Първа инвестиционна, втора държавна

Очаквано

Дотук се стигна след почти една година сложни пируети. Миналото лято ЕЦБ констатира капиталов недостиг в ПИБ (263 млн. евро) и Инвестбанк (51 млн. евро), който те имаха девет месеца да попълнят. Това се превърна в основното препятствие на България по пътя към ERM II и банковия съюз, които още през 2018 г. бяха очертани като политически приоритети с широк консенсус. В края на 2019 г. и двете банки обявиха планове за капитализиране, но в началото на 2020 г. премиерът Бойко Борисов рязко замрази устрема към еврото, а Комисията за финансов надзор не одобри проспекта на ПИБ.

Така целият проект остана на трупчета за няколко месеца, докато изведнъж през април насред вече настъпващата корона криза Борисов не направи нов поворот, вероятно движен и от очаквания, че по-тясната интеграция ще докара повече облаги и спасителни фондове. И ударно наново вкараният проспект от ПИБ беше одобрен.

Първоначално през декември 2019 г. банката планираше да набере 200 млн. лв., като предложи 40 млн. акции по 5 лв., въпреки че на борсата акциите й се търгуваха около 3 лв. След това въпреки вече предизвестената рецесия и очакванията за сериозни щети за банките беше направен опит дори да се прокара увеличение на 8 лв., но като крайно беше върнат първоначалният вариант. Така сега държавата придобива "само" два пъти по-скъпи от борсовата цена акции, като обосновката в проспекта на ПИБ е, че заради ниската ликвидност на българската борса цената не отразява действителността и затова са взети предвид и оценките от банковите придобивания в страната от последните години.

По методологията на ПИБ осреднено от двете се стига до справедлива цена 5.93 лв., а за финалните 5 лв. "е приложена отстъпка от 15% с цел привличане на по-широк интерес към емисията". Реално обаче този ефект не беше постигнат - през седмиците до аукциона в сряда нямаше нито една записана акция и на него се озоваха всички права, от които държавата е купила голямата част. Очакването, че точно това ще се случи, беше заложено още от самото начало, подклаждано не само от високата цена, но и от дълго трупаните съмнения, че банката кредитира свързани лица, и недоверието, че прочистването на проблемите им е реално, а не просто счетоводно.

Заобиколно

Друг проблем пред държавното капитализиране на ПИБ е, че то по същество представлява държавна помощ, особено ако става на над пазарни нива. Дори при сегашните отхлабени заради COVID-19 правила на Европейската комисия за държавна помощ се изисква капиталови инжекции да се случват на цена не по-висока от средната цена на акциите за последните 15 дни, а когато не са борсово търгувани - след оценка от независим експерт.

При ПИБ обаче явно се стъпва на възприетите от ЕК правила за рекапитализация на банки още при предишната криза. Там е записано: "В случаите, в които капиталовите инжекции от държавата са осъществени при равни условия със значително участие (30% или повече) на частни инвеститори, комисията ще приеме възнаграждението, договорено в сделката. С оглед на съображенията за ограничаване на конкуренцията, които възникват при подобни операции, освен ако условията на сделката значително променят стимулите на частните инвеститори, по принцип изглежда, че не е необходимо да има предварителни предпазни мерки за конкуренцията или стимули за излизане от схемата."

Така явно включването на неназован частен инвеститор с над 30% не само ще позволи да се постигне становище, че няма държавна помощ, но и ще доведе до липса на допълнителни условия към ПИБ за времето, докато я ползва. Засега обаче не е известно кой е инвеститорът, допринесъл с тази услуга по заобикаляне на правилата. Нито по какъв начин влиза държавата.

От БНБ отговориха уклончиво на въпросите на "Капитал" дали има постъпили при тях искания от лица да придобиват квалифицирано участие в ПИБ, каквото тя би трябвало да им даде предварително. "Изкупуването на правата от новата емисия акции на Първа инвестиционна банка е ключов етап в процеса за увеличението на капитала на банката съобразно установения график. Увеличението на капитала се извършва според съответния нормативен ред, при който БНБ се произнася в рамките на своя мандат.

Оповестяването на подробна информация, свързана с борсови сделки, следва приложимите правила на Българската фондова борса и Централния депозитар. Крайната оценка за изпълнението на капиталовия план на ПИБ ще бъде извършена от ЕЦБ", заявиха от централната банка.

Неоправдано

Обяснението на министър Караниколов защо държавата влиза в тази сделка е предвидимо и тривиално: това е последната пречка на България към ERM II и с това се разчиства пътят. Според него е трябвало до последния момент да се пази тайна, защото информацията, че държавата ще участва можело да откаже частни инвеститори.

Макар на пръв поглед логичен, този аргумент обаче има доста слабости. На първо място, въобще не е адресирана цената - при тези 40 млн. лв. по 5 лв. настоящите мажоритарни акционери на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев ще запазят общо над 60%, докато при пазарни нива щяха да имат около и дори под 50%. Ако целта е просто да се дадат едни пари и да се премахне една пречка, в проспекта на банката можеше спокойно да бъде вписана цена на акция 8 лв. или 50 лв. или защо не 200 млн. лв.

А другият и по-съществен недостатък е, че самата държава вече системно е виновник за натрупването на проблеми в по-местната част от банковия сектор и нерешаването им, докато не опре ножа о кокала. "И тук като при бензиностанциите и хазарта държавата се проваля с надзорни/регулаторни функции и влиза с бутонките. В случая пак на гърба на данъкоплатеца. Ще оправдаят с еврото и дебатът ще се забие там. Реално обаче отново плащаме цената на селективния надзор", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Проблемите в ПИБ не са новост, а публична тайна, която регулярно изкристализира. През 2014 г. те станаха причина покрай КТБ и тя да бъде обхваната от банкова паника и да бъде спасявана от държавата. През 2016 г. бяха частично показани от прегледа на БНБ и съответно и частично почистени, така че през 2019 г. ЕЦБ да констатира още по-голям капиталов недостиг. Всичко това предполага, че ако държавата все пак трябва да капитализира банката в името на по-висша макроикономическа цел, намесата едва ли трябва да става на цена, каквато почти никой не е плащал за акциите й в близките десет години.

Ако се направи съпоставка на разходите по тази държавна инвестиция с ползите от еврото, тя може би чисто финансово си заслужава. Само че постигането на политическа или икономическа цел с цената на потъпкване на базови принципи и с хвърлянето на пари на данъкоплатците най-малкото оставя лош вкус. А единственото (поне донякъде) приемливо обяснение би било, че това ще е за последно - не че при европейския банков надзор не се допускат пропуски, но този вероятно ще бъде следен доста изкъсо.