Те виждат малко след носа си
По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
От десетгодишната доминация на Бойко Борисов и ГЕРБ в политиката има много щети (както, разбира се, и някои успехи), но едни от най-големите проблеми дойдоха от късия хоризонт, с който се управляваше и продължава да се управлява България.
Успешният мениджмънт на една държава, както и на всяка компания, а дори и на личния живот на човека, означава всекидневните решения да се правят със съзнанието за дългосрочната стратегия, която си избрал. Ако не знаем какво искаме да правим утре и след няколко години, решенията, които взимаме днес, ще са просто моментно отиграване на ситуацията - ден да мине, после друг В България това се случва вече 10 години, през които светът върви напред и се променя все по-бързо. Така, докато основното занимание в държавата тук са безобразията с публични активи, се натрупват все по-големи проблеми.
Примерите за това са много. Кризата в правосъдието направи възможна корупцията. Корупцията смени фокуса на държавното управление от решаване на обществени проблеми към крадене. Един от ефектите на некачественият държавен мениджмънт например е лошата здравна система. Тя от своя страна е причина за ниската продължителност на живота в България. Тук хората живеят средно девет години по-малко, отколкото в съседна Гърция. Ако свържем първопричината и следствието - кризата в правосъдието и корупцията лишават хората от девет години живот. Девет години от единствения им живот. Колкото горе-долу е и Бойко Борисов на власт.
През това време не се случиха много неща. Бурният възход, който очаквахме след влизането в ЕС - ударното догонване на Западна Европа, желанието на няколко поколения България да стане "европейска държава", всичко това остана измамена мечта. Късият хоризонт на управлението и изместването на фокуса към корупция направиха много инфраструктурни проекти, но хората тук продължават да живеят най-малко. Има метро, но хората продължават да са най-бедни. Има спортни зали, но въздухът в градовете продължава да е най-мръсен в ЕС. Има селски стадиони, но при катастрофи умират два пъти повече хора, отколкото в Швеция.
Примерът за къс хоризонт, който ще видите в този брой на "Капитал", е управлението на водата в България. Този сектор е много специфичен, защото действията в него имат ефект след много време - понякога години. И също (както е в случая) проблемите сега са резултат от дълги години бездействие. Няколко области от България сега са изправени пред трудности с водата. Тя може и да не свърши след няколко месеца, както стана в Перник, но ситуацията показва как водният сектор не се е адаптирал достатъчно добре към новата ситуация. През последните години рязко се промени климатът и сега се редуват периоди на много големи валежи с продължителни суши. Отделно се променя и потреблението на вода - появяват се нови консуматори, други ползват по различен начин А през това време секторът се управлява от закостенели феодални ВиК-та, чийто фокус много често е в задоволяване на средни по размер "интереси" на управителите и местните депутати от управляващите (вижте всичко по тази тема тук).
На този фон в държавното управление всеки бизнес и личен успех, постигнат без морални компромиси, заслужава голямо уважение. На следващите страници има два примера за компании, които въпреки средата успяват да растат. Едната е КЦМ, а другата е малка семейна компания за велосипеди.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.