тази схема е нередна, защото всички ще плащаме за лошия надзор през минали години, неприятното е, че това пак не гарантира влизането в ERM II. Изпълнението на формалните условия означава, че България ще получи подкрепата на ЕЦБ и Европейската комисия, но с нищо не задължава отделните държави от еврозоната да се съгласят с приемането. Така се случва с Шенген - формалните условия са изпълнени, европейските институции са "за", но отделни държави, като например Холандия и Франция, отказват да направят българските митници входна точка за сърцето на Европа. За да не се случи същото и с еврозоната, е нужна много усилена дипломация. Когато обаче фокусът и енергията по върховете на държавата отиват най-вече в посока вътрешни скандали и борба за запазване на позициите след изборите догодина, еврозоната остава на заден план. Това, разбира се, не означава, че в следващите два месеца трябва да се очаква провал - успехът все още е възможен и поради добро стечение на обстоятелствата. Без активна работа обаче еврозоната изглежда по-неясна.